Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 348

София, 26.06.2020 год.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4724 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 478 от 15.04.2019 год., поправено с допълнително решение № 1113 от 8.10.2019 год., двете по гр. д. № 203/2019 год., Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 8.11.2018 год. по гр. д. № 3663/2015 год. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени исковете за делба на описаните имоти и вместо това допуснал да се извърши съдебна делба между съдилетелите: Н. И. Г., П. С. Г., М. А. Ф., П. Р. Ф., А. Р. Ф., В. Д. А., П. Г. Д., Д. Г. А., Г. Г. П., К. Т. П., Т. Д. И., П. Т. М., В. И. М. и Н. Й. Н., на следните недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в жилищна сграда, изградена в груб строеж в имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД -18-98 от 10.11.2008 год. на изп. директор на АГКК, четири апартамента /№ № 4, 5, 6 и 9/, три гаража /№ №1, 2 и 3/ и един офис /”А”/, подробно описани и при посочените в решението дялове за всеки от съделителите. С допълнителното решение са изключени от делбата С. И. Г. и С. Г. И..
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Т. Д. И., П. Т. М. и С. Г. И., всички чрез пълномощника им адв. Т. Д. от ВАК, с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК по подробно изложените съображения за допуснати нарушения при преценката на доказателствата, при тълкуване волята на страните по договора от 1995 год., вследствие на което е допуснато нарушение на материалния закон относно приложението на чл. 92 ЗС. Въззивният съд не е обсъдил всички представени по делото доказателства относно състоянието на сградата, в което се намират процесните обекти, поради което и изводите му са неправилни, а искането е за отмяна на въззивното решение и вместо това исковете за делба се отхвърлят, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на очевидната неправилност на обжалваното решение. Поставени са процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към тях, в тяхната съвкупност и да изложи ясни и изрични мотиви по спора, вкл. при отхвърляне на доводите и възраженията като неоснователни? 2. При тълкуване волята на страните следва ли да се обследват цялостните отношения на страните, включително и тези извън процесния договор, както и действителната им воля, смисъла и целта на договора? с позоваване на противоречие в произнасянето с цитираната съдебна практика – решения на ВКС. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със значението на въпроса за настъпване на вещнопрехвърлителния ефект в хипотеза, когато в един нотариален акт са обективирани няколко договора – с вписването на първо място в нотариалния акт или с подписването му, както и по въпроса относно приложението на законите по време с оглед приложението на ЗУТ при регулиране отношенията по повод вещни права, възникнали при действието на ЗТСУ /отм./. Последното обосновава и релевираната от касаторите очевидна неправилност на решението като основание за допускането му до касационно разглеждане.
Н. И. Г., П. С. Г., М. А. Ф., П. Р. Ф., А. Р. Ф., В. Д. А., П. Г. Д., Д. Г. А., Г. Г. П. и К. Т. П., всички представлявани от адв. М. Т. и адв. А. М., в представения писмен отговор поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на разноските по делото.
Съделителите Н. Й. Н., В. И. М. и С. И. Г. не вземат становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК.
По релевираните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, съдът съобрази следното:
За да отмени обжалваното пред него първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което е допусната съдебна делба между страните на процесните самостоятелни обекти в построената на груб строеж жилищна сграда в [населено място], в имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на града, въззивният съд приел, че с договора по нот. акт № 2/1995 год. съсобствениците на имота В. М., Т. И. и П. М. са прехвърлили право на собственост върху 80/302 ид. ч. от дворното място на ЕТ „Мари - 92 - М. Р.”, по който факт не се спори. По спорния между страните въпрос относно взаимното учредяване на право на строеж по т. 3 от договора и запазване на правото на строеж на обектите, предмет на настоящия спор, от първоначалните съсобственици на имота, въззивният съд, тълкувайки буквално договора в т. 3 приел, че ЕТ „Мари-92-М. Р.” не е изразил съгласие да учреди право на строеж на продавачите по договора за процесните обекти, за да се изключи възможността да възникне съсобственост върху тях по силата на приращението. Приел, че е налице неясно формулирана воля и съгласие на страните при сключване на договора, поради което и съгласно постоянната практика на съдилищата за необходимостта да се тълкуват не само неясните или двусмислени уговорки, но и тези, които пораждат спорове между страните, счел за необходимо да тълкува волята на страните в тази й част от договора във връзка с останалите такива, като се изхожда от смисъла и целта на целия договор, с оглед разкриване действителната воля на страните по договора. И в резултат на тази дейност съдът приел, че не може да се приеме да е налице съгласие за учредяване право на строеж за процесните имоти в полза на прехвърлителите от страна на приобретателя – ЕТ „Мари-92-М. Р.”. Съдът съобразил и сключения на същата дата договор за групов строеж по чл. 192 ЗТСУ /отм./ между В. М., Т. И., П. М. и ЕТ „Мари - 92 - М. Р.”, както и предварителния договор между тях от 24.01.95 год. за покупко-продажба на 80/305 ид. ч. от имота срещу задължението на едноличния търговец да построи сграда по одобрен архитектурен проект, като е уговорено след построяване на сградата задължението им да извършат доброволна делба на основание договора за групов строеж. На тези договори страните са се позовали в нотариалния акт № 2/95 год. При това положение съдът приел, че освен да бъдат прехвърлени идеални части от правото на собственост върху парцела в полза на строителя и наред с това да му бъде учредено право на строеж върху жилищната сграда, липсва изразена воля от последния за даване на съгласие прехвърлителите да запазят правото на строеж и взаимно да си учредят такова по отношение на самостоятелните обекти, предмет на настоящия иск. Това съгласие е било необходимо с оглед на това, че прехвърлянето на правото на собственост върху ид. ч. от имота предхожда учредяване правото на строеж между собствениците на имота, което поради това не е в изискуемата от закона форма и с участието на всички собственици. С оглед на това след построяването на сградата в груб строеж собствеността върху тези обекти не е преминала върху лицата, в полза на които е учредено право на строеж, а по силата на приращението принадлежи на собствениците на дворното място към този момент. Такива са ищците, на които едноличният търговец е прехвърлил с представените по делото нотариални актове съответни идеални части от дворното място в рамките на притежаваната от него идеална част, и ответниците, първоначалните собственици на имота, между които съдът е допуснал делбата на процесните самостоятелни обекти при съответните квоти.
Макар въззивният съд да е посочил необходимостта от тълкуване на сключения с нот. акт № 2/95 год. договор, изложените съображения не сочат критериите, по които е осъществено то. Поради това поставеният въпрос, свързан с тълкуване на договора при спорни уговорки, е обуславящ извода в решението въпрос, като произнасянето по него противоречи на цитираната съдебна практика. Съгласно решение № 215 от 12.10.2015 год. по гр. д. № 49/2015 год. при тълкуването целта е да се установи действителната обща воля на страните, като се изследват всички обстоятелства, при които същият е сключен. В случая, макар и да се е позовал на сключените преди нотариалния акт предварителен договор и договор за групов строеж, съдът не е установил действителната обща воля на страните, която едва ли е тази първоначалните собственици на имота да получат най-много в съсобственост обектите по т. 3 от нотариалния акт при всички други уговорки със строителя. Тези съображения по въпроса за приложението на чл. 20 ЗЗД обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 478 от 15.04.2019 год., поправено с решение № 1113 от 8.10.2019 год., постановени по гр. д. № 203/2019 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Т. Д. И., П. Т. М. и С. Г. И., всички чрез пълномощника им адв. Т. Д..
Указва на касаторите Т. Д. И., П. Т. М. и С. Г. И. в едноседмичен срок от съобщението до пълномощника им адв. Т. Д. от ВАК да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ