Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * суперфиция * ограничения на собствеността

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

София, 13.07. 2016 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 18.05.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ЗОЯ ЯКИМОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №5981/2015 година

Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5497/28.08.2015г.,подадена от Министъра на земеделието и храните,представляващ Държавата,чрез процесуалните й представители адвокат А. М. и адвокат Г. В. Г.,против решение №123/15.07.2015г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№227/2014г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните,иск с правно основание член 108 ЗС за осъждане на [фирма],гр.София,да предаде на Държавата владението върху имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],одобрена със заповед №РД18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГГК,с площ от 182 570 кв.м.
С определение №91/24.02.2016г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание член 280,ал.1,т.1 ГПК по разрешения от съда процесуалноправен въпрос за това,дали въззивният съд е обвързан от указанията на ВКС,произтичащи от постановеното отменително решение на последния,във връзка с приложението на член 64 ЗС,при връщането му за ново разглеждане по реда на член 294 ГПК.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответниците по касационната жалба [фирма],гр.София и [фирма],София,чрез пълномощника им адвокат З. О.,считат жалбата за неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,състав на ІІ го,след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението в обжалваната му част,приема следното:
С решение №48/25.04.2014г. по гр.д.№2410/2013г. по описа на ВКС,Іго е отменено въззивното решение №207 от 29.11.2012г. на Варненски апелативен съд,постановено по гр.д.№373/2012г. по описа на съда и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
С постановено въззивно решение,предмет на настоящата касационна жалба,съдът е посочил,че производството по делото е по реда на член 294 ГПК,след връщане на делото от ВКС,с указания,дадени с отменителното решение ,постановено по гр.д.№2410/2013г. по описа на ВКС,Іго,за обсъждане доводите във въззивната жалба за приложението на разпоредбата на член 64 ЗС и за допускане на поисканата техническа експертиза,която за установи каква част от терена е необходима за обслужване сградите на ваканционното селище,за която ревандикационният иск не може да бъде уважен поради задължението на собственика на земята да осигури на суперфициара безпрепятствено ползване на сградите,построени върху чуждата земя.Въззивният съд е констатирал,че по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза от 21.04.2015г. е направено пълно геодезическо заснемане на територията на процесния недвижим имот с всички изградени в него сгради,подземни,надземни съоръжения и озеленени площи,като на същата е възложена допълнителна задача и с данните по депозирано допълнително заключение на комплексната експертиза от 16.06.2015г.,е определена прилежащата площ на наличните сгради и съоръжения, във връзка с изискванията на член 27 от Наредба №1/22.12.2003г- за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,както и чл.9 от ЗУЧК.Съдът е стигнал до извода,че при тези показания на експертизата,цялата незастроена площ се явява необходима за използването на ваканционното селище,съобразно предназначението му,съответно от процесния имот не остава площ,която да е свободна и да не е необходима за безпрепятственото ползване на сградите/прилежаща площ/,а съобразно нормата на член 64 ЗС Държавата,макар и собственик на процесния имот,следва да търпи ограниченията на правото й на собственост или в случая възможността суперфициарът да ползва незастроената част от имота,в резултат на което е стигнал до извода,че ответното дружество [фирма], осъществява фактическата власт върху имота,собственост на ищеца,не без основание и предявеният против него иск е основателен само в установителната му част,съответно неоснователен в осъдителната му част за фактическото предаване на владението върху имота.
По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване:
Констатирано е противоречие със задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№3417/2013г. по описа на ВКС ,ІІго и решение по гр.д.№2324/2013г. по описа на ВКС,ІІ го, постановени в производството по реда на член 290 ГПК, по въпроса за обвързаността на съда от указанията на ВКС,дадени с постановеното от последния отменително решение.Според възприетото разрешение с тази задължителна практика на ВКС,която се споделя от настоящия състав на ВКС,дадените с отменителното решение на касационната инстанция указания по прилагане и тълкуване на закона са задължителни за съда,на който делото е върнато за ново разглеждане,включително и относно процесуалните действия на въззивния съд.
По основателността на касационната жалба:
С постановеното решение №48/25.04.2014г. по гр.д.№2410/2013г. на ВКС,Іго е отменено решение №207/29.11.2012г. по гр.д.№373/2012г. по описа на Варненски апелативен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.В това отменително решение, при първата касация, Върховният касационен съд е указал на въззивния съд да обсъди доводите във въззивната жалба за приложението на член 64 ЗС и да допусне поисканата техническа експертиза,която да установи каква част от терена е необходим за обслужване сградите от ваканционното селище,за която ревандикационният иск не може да бъде уважен,поради задължението на собственика на земята да осигури на суперфициара безпрепятствено ползване на сградите,построени върху чуждата земя.
В образуваното въззивно производство по гр.д.№227/2014г. по описа на Варненски апелативен съд,след отменителното решение на ВКС,приключило с постановеното въззивно решение,част от което е предмет на настоящата касационна жалба,въззивният съд, с определение №280/08.05.2014г. по реда на член 294 ГПК/лист 6 от делото/,назначава съдебно-техническа експертиза,която съобразно доказателствата по делото,оглед на място и съобразно технически изисквания на ЗУТ и наредбите за неговото приложение,да даде заключение каква площ е необходима за използването на построените сгради във ваканционно селище”Русалка”,според тяхното предназначение,като се изготвят поединични скици да всеки от обектите и обща комбинирана скица на целия обект,като е възложил изпълнението на задачата на вещото лице К. Т. К.,която е депозирала своето заключение в съдебно заседание проведено по делото на 25.06.2014г.Във връзка с допълнителни искания на страните към поставената задача на експертизата,с определение по делото в същото съдебно заседание,съдът е отложил приемането и е разширил експертизата,като включва в същата вещо лице геодезист и е определил като такова инж.С. Н. К.,които вещи лица са депозирали изготвената комплексна съдебно-техническа експертиза/лист 70 от делото/,придружена със скица на ваканционно селище ”Русалка” за определяне на прилежащите площи на съществуващи сгради/ лист 75 по делото/,което заключение на тази СТЕ е прието с определение в съдебно заседание проведено на 08.10.2014г.и в същото е възложена допълнителна задача на комплексната СТЕ за допълнително заснемане не само на част от сградите,но и на допълнителните съоръжения в спорния имот,прието в съдебно заседание от 29.04.2015г.,в което заседание отново е възложено нова допълнителна задача от съда на комплексната експертиза,която включва извън прилежащи площи на сградите по смисъла на закона, и всички подземни и надземни съоръжения,пътища ,елементи и тревни площи/лист 170 от делото/.След това заседание, с определение на съда №294/05.05.2015г. по делото/лист 184 от делото/ ,последният е изключил от състава на експертизата вещо лице К. С. и е включил в състава й вещи лица с професионална квалификация „строителен инженер” и „архитект”,а именно:Т. Х. О.-заменен впоследствие от В. Г. С.,Ю. Н. Ж. и С. Н. К.,които са депозирали комплексна съдебно-техническа експертиза по допълнителната задача/лист 212 от делото/,на заключенията по която след приемането й в съдебно заседание от 24.06.2015г./лист 238 от делото/,съдът е основал изводите си във връзка с постановеното решение за неоснователността на предявения ревандикационен иск.
Касационният съд намира,че така извършените от въззивния съд процесуални действия са извън посоченото с указанията,дадени в отменителното решение на ВКС.Съгласно член 64 ЗС собственикът на постройката може да ползва земята,само дотолкова,доколкото това е необходимо за използване на постройката, според нейното предназначение,освен ако в акта,с който му е отстъпено това право е постановено друго.Осигуряването на това ползване във всички случаи предполага съдействие от страна на собственика на земята,който следва са търпи определени ограничения.За да изпълни задължителните указания на касационния съд,дадени с отменителното решение,съдът е следвало да има предвид,че площта,която суперфициарният собственик може да ползва от дворното място,съгласно член 64 ЗС следва да се определи след изслушване на експертно заключение,което да определи каква част от терена е необходима за достъп и обслужване на самостоятелния обект на суперфициалния собственик,като тази част от терена бъде индивидуализирана площ и местонахождение,а при необходимост и по скица на вещо лице.
В резултат на извършените от въззивния съд процесуални действия,въпреки възложените допълнителни задачи на комплексната съдебно-техническа експертиза е останал неизяснен въпрос каква площ от процесния имот се включва като част от прилежащата площ на сградите,закупени по приватизационния договор от 1997г.,които да осигурят ползването им по предназначение,като се индивидуализират последните по скица,в какъвто смисъл за били дадените от ВКС указания с отменителното му решение.
С оглед изложеното, становището на настоящия състав е,че въззивното решение в обжалваната му част следва да се отмени и се даде ход по същество пред настоящата касационна инстанция.За изясняването на въпросите относно местоположението,застрояването и необходимите площи за обслужване на сградите в процесния имот,предмет на приватизационната продажба от 1997г.,съгласно предвиденото в член 64 ЗС,е необходимо да бъде допусната съдебно-техническа експертиза със задачи:да изготви схеми и скици,в които да бъдат очертани контурите на прилежащите площи само на сградите в имота,които сгради са били предмет на приватизационната продажба от 1997г.,като не се включват прилежащи площи на по-късно построени сгради и съоръжения,както и площи към сградите извън прилежащите;да се котират по дължина и широчина,както и се посочат дължините на границите,определящи прилежащите площи,както и отстоянията от сградите до контурите на прилежащите площ и се посочат площите на съответните прилежащи площи,като се обозначат с букви или цифри контурите на прилежащите площи.При определяне на прилежащите площи на обектите в процесния имот,вещите лица да имат предвид функционалното им свързване, с оглед осъществяване на едно общо предназначение,като изготвят комбинирана скица между ТУП и кадастралната карта за имота.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №123/15.07.2015г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№227/2014г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните,иск с правно основание член 108 ЗС за осъждане на [фирма],гр.София да предаде на Държавата владението върху имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],одобрена със заповед №РД 18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГГК,с площ от 182 570 кв.м.
ДАВА ХОД на делото по същество.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза,която да даде заключение по поставените с настоящото решение задачи,като определя първоначален депозит 600 лева,вносими от касатора в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещи лица Д. Д. Б.,архитект,с адрес за призоваване: [населено място], [улица],М. И. Х.,геодезист,с адрес за призоваване:гр.Б.,жк”Б.”24,вх.Б,ап.4 и И. Д. Ж.,строителен инженер,с адрес за призоваване:гр.Б., [улица],всички от списъка за вещи лица със съдебен район Окръжен съд,гр.Д..
Делото да се докладва за насрочване след представяне на документ за внесен депозит за вещите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: