Р Е Ш Е Н И Е № 232 София, 21 юли 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети април …........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ...................................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Николай Любенов ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 1012 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдения М. М.. Иска се възобновяване на НОХД № 1693/10 год. по описа на Пловдивския районен съд, с отмяна на постановената по него присъда и потвърждаващото го решение на ОС – гр.Пловдив и постановяване на касационно решение, с което М. да бъде оправдан. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание, с алтернативно предложение – делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът пледира за оставяне без уважение на искането като неоснователно. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становището на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 399 от 02.09.10 год., постановена по НОХД № 1693/10 год. по описа на Пловдивския районен съд, подсъдимият М. М. е признат за виновен в това, че на 27.10.09 год. в [населено място], като съизвършител с неустановено по делото лице, отнел от владението на П. Б., чужди движими вещи и пари на обща стойност 2 288.00 лв., нейна собственост, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на осн. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, които да се изтърпят в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Съдът се е произнесъл по гражданския иск, веществените доказателства и разноските по делото. С въззивно решение № 342 от 13.12.10 год. по ВНОХД № 2734/10 год. Пловдивският окръжен съд е потвърдил изцяло присъдата. М. и неговият служебен защитник оспорват оценъчната дейност на предходните инстанции по отношение на преценката на доказателствата по делото, доказващи авторството на деянието. Твърди се, че са дали вяра на разобличаващите за сметка на оправдателните доказателства. Настоящият състав не споделя посочените доводи. Проверката на съдопроизводствените действия на първата и втората инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняването на правомощието на ВКС за възобновяване на делото. Съдилищата са изпълнили задължението си да съберат както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, като тяхно право е да кредитират едните от тях. Изложили са съображенията си в тази насока по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници, като изводът, че М. е единият от извършителите на грабежа не е произволен, а е подкрепен от годните и проверени чрез СПЕ свидетелски показания на Л. Б., пряк очевидец на деянието, разпознала осъдения по чертите на лицето, ръст и цвят на косите /на кичури/, като е посочила, че е бил облечен със сиво поло фланела, която плътно е стояла на тялото му. Такава доброволно е предадена от бащата на М. при посещението в дома му от свидетелите М. и У. – служители на VІ РПУ, които са имали задача да го издирят и задържат евентуалния извършител. Инстанциите по фактите са оборили показанията на Ч. и М. като заинтересовани и противоречащи на останалите доказателства по делото. При това съдебните инстанции не са нарушили основните принципи на наказателния процес по чл. 13 и 14 НПК. Наложеното му наказание е справедливо и отговаря на целите по чл. 36 НК. При тези съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 435 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. В. М. за възобновяване на НОХД № 1693/10 год. по описа на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: