РЕШЕНИЕ     № 402                                                                                   София, 12 ноември 2009               В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                        ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 473/2009 година   Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия М. А. З. против въззивно решение № 139 от 22.06.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 167/2009г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК и се иска преквалифициране на деянието по чл.331, ал.1 НК и определяне на наказание „пробация". В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват и не представят допълнителни писмени съображения във връзка с наведените в жалбата доводи. Частният обвинител не се явява и не взема и писмено становище по жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Старозагорският окръжен съд с присъда № 32 от 24.03.2009г. по н.о.х.д. № 29/2009г. е признал подсъдимия М. А. З. за виновен в това, че на 14/15.08.2008г. в Стара Загора, при условията на продължавано престъпление е запалил сграда, намираща се в кв."Лозенец", ул." Зайчова поляна" № 1 ,като пожара е представлявал опасност за живота на малолетните Н. А. на 2г. и 8 месеца и Г. А. на 5г. и 6 месеца и е имало опасност да се разпростре и върху други имоти - сграда със значителна стойност, собственост на Ч. С. , както и от пожара са последвали значителни вреди в размер на 3935,58лв., поради което и на основание чл. ЗЗО, ал. З предл.1, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ" режим.   Пловдивският апелативен съд с решение № 139 от 22.06.2009г. по в.н.о.х.д. № 167/2009г. е изменил присъда № 32 от 24.03.2009г. постановена по н.о.х.д. № 29/2009г. на Старозагорския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част, като ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ извършеното от подсъдимия М. А. З. деяние по чл. ЗЗО, ал.2, т.1 и 2 ,вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК наложил наказание от две години лишаване от свобода, и потвърдил присъдата в останалата й част.   Доводите за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието са неоснователни.   Съображенията, изложени в касационната жалба по довода за нарушение по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 НПК, касаят квалификацията на деянието. Твърди се, че извършеното покрива признаците на деянието по чл.331, ал.1 НК, тъй като пренасянето на пожара върху сградата на частния тъжител е вследствие на умишленото запалване на сградата, собственост на подсъдимия, т.е. налице било самоувреждане, за което той не може да носи отговорност. Възражението е идентично с направеното и пред въззивния съд и настоящият състав го намира за неоснователно. Съставомерност на деянието по чл. ЗЗО, ал.2, т.1 и т.2 във връзка с ал.1 НК е налице винаги, когато са налице условията на основния състав-запаленото имущество да е със значителна стойност. Паричната равностойност на предмета на посегателството е признак от състава на престъплението, без да има значение чия собственост е запаленото имущество. По делото съдът е бил длъжен да изясни каква е стойността на имуществото и след като това е Направено чрез назначените експертизи, правилно е прието, че запаленото имущество е със значително стойност. Правилни са изводите на въззивния съд, че са доказани по несъмнен начин и двете квалифициращи обстоятелства по чл. ЗЗО, ал.2, т.1 и т.2 НК- пожарът е представлявал опасност за живота на двете малолетни деца, които са спасени благодарение намесата на съседи, както и че не само е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, но и обективно в резултат на второ деяние това е станало, с което са причинени и вредите за частния обвинител. При правилно установените от въззивния съд фактически положения материалния закон не е нарушен. Квалификацията на деянието, коригирана от въззивния съд е по чл. ЗЗО, ал.2, т.1 и 2 вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 НК, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, т.1 НПК. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието. При определяне на наказанието са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като въззивният съд именно поради тежкото семейно положение на подсъдимия е проявил снизхождение и приел, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 НК и определил наказанието под най- ниския предел, а именно две години лишаване от свобода. Това наказание е съответно на извършеното от подсъдимия престъпление и в най-голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК- да поправи и превъзпита подсъдимия. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения, даващи основание за отмяна на обжалваното решение то следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение           РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 22.06.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 167/2009г. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: