5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 228 София, 29.03.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.03.2012 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 907/2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Я. К. М. от [населено място] против определение на Софийски градски съд № 13809/28.09.2011 год., по ч.гр.д.№ 11742/2011 год., с което е потвърден отказ на помощник – нотариус К. С., при нотариус С. С., последната с рег. № 107 на Нотариалната камара, за извършване на нотариално удостоверяване изх.№ 40 от 23. 08. 2011 год. по разносната книга на същия. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила - чл.569, т.2, посл. пр. ГПК и чл.591 ГПК, поради което се иска отмяната му и задължаване на помощник –нотариус К. С. да извърши исканото нотариално удостоверяване на верността на препис от представен оригинал на частен документ – договор за залог върху парични средства . Основно частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд, че за да е налице оригинал на документа, позволяващ нотариално удостоверяване верността на препис от същия, като първообраз по см. на чл.569, т.2 ГПК, то този документ трябва да има достоверна дата. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК частният касатор е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поддържайки, че разрешените от въззивния съд процесуалноправни и материалноправни въпроси - „Дали извършването на предхождащо нотариално удостоверяване на дата / съдържание и подпис/ на частен документ е задължителна законоизискуема предпоставка същият да бъде приет от нотариуса за първообраз/ оригинал/, с цел извършване на нотариално удостоверяване верността на препис от него, съгласно чл.569, т.2, пр.последно и чл.591 ГПК” и ”Изпълнението или неизпълнението на облигационно задължение в един договор обуславя ли качеството „първообраз / оригинал/” на документа, в който същият е инкорпориран, поради отсъствие на трайна съдебна практика, позволяваща възникване на противоречие в нотариалната такава, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид въведеното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е възприел изцяло, като основани на закона аргументите, изложени от помощник –нотариус К. С., че нотариусът, като лице, на което Държавата е възложила извършване на предвидените в закона нотариални действия в хипотезата на чл.591, ал.1 ГПК, във вр. с чл.569, т.2, пред.4 ГПК е длъжен да удостовери верността на препис от представен частен документ, само при наличие на депозиран с искането на молителя оригинал или официално заверен препис от същия, какъвто първообраз в случая отсъства, поради липса на достоверна дата. Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от частния касатор правни въпроси, като обуславящи крайния изход на делото попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и главната обща предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана. Основателно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. От представените от жалбоподателя нотариално заверени преписи от договор за залог върху парични средства от 22.08.2011 год. се установява наличие на противоречие в нотариалната практика, свързана с приложението на чл. 591, ал.1 ГПК, във вр. с чл.589, ал.1 ГПК, поради което липсата на трайно установена съдебна практика по приложението на сочените процесуални разпоредби е достатъчна, за да обоснове и наличие на визирания селективен критерий - допълнителна процесуална предпоставка за достъп до съдебен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В нарушение на процесуалното правило на чл. 180 ГПК въззивният съд е приел, че за да е налице оригинал на документа в хипотезата на чл.591 ГПК, то същият трябва да има достоверна дата. При изграждане на крайния си правен извод решаващият съд не е взел предвид правната характеристика на документа, от която по начало следва, че поставената в частен документ дата, като ден на съставянето му има доказателствена сила, т.е. достоверна дата, само за страните, участващи в документа, както и за техните наследници и правоприемници. В този смисъл частният документ никога не удостоверява датата на която е извършен, но обвързва страните, които са го съставили, лично или чрез пълномощник, с посочената в него дата, с която са обвързани и правоприемниците им. Следователно в нотариалното производство по удостоверяване верността на преписа от процесния договор въпросът за достоверност на показаната в него дата, по арг. от чл.181 ГПК, е ирелевантен и като не е съобразил горното СГС неправилно е приложил процесуалния закон. Освен, че въпросът за датата на представен по делото частен документ не може да бъде повдиган служебно от съда дори и в исковия процес, който е състезателен и спорен, то само по себе си обстоятелството, че с нотариалното удостоверяване верността на преписа се доказва единствено, че в деня на нотариалната заверка първообразът е съществувал и че е със съдържанието на преписа изключва наличието на законова възможност да бъде отречена правната характеристика на първообраз на процесния договор, по съображения за недостоверност на вписаната в него дата. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е, че един от разпоредените от законодателя начини показаната в частен документ дата да придобие достоверност спрямо трети лица е заверяването му пред нотариус. Или доколкото с нотариалното удостоверяване верността на преписа, доказващо съществуването на документа се удостоверява и датата на която същият е депозиран пред нотариуса, то изготвянето на нотариално заверен препис фактически е равнозначно на нотариално удостоверяване и на дата на документа, а това противоречи на изразеното от СГС разбиране, че един от елементите характеризиращи първообраза на частен документ е достоверността на показаната в същия дата. Следователно, предвид предмета и обсега на извършваното нотариално удостоверяване в разглежданата хипотеза, в правомощие на нотариуса е единствено извършването на проверка за редовността на документа от външна страна и съответствие на представения препис с оригинала. Що се касае до твърдяната липса на правен интерес, то застъпеното становище в последователната практика по приложението на чл.487 ГПК/ отм./, чийто аналог е чл.591ГПК – действащ е, че нотариално заверен препис от какъвто и да е документ може да получи всяко лице, което има някакъв правен интерес, който не подлежи на самостоятелно установяване в нотариалното производство, предвид присъщите на охранителния процес белези. Поради гореизложеното отговорите на поставените правни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване са в следния смисъл: 1. Не се изисква извършване на предхождащо нотариално удостоверяване на датата на частен документ, за да бъде същият приет от нотариуса за оригинал, с цел нотариално удостоверяване верността на препис от него, съгласно чл.569, т.2, пр. посл. ГПК и чл.591 ГПК, но предвид обхвата на извършената нотариална заверка изготвянето на такъв нотариално заверен препис фактически нотариално удостоверява и датата на документа. 2. Изпълнението или не на конкретно облигационно задължение по договор, инкорпориран в съдържанието на документ, от който се иска изготвяне на нотариално заверен препис, е правно ирелевантно за възприемане на същия за оригинал / първообраз/. Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение № 13809/28.09.2011 год., по ч.гр.д.№ 11742/ 2011 год., по описа на с.с.. ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд № 13809/ 28. 09. 2011 год., по ч.гр.д.№ 11742/ 2011 год., с което е потвърден отказ на помощник – нотариус при нотариус С. С. с рег.№ 107 по регистъра на НК - К. С., за извършване на нотариално удостоверяване изх.№ 40 от 23. 08. 2011 год. по разносната книга на същия. ЗАДЪЛЖАВА помощник – нотариус К. С., при нотариус С. С. с рег.№ 107 по регистъра на НК, да извърши исканото от Я. К. М. нотариално удостоверяване верността на препис от представен първообраз - договор за залог върху парични средства между молителя и [фирма], [населено място]. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: