Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 85   София, 04 март 2009 година                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА              Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и девета  година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ПОПОВА   ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА   ИВЕТА АНАДОЛСКА     при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 778/2008 година.     Производството е образувано по повод искане на осъденото лице Д. И. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 175/03.11.2008год. по в.н.о.х.д. № 519/2008 год. на Окръжен съд-гр. Стара Загора. Изтъкнати са доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания по този ред съдебен акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за отмяна на решението и оправдаване на осъденото лице по предявеното му обвинение, респ.- връщане на делото за ново разглеждане и в алтернативна даденост –неговото изменение, с индивидуализиране на наказанието при условията на чл.55НК. В съдебно заседание, осъденият лично и чрез процесуалния си представител поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е потвърдена присъда №87/10.06.2008год. по н.о.х.д. № 558/2008 год. на Районен съд-Стара Загора, с която е признат за виновен подсъдимия Д. И. П., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2, във вр. с чл.195,ал.1,т.3, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.194,ал.1, чл.29,б”а” и б”б” НК и е осъден при условията на чл.54 НК на четири години лишаване от свобода. По реда на чл. 301, ал. 1 т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.   Искането на осъденото лице е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 03.11.2008год., а искането-постъпило във ВКС на РБ на 01.12.2008год, т.е. в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно. Касационният състав не възприема заявените в искането доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт. В унисон с разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК, аналогичните възражения, във връзка с нарушението на чл.303 НПК, са отхвърлени от въззивната инстанция с аргументирани съображения. Окръжният съд е извършил собствен анализ и съвкупна оценка на доказателствения материал. Показанията на свидетелите С, М. И. и Т. Д. , са разгледани в контекста на останалите гласни доказателства-обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Стоян А. Т. , разпитан в хода на проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие. Свидетелят, в подкрепа защитната версия на молителя, уличава себе си в извършване на инкриминираното деяние, но при различна фактическа обстановка, която се явява в разрез с показанията на останалите свидетели, а така също и с заявеното от молителя, относно разпореждането с отнетите резервни части за струг. Обясненията на подсъдимия, относно установяването на основния факт по отнемане на инкриминираните вещи, са изолирани и в противоречие с останалия доказателствен материал. Тези доказателствени източници- обясненията на молителя и показанията на Т. , не разколебават категоричния несъмнен извод, относно авторството на извършеното деяние и вината на П. Не са ограничени процесуалните права на касатора, нарушение, което да опорочава постановения съдебен акт и водещо до неговата отмяна. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246,ал.2 НПК-молителят е имал възможност да разбере в какво е обвинен, включително и начина на извършване на деянието и в частност - как е проникнато в помещението и съответно - да организира адекватна защита.   При непротиворечиво установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.196,ал.1,т.2, във вр. с чл.195,ал.1,т.3 НК. Вън от всякакво съмнение, подсъдимият е направил опит да отнеме инкриминираните вещи от владението на съответните длъжностни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, преодолявайки прегради, здраво направени за защита на имот /в съответствие с ПП № 6/71г. на ВС/ и е действал при условията на „опасен рецидив”, с оглед предходните му осъждания.   Определеното на касатора наказание е справедливо и съответно на степента на обществена опасност, както и на личната му такава и при явен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, близо до законовия минимум, предвиден в правната норма. Не може да бъде удовлетворено искането на молителя за смекчаване наказателно-правното му положение при условията на чл.55 НК. Действително деянието се намира във фазата на опита, но с оглед причините, поради които престъплението не е довършено и предвид обстоятелството, че само 20 дни след последното изтърпяване на наказание лишаване от свобода, молителят е извършил инкриминираното деяние, посочената разпоредба е неприложима. Несъстоятелни са възраженията, че въззивният съд, в разрез с чл.56 НК е приел като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на молителя, които са елемент от престъпния състав, защото съображенията на съда са извън квалифициращите предходни осъждания на П.   По изложените съображения, касационната инстанция намира, че не искането на осъденото лице следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.   Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Д. И. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 175/ 03.11.2008 год. по в.н.о.х.д. № 519/2008 год. на Окръжен съд- Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: