Р Е Ш Е Н И Е № 563 София, 23 януари 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Красимир Шекерджиев при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2096/2012 г. Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. В., чрез упълномощения му защитник адвокат Д. Д. от АК-Силистра, срещу въззивно решение № 50/23.05.2012 година по в н о х д № 68/2012 година по описа на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 8/9.01.2012 година постановена по н о х д № 1727/2011 година от Сливенския районен съд. В искането се твърди, че на досъдебното производство, при огледа на местопроизшествието и свързаните с него други процесуални действия във връзка с веществените доказателства намерени на мястото на пътнотранспортното произшествие са допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до такъв доказателствен дефицит, който налага признаване на подсъдимия за невиновен поради недоказаност на обвинението. Пред ВКС осъденият В., не се явява, редовно призован. Неговият упълномощен защитник адвокат Д. се явява и пледира по доводите изложени в искането за възобновяване на наказателното производство. Не се явяват и редовно призованите В. Х., частен обвинител и повереникът й адвокат Д. Р., също редовно призовани. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С атакуваното решение е потвърдена изцяло присъдата на Сливенския районен съд, с която осъденият Г. В. е бил признат за виновен в това, че на 5.06.2011 година в района на гр.Сливен, при управление на МПС – л. а. марка „Хонда” е нарушил правилата за движение – чл. 16 ал. 1, чл. 20 ал. 1 и 2 и чл. 25 ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на В. Х. – прест. по чл. 343 ал. 1, б. „б” пр. 1 от НК. Наложено му е наказание шест месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Инстанциите по фактите приели, че на посочената дата осъденият пътувал с приятелката си от гр.Сливен за гр.Нова Загора, когато поради силен дъжд и гръмотевична буря видимостта за всички участници в движението била силно намалена. По тази причина, в дясната страна пътното платно се образувала колона от спрели автомобили. Осъденият решил да последва служебна полицейска кола с включени специални светлини, поради което заобиколил спрелите превозни средства, като навлязъл в насрещната лента за движение на разстояние от един и половина метра от разделителната линия. При това водачът допуснал инкриминараното нарушение на правилата за движение по чл. 25 ал. 2 от ЗДвП, тъй като без да изпълни задължението си да пропусне автомобила „Сузуки”, в който пътувала пострадалата Х., намиращ се в насрещното пътно платно, навлязъл в него. Последвал удар между двете превозни средства. Установено е по експертен път, че насрещно движещият се автомобил „Сузуки” е бил на разстояние от 27 метра от мястото на удара, разстояние по-малко от изчислената опасна зона за спиране, поради което е прието, че водачът на този автомобил не е имал техническа възможност за спиране. При проверката по делото, се установи, че доводите на защитата на осъдения за допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения при извършване на огледа на местопроизшествието и изготвяне на огледния протокол и фотоалбума, не намират опора в данните по делото. Изводите на предходните съдилища за мястото на удара и причината за настъпилото ПТП са базирани предимно на оспорените процесуални действия. Прието е, че основната причина за ПТП е противоправното навлизане на автомобила управляван от осъдения в насрещната лента за движение. Местоположението е определено на базата на обективната находка – нарушение на асфалтовото покритие с дължина около един метър, в резултат на задиране на метални части от предната част на левия праг на автомобила „Хонда”. По експертен път, с оглед на обективното разположение на превозните средства след удара е възпроизведен механизмът на удара, завъртането и придвижването им до естественото им установяване в покой. Нагледно това е подкрепено със скица приложена към експертното заключение. Вещото лице както в писмената експертиза, така и устно в съдебно заседание категорично и аргументирано е защитил тезата си, като изрично е подчертал, че в огледния протокол са били отразени следите върху асфалта, дали му основание да определи по тази обективна находка мястото на удара /вж. л. 42, гърба от съд.сл. 1 инст./ Не кореспондира възражението на защитника отразено в искането за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на огледния протокол и в неговата позиция пред въззивната инстанция, където същият е оспорил връщането на веществените доказателства /двата автомобила участници в ПТП на техните собственици/. Последното е голословно, тъй като по делото няма данни от страна на защитата да е правено искане за допълнителни уточняващи процесуални действия с процесните автомобили. За разкриване на обективната истина не е било необходимо същите веществени доказателства ex offitio да бъдат предмет на допълнителни процесуални действия Поради изложеното, няма основание да се оспорва процесуалната активност на съда при събиране на доказателства, необходими за изясняване на обективната истина. Основна функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Посочените принципи не са били накърнени при разглеждане на делото от предходните съдилища. Още първостепенният съд е удовлетворил всички доказателствени искания и това личи най ясно от заявеното от страните при приключване на съдебното следствие. При проверката не се установиха правни пороци и при формиране на вътрешното съдийско убеждениеq относно авторството на деянието и вината на осъдения В.. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК решението, с което е потвърдена тезата на обвинението за доказана непредпазлива вина у осъдения в инкриминираното ПТП, е взето на основата на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Затова няма правно основание за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Настоящият състав констатира служебно, че съдилищата са допуснали нарушение на закона, като са инкриминирали като нарушение в пряка причинна връзка с престъпния резултат, както това по чл. 25 ал. 2 от ЗДвП, така и това по чл. 16 ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно – на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено когато платното има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Както вече бе посочено, именно в тази последна хипотеза е било поведението на осъдения, поради което като елемент от бланкетната норма по обвинението му следва да остане само нарушението на чл. 25 ал. 2 от ЗДвП, който има за предмет именно спазването от водачите на ППС на правилата при маневра, каквато е заобикалянето. ВКС има правомощие да отстрани това нарушение, чрез частично оправдаване на осъдения, по реда на възобновяването по обвинението „да е нарушил чл. 16 ал. 1, т. 2 от ЗДвП”. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 2, вр. с чл. 422 ал. 1, т. 5 и чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в н о х д № 68/2012 година по описа на Сливенския окръжен съд и ОТМЕНЯВА частично въззивно решение № 50/23.05.2012 година, с което е потвърдена присъда № 8/9.01.2012 година постановена по н о х д № 1727/2011 година от Сливенския районен съд, само по обвинението за нарушение на чл. 16 ал. 1, т. 2 от ЗДвП и го оправдава по това обвинение. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: