Р Е Ш Е Н И Е № 304 гр. София, 06 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 923 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия П. А. В. против въззивно решение № 115/15.07.2016 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 149/2016 г., в потвърдителната част за наложеното му наказание по присъда № 266/21.12.2015 г. на Бургаския окръжен съд по НОХД № 951/2015 г. за престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК в размер на 5 години лишаване от свобода. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се намаляване на наказанието, която позиция се заявява от подсъдимия и в последната му дума. Частният обвинител и граждански ищец Р. К., както и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват пред ВКС. В писмен отговор заявяват позиция за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от ВКП също изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на две престъпления: - по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, за това, че на 14.05.2015 г., в [населено място], в магазин „...”, при опасен рецидив, направил опит да отнеме опаковка кашкавал и масло на обща стойност 13, 41 лв., от владението на собственика, без негово съгласие и с намерение да ги присвои, като престъплението е останало недовършено по независещи от дееца причини, като във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода. - по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, за това, че по същото време и място, при опасен рецидив, причинил на Р. К. средна телесна повреда, изразяваща се в прекъсване на сухожилията на 1, 2 и 3-ти фалангеални коти и руптура на разгъвача на палеца, довело до трайно затруднение на движението на ръката, като във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му е било определено наказание 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, намалено с 1/3 в окончателен размер от 5 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В същият размер е било определено и наложеното му общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК. Подсъдимият е обжалвал присъдата в частта относно наказанието, като с постановеното въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, същото е било потвърдено. Касационната жалба е основателна. Макар и с обширно съдържание, единствените аргументи в касационната жалба, съотносими към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, се свеждат до недостатъчно съобразяване на здравословното състояние на подсъдимия, като в тази връзка се пледира и за по-снизходително отношение, което да доведе до намаляване на наказанието за престъплението по чл. 131а от НК, респ. и на размера на определеното общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК. В съдебната си практика ВКС е имал множество поводи да заяви, че за правилното определяне съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява, която има различно измерение при всеки случай, да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция. В конкретния случая справедливият баланс не е намерен, което изисква прилагане на касационните правомощия по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. По делото е установено, че подсъдимият е нанесъл телесните увреждания на охранителя на магазина след като е бил дръпнат от него (като тогава паднали и отнетите от него пакети масло и кашкавал) и е сторил това, за да се освободи и избяга. Деянието е било извършено с нож, като подсъдимият е замахнал няколко пъти с него, порязвайки го дълбоко в областта на пръстите на лявата ръка, довело до прекъсване на сухожилията на три пръста и руптура на разгъвача на палеца. Извън това на пострадалия е била причинена и повърхностна рана на корема. Тези данни за специфичния начин на изпълнение на деянието – силна и непровокирана агресия, довела до съставомерни увреждания, разгледана и в светлината на многобройните му осъждания за престъпления срещу собствеността (извън тези, обуславящи квалификацията за опасен рецидив) действително очертават дееца като личност с по-висока степен на обществена опасност, изискваща и прилагане на по-сериозна наказателна репресия. Същевременно, материалите по делото (назначена и изслушана пред първата инстанция СПЕ – л. 69-73 от НОХД № 951/2015 г.) предоставят и информация за неговото здравословно и психичното състояние (диссоциално личностово разстройство, поливалентна токсикомания), които инстанциите по същество не личи да са пренебрегнали напълно, но пък са оценили недостатъчно коректно, приемайки, че подсъдимият спекулира със заболяването си, датиращо от дълго време, единствено за да получи по-леко наказание. В тази връзка са акцентирали, че желанието му да се лекува всъщност е било фиктивно, доколкото се е породило един ден преди второто с. з., като след това бил изписан дисциплинарно поради неспазване на режима и вътрешния ред в отделението по психиатрия в ЦПЗ – Бургас. Изразеното съдебно становище не е лишено от основание, но не променя факта, че при подсъдимия се наблюдава не само токсикомания с повече от 20 годишна давност, но и диссоциално личностово разстройство (с фамилен произход), което макар да не представлява психично разстройство в тесния смисъл, обуславя една перманентна личностова абнормност с конкретни характеристики, сред които „незачитане на социалните задължения и грубо безразличие към чувствата на другите..., меркантно несъответствие между поведението на лицето и съществуващите социални норми...ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително физическо насилие”. Всички тези данни очертават, че демонстрираното от подсъдимия поведение при сблъсъка му с пострадалия има връзка и обяснение с увреденото му психично състояние, което следва да бъде отчетено, вкл. в контекста за намаляване на определеното му наказание от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода (преди редукцията с 1/3). В този размер то се явява несъразмерно тежко и следва да бъде смекчено на 6 години, а след редукцията от 1/3 – на 4 години лишаване от свобода, което ВКС намира за достатъчно строго за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. До същия размер следва да бъде намалено и наложеното общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК. В такъв аспект следва да се измени въззивното решение. В останалата част, вкл относно мястото и режима за изтърпяване на наказанието, които не търпят корекция, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 115/15.07.2016 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 149/2016 г., КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, както и общото наказание по чл. 23, ал. 1 от НК, от 5 (пет) на 4 (четири) години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.