Р Е Ш Е Н И Е № 158/2014 София, 22.01.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4467 по описа за 2014 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молбата на Б. Б. Ц. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 12.03.2014 год. по гр. д. № 10429/2013 год. на Варненския районен съд, с което е изменен размера на издръжката на сина му Б. Б. Ц., като е увеличен от 80 лв. на 200 лв., считано от 12.07.2013 год. В молбата се поддържа, че молителят не е участвувал в производството по делото, тъй като не е бил редовно призован на постоянния му и настоящ адрес в [населено място], а назначаването на особен представител е в нарушение на процесуалния закон относно предпоставките за това. В полученото от него лично на 7.08.2013 год. съобщение с препис от исковата молба е налице невярно отбелязване за отсъствие от страната за две седмици, като без да е изяснил авторството му съдът му е назначил особен представител, който не се е явил в съдебно заседание, а е преупълномощил друг адвокат. С оглед на тези нарушения на съда молителят счита, че е бил лишен от възможността да участвува лично в производството по делото, поради което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата за отмяна в писмен отговор поддържа становище за неоснователността й, като претендира заплащане на направените в настоящето производство разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 172 от 17.10.2014 год., а разгледана по същество е и основателна, поради следните съображения: Искът за изменение на присъдена с решение издръжка на детето Б. е предявен срещу молителя, негов баща, с посочен в исковата молба адрес в [населено място]. На същия по реда на чл. 131 ГПК е изпратен препис от исковата молба с приложенията, като съобщението е получено лично от ответника на 7.08.2013 год. След изтичане на едномесечния срок за отговор, какъвто не е постъпил по делото, съдът е разпоредил на 23.09.2013 год. „да се изготви искане до ВАК за определяне особен представител на ответника” при определеното възнаграждение. Основанието за това е посочено в изпратеното до ВАК искане – чл. 47, ал. 6 ГПК и за такъв е определен адв. Т. С., видно от уведомителното писмо. На ответника, чрез особения представител, отново е изпратен препис от исковата молба с приложенията, по реда на чл. 131 ГПК, постъпил е писмен отговор и с определение по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК от 18.11.2013 год. е насрочено открито заседание на 19.02.2014 год. За него ответникът е призован чрез определения му особен представител. Призоваването на ответника за откритото заседание чрез назначения особен представител е нередовно, тъй като не са били налице предпоставките по чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаването на такъв. Ответникът е бил намерен на посочения в исковата молба адрес и е получил лично изпратеното му съобщение с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което и хипотезите по чл. 47, ал. 1 ГПК за залепване на уведомление и последващите действия по връчване по постоянен и настоящ адрес не са налице. Назначаването на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК се предпоставя от посочените предпоставки, при които връчването се смята редовно с изтичане на дадения срок, които в настоящия случай не са били налице. С оглед личното получаване на съобщението по чл. 131 ГПК от ответника, съдът е следвало да го призове за заседанието на посочения по делото адрес, съгласно задължението си по чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 38 ГПК. В. забележка за отсъствие от страната за две седмици не обосновава предприетата от първоинстанционния съд процедура по назначаване на особен представител, поради което молителят е бил лишен от възможността да участва в делото вследствие допуснатото нарушение по призоваването му. Налице е релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на извънредния способ на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. Молбата е основателна, като след отмяна на решението делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, като новото разглеждане на делото следва да започне от насрочване на открито съдебно заседание и призоваване на страните за него. Разноските за настоящето производство следва да се присъдят при новото разглеждане на делото с оглед изхода му, съгласно т. 4 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение № 1253 от 12.03.2014 год. по гр. д. № 10429/2013 год. на Варненския районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния Варненски районен съд, което да започне от насрочване на открито съдебно заседание и призоваване на страните за него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: