Р Е Ш Е Н И Е
№ 390/2014 г.
София, 26.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 7568 по описа за 2013 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 1030/ 04.08.2014 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване, по касационна жалба на адв.М.Б. и адв.Ж.К. – пълномощници на [община] против решение № 1766/03.09.2013г. на Софийски Апелативен съд, постановено по т.д.№ 2580/2012 год.,с което е потвърдено решение № 670 / 03.04.2012 г. по гр.д. № 653/2011 г. на Софийски градски съд ,с което са отхвърлени предявените от [община] против Държавен фонд „Земеделие” обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр.чл.19,ал.1 от Наредба № 38/27.08.2003 год.за сумата 747 493,75 лв.,безвъзмездна финансова помощ по Договор № 2360/2006 год.за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С. и чл.86 ЗЗД за сумата 283 524,53 лв.лихви за забава ,за периода 05.09.2008 год.-17.02.2011 год.,като неоснователни.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси – 1.Относно доказателствената сила и стойност на актовете на Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и конкретизиращите въпроси – каква е доказателствената сила на актовете в строителството,съставени по реда на Наредба № 3/ 31.07.2003 год. и може ли актовете за установяване и приемане на СМР по Наредба № 3 и констатациите в Разрешението за ползване да се противопоставят на трети лица;2.Обсъждането на доказателствата и възраженията на страните и конкретизиращите въпроси – длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и представените доказателства;трябва ли съдът да аргументира защо не кредитира заключението на приетата по делото експертиза,установяваща действителното извършване на СМР;трябва ли съдът да назначи служебно по своя преценка техническа експертиза за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция;може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първата инстанция,ако тя не е обсъдила всички възражения и доказателства на страните или ако пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства и са повдигнати нови възражения.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
Отговорът на поставените въпроси следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК- решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 65/16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 670/15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. на ВКС, ІV г.о. решение № 450/ 21.07.09г. по гр.д.№ 3547/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 570/06.11.09г. по гр.д.№ 4112/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 796/02.02.11г. по гр.д.№ 1660/09г. на ВКС, І ГО,решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д.№1814/2009 г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 527/15.03.2012 г.по гр.д.№ 943/2010 г. на ВКС,ІV г.о. и др.,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Обстоятелства по делото са всички факти, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са тези факти съдът определя от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145 ГПК, ал. 1 и 2 ГПК. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението. Съгласно т. 10 от ТР № 1 /04.01.2001 г. на ОСГК ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК/отм./. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването и може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице.Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК /чл. 157, ал.4 ГПК отм./, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивният съд ,като съд по същество на спора, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Разпоредбата на чл. 272 ГПК допуска в случаите, когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, да мотивира своето решение чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд и да ги направи свои,но това не означава, че въззивният съд действува като контролно - отменителна инстанция и не го освобождава от задължението да извърши своя преценка на доказателствата и да направи свои констатации относно релевантните за спора факти. Наредба № 3 от 31.07.2003 год.за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е приложимият нормативен акт,уреждащ приемането и съставянето на СМР,съгласно залегналото изискване за това в чл.70.1 от Референтния договор. Според чл.1,ал.4 от Наредбата съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба,актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,свързани със започване,изпълнение и въвеждане в експлоатация/приемане/ на строежите.Съгласно чл.7,ал.3,т.12 от Наредбата акт за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта /приложение № 12/ се съставя от строителя, проектантите по съответната част и технически правоспособните физически лица по съответните части към лицето, упражняващо строителен надзор; съдържа данни за всички извършени строителни и монтажни работи /скрити работи/, които подлежат на закриване или чието количество и качество по-късно не може да бъде установено при закриването им с последващите технологични операции, процеси, работи и др.; съставя се за тези видове скрити работи, необходими за правилната оценка на строежа, етапа или на частта от него по спазване на изискванията за безопасност и за експлоатационната му пригодност съобразно действащата нормативна уредба; с акта се приемат и видовете СМР, предписани от проектанта в заповедната книга;т.е. акт образец 12 не се съставя за всички видове строителни и монтажни работи,а само за изрично посочените в наредбата.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е възприел изводите на първоинстанционния съд, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца – сега касатор,тъй като не е изпълнил задължението си да покани писмено Фонда седем дни преди издаването на всеки от актовете образец 12,осуетявайки по този начин възможността му за ефективен текущ контрол.Неправилна е преценката ,че е налице валиден и законосъобразен отказ от страна на Фонда да изплати отпуснатата финансова помощ,без да са съобразени доказателствената сила на актовете,съставени и оформени по Наредба № 3/2003 год., констатациите в заключението на приетата техническа експертиза и наведените възражения за незаинтересованост от страна на Фонда при осъществяване на контролните си правомощия и разминаването между неодобрените от него разходи,определени като недопустими за финансиране,възлизащи на повече от 50% от финансовата помощ и констатациите на експертизата за същите – по-малко от 2% от общата сума по договора.Моли обжалваното решение да бъде отменено,а предявените искове уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна Държавен фонд „Земеделие” изразява становище за неоснователност на касационната жалба,тъй като правото на касатора да получи одобрената финансова помощ възниква след като се извършат необходимите проверки за фактическото и документално съответствие между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция,каквото е и задължението на Фонда ,като институция отговорна за правилното разходване на средствата по програма СА ПАРД.Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
За да постанови този резултат въззивната инстанция в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е възприел фактическата обстановка приета за безспорна от първоинстанционния съд.Без да се произнесе по направените възражения от страните по съществото на спора е приел,че е налице неизпълнение по договора от страна на ищеца, тъй като не е изпълнил задължението си да кани писмено Фонда седем дни преди издаването на всеки от актовете образец 12,както и е подменил одобрения изпълнител на независим строителен надзор.С оглед спецификата на договора,сключен за усвояване на средства по специална програма на ЕС и С. ,Фондът упражнява постоянен,текущ и последващ контрол,поради което е приела,препращайки към мотивите на първата инстанция,че при всяко неизпълнение на договорно задължение на ползвателя Фондът има право да откаже плащане на финансовата помощ,който отказ е правомерен.
Предвид дадения по-горе отговор на поставените въпроси въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка,както и неизясняване на фактическото и документално съответствие на извършените разходи за СМР с одобрения инвестиционен проект.
Въззивният съд зачитайки доказателствената сила на съставените актове по строителството- протокол образец 16 за установяване на годността за ползване на строежа и Разрешение за ползване е приел,че ползвателят- ищец е изпълнил в договорения срок проекта, за който е определена финансовата помощ по процесния договор. Приел,че този факт е основание за ищецът, като възложител по договора за строителство с изпълнителя да възникне задължение за плащане на договореното възнаграждение на строителя, но не е достатъчно да се приеме, че [община] като ползвател по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ответника ДФ „Земеделие" е изпълнила всички свои договорни задължения, свързани с осигуряване на правото на Фонда да осъществява контрол.Въпреки изводът му,че 24 броя актове образец 12 са съставени в съответствие с нормативните изисквания и не се оспорва тяхната валидност, както и констатациите в приетата СТЕ,че работите, за които е следвало да се издадат такива актове, но не са издадени, са много по-малко от твърдяните от Фонда,съдът не е извършил съпоставка на тези факти. Извършените СМР ,подлежащи на закриване и тяхната стойност, се доказват от съдържанието на съставените актове образец 12, съставени и подписани от страна на ищеца-възложител,на строителя и на дружеството,упражняващо строителен надзор,които се актуват при тяхното извършване с акт образец 19,който е основанието за заплащането на договорените СМР,т.е. акт образец 12 не замества акт образец 19.Ако съдът бе сторил съпоставка на доказателствата,с оглед на тяхната характеристика,щеше да установи,че от тези актове следва, че е налице фактическо съответствие и съответствие по документи на извършените СМР и одобрения инвестиционен проект като условие за заплащане на финансовата помощ.Протоколите за приемане на извършените СМР и актовете за установяването на извършените строителни работи касаят отношенията между възложителя и изпълнителя по договора за строителство. Те не се отнасят до фактическото съответствие и съответствие по документи на извършената работа ,с тази ,предмет на одобрения инвестиционен проект.Съответствието, фактическо и по документи, на изпълнената работа с тази, предмет на предварително одобреният проект е елемент от правопораждащия фактически състав на правото на получаване на финансова помощ от страна на ползувателя и следователно установяването му по аргумент от разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК е изцяло в доказателствена тежест на последния. За установяване на това съответствие , доколкото за това са необходими специални знания от съответната област,е било необходимо назначаването на вещо лице, което при бездействие от страна на ищеца е следвало да стане служебно от съда, съгласно изричната разпоредба на чл. 195 ал.2 от ГПК/ в тази насока и т.10 от ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК по отменения ГПК, но актуално и по сега действащия/.
С оглед изложеното и на основание чл.293 ал.2 във вр. ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия във връзка с горните указания.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1766/03.09.2013г. на Софийски Апелативен съд, постановено по т.д.№ 2580/2012 год.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски Апелативен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: |