Р Е Ш Е Н И Е № 335/2011 год. гр. София, 12.01.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 285 по описа за 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С решението от 26.10.2010 год. по гр. д. № 4885/2009 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 17.09.2008 год. по гр. д. № 11573/2006 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], представлявана от В. Р. срещу [фирма], [населено място] иск за предаване на владението върху притежаваните от него общи части, съответствуващи на притежаваното право на собственост върху магазин, находящ се в@@9@[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 117.04 кв. м., състоящ се от търговска площ, баня, помещение за опаковане на материали, тоалетна с мивка, гардеробно помещение, два склада и приемно помещение, при съседи: от изток –общи части на входа, от запад – вход на бл. 11 /несъществуваща граница, съгласно заключението на тройната техническа експертиза/, от север – паркинг и от юг – [улица], заедно с 3.393 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ * от кв. 87 по плана на [населено място], район „К. п.”, м. „Р.-К.” и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответното дружество да осигури достъп до горния имот. Въззивното решение е обжалвано от ищецът – [фирма] с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 784 от 18.07.2011 год. при прието наличие на противоречиво произнасяне по релевантния за изхода на спора въпрос за възможността да съществува етажна собственост, когато отделните обекти на правото на собственост са разположени не в една, а в отделни сгради, при наличие на функционална връзка, предвидена по проекта, при което положение към самостоятелен обект, разположен в едната сграда, да принадлежат обслужващи части, разположени в друга сграда, така както е прието в представеното решение по гр. д. № 8461/58 год. на ВС при наличие на условието самостоятелното им използуване да може да стане без значителни преустройства и без неудобства. Произнасянето по въпроса за статута на предвидения по одобрения проект достъп до магазина на ищеца в хипотеза на отричане на характера на спорното помещение като обща част по предназначение, с оглед местонахождението на отделните обекти в различни самостоятелни сгради е обусловило приемане и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, наред с това по т. 2. Ответникът по жалбата – [фирма], чрез пълномощника му адв. Г. С. я оспорва като неоснователна. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: Спорът по делото е за помещението, посочено с № 7 на представените архитектурни проекти, което е включено в площта и цената на магазина на ответника, за което ищецът е поддържал да е общо помещение за осигуряване на достъп до двата магазина – неговия и този на ответника, тъй като представлява вход със стълби към улицата / [улица]/. Като основание за това твърдение е съществуващия отвор от това помещение към неговия магазин, видно от одобрения архитектурен проект, съхраняван в Д.-СО, както и в описанието на тръжната документация за продажбата на магазина. Тъй като ответникът затворил предвидения отвор му осуетил достъпа до магазина от улицата, поради което и е предявил исковете за ревандикация на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата, вкл. и от спорното помещение, и осъждането на ответника да му осигури достъп до магазина през него. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд приел, че ищецът не е собственик на идеални части от спорното помещение, тъй като последното не е обща част по предназначение на двата самостоятелни обекти – магазини. Последните се намират в различни самостоятелни сгради – магазинът на ищеца е в [жилищен адрес] а този на ответника – в [жилищен адрес] построени на калкан, поради което и е правно невъзможно идеални части от общите части на една сграда да принадлежат на лица, които не са етажни собственици в тази сграда, а в друга такава. Общите части са общи само на тази сграда, в която са изградени и само етажните собственици от същата сграда имат права върху тях, което в случая не е налице – ищцата е собственик на магазин, построен в другата сграда. Обстоятелството, че по проекта е предвиден вход за този магазин от това помещение не би могло да доведе до възникване на вещни права за ищеца върху него, тъй като той не е етажен собственик в етажната собственост, към която принадлежи спорното помещение. Поради липсата на притежавано право на собственост върху него същият не е активно легитимиран да предяви и иска по чл. 109 ЗС. По формулираните материалноправни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав приема следното: Макар и да се споделя даденото в представеното решение по гр. д. № 8461/58 год. на ВС разрешение относно възможността етажна собственост да се създаде и когато етажите или части от етажите се намират в отделни сгради при поставеното условие самостоятелното им използуване да може да стане без значителни преустройства и без неудобства, същото е неотносимо към настоящата хипотеза, тъй като етажната собственост в построените два блока е вече възникнала и спорът е съсредоточен върху въпроса дали процесното помещение има характер на обща част за двата магазина или не, като правото на собственост на страните върху самостоятелните обекти е придобито чрез прехвърлителни сделки от един и същ прехвърлител, а не чрез делба, каквато е хипотезата в представеното решение. С оглед правилно установените по делото факти, че то е включено в площта на магазина на ответното дружество, че [жилищен адрес] в който се намира последният, е отделна самостоятелна сграда от тази на [жилищен адрес] в който се намира магазина на ищеца, то същото не представлява обща част за собствениците на двата отделни магазина. Макар и съседни, същите се намират в самостоятелни сгради, поради което и не е налице основната характеристика на общите части в сградата, които да обслужват собствениците на отделните обекти в нея, т. е. да им служат за общо ползуване, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. Обстоятелството, че в одобрения архитектурен проект съществува предвидена функционална връзка от спорното помещение за двата магазина, впоследствие премахната, не обосновава обратен извод за обща част в етажна собственост, тъй като на първо място – такава не съществува за двата магазина, и на второ място – предвижданията по архитектурния проект, установяващ обособеността на даден обект и неговата индивидуализация, не могат да създадат вещно право на собственост върху спорното помещение. Това право произтича от това на прехвърлителя по представените нотариални актове за придобиване на собствеността върху магазините, индивидуализирани по площ, помещения и граници, като в нот. акт на ищеца, сега касатор, придобитият магазин е описан с граница от изток – общите части на входа, т. е. това са тези, които служат за общо ползуване в етажната собственост на [жилищен адрес] в който се намира неговият магазин. Следователно, по въпроса за статута на предвидения в архитектурния проект достъп до магазина на ищеца следва да се отговори в смисъл, че дори и да е предвиден такъв, то той няма правна последица за легитимацията на ищеца за собственик на съответните идеални части от спорното помещение, което не е обща част по изложените вече съображения, в т. ч. и такава по предназначение – за страните по делото. При така дадения отговор на този въпрос, по същество касационната жалба е неоснователна. Касаторът не се легитимира като собственик на идеални части от спорното помещение, поради което и ревандикационният иск е неоснователен, а такъв е и предявения иск по чл. 109 ЗС. Изложените в исковата молба обстоятелства и твърденията на ищеца съответствуват на търсената защита с оглед заявеното му искане, в рамките на което е даден отговор в постановеното съдебно решение, поради което и липсват основания да се поддържа друга правна квалификация на предявените искове. По тези съображения въззивното решение е правилно, не са налице поддържаните касационни основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото касаторът следва да понесе направените от ответника разноски за настоящето производство в размер на 2 000 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 26.10.2010 год. по гр. д. № 4885/2009 год. на Софийски градски съд, ІV-г състав. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представляван от В. Л. Р. да заплати на [фирма], [населено място], представляван от Г. М. Л. направените в касационното производство разноски в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.