Р Е Ш Е Н И Е   № 111   гр.София, 12.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети февруари  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                               КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                                                                                                    със секретар       АНИ ДАВИДОВА и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1104/2009 г.       Производството е по чл.231 ал.1 б.”е” ГПК /отм./, образувано по молбата на М. Ч. Б. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 463/23.01.2004 г. по гр.дело № 301/2003 г. на Смолянски окръжен съд. Молителят твърди, че въззивното производство е било образувано по негова жалба, но не бил уведомен нито за първото съдебно заседание, нито за постановеното въззивно решение, което е основание за отмяна на порочния съдебен акт. Ответникът по молбата за отмяна М. Я. В. от гр. С. изразява становище за нейната недопустимост, поради изтеклия преклузивен срок, по смисъла на чл.232 ГПК /отм./. Ответницата по молбата за отмяна Е. А. Т. от гр. С. изразява съгласие с твърденията за порочност на съдебния акт. Останалите ответници А. Р. Е., А. С. Л., А. М. М., Б. М. М., Е. А. К., Н. С. Д., С. С. Д. , А. Ч. П. , Б. А. Б., В. К. Б., Е. А. К., М. К. Б., М. А. Б., Н. А. Х., Н. З. К., Р. М. К., Р. М. К., С. Ч. Б. и Х. Ч. М., всички от гр. С. не изразяват становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изисквания на чл. 232 ГПК /отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: твърденията на молителя за порочност на въззивното решение, поради нарушаване на правилата за призоваване, съгласно чл.231 ал.1 б.”е” ГПК /отм./ не кореспондират с данните по делото. Въззивното производство, под № 301/2003 г. на Смолянски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на М. Б. и Х. М. , които са били представлявани от адв. Б адвокат от С. Към въззивната жалба е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с които М. Ч. Б. е упълномощил на 29.04.2003 г. адв. Б да го защитава по гр.дело № 248/2002 г. на Смолянския районен съд, чието решение е било предмет на въззивното обжалване. Във въззивната жалба е посочен адрес за призоваване-гр. Смолян, бул.”България” № 6*-ти етаж, тел.3 2962, на който адрес се е намирала кантората на адв. М от който адрес жалбоподателят по въззивното производство М. Б. е призован за първото съдебно заседание, насрочено за 10.06.2003 г. от 09.10. часа. На определената дата съдът е дал ход на делото, поради редовно призоваване на страните. В съдебното заседание жалбоподателят е бил представляван от адв. М, който е поддържал въззивната жалба и е поискал назначаването на техническа експертиза, с конкретна задача. Искането му е уважено, като е била назначена експертиза, с определен от съда депозит, в размер на 50 лева, внесен от другата жалбоподателка Х. М. За следващото съдебно заседание, насрочено на 23.09.2003 г. от 9.30 часа жалбоподателят отново е бил редовно призован, чрез адвокат Б, явил се в съдебно заседание и активно участвал при изслушване на техническата експертиза, към която поискал допълване на задачата. Съдът е уважил искането на адв. М за допълнителна експертиза, която е изслушана в последното съдебно заседание, насрочено за 24.10.2003 г. от 10.30 часа, в което адв. М се е явил и не я оспорил, поради което делото е приключило по същество. Постановеният съдебен акт на въззивния съд, под № 463/23.01.2004 год. е съобщен на молителя, отново чрез адв. М, видно от приложената разписка. При тези съображения касационният съд счита, че не са налице нарушения на правилата за призоваване на молителя, в качеството му на жалбоподател по въззивно дело № 301 /2003 г. на Смолянски окръжен съд и той не е бил лишен да участва по делото, защото е бил представляван и защитаван от своя пълномощник адв. М, затова молбата за отмяна по чл.231 ал.1 б.”е” ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Ч. Б. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 463/23.01.2004 г. по гр.дело № 301/2003 г. на Смолянски окръжен съд, на основание чл.231 ал.1 б.”е” ГПК /отм./.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: