Р Е Ш Е Н И Е № 191 София,20.05.2015г. Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Георгиева изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №6686/2014г.по описа на Върховния касационен съд Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на Р България срещу решение от 04.06.2014г. по гр.д.№719/2014г. на АС София в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Допуснато е по въпросите за задължението на съда да се произнесе по направено възражение за настъпила погасителна давност в отговор на исковата молба и във въззивната жалба с оглед прекратяване на наказателно преследване за част от повдигнатите обвинения и за приложението на критерия за справедливот на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Жалбоподателят – П. на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че решението е неправилно, моли да бъде отменено като бъде намален присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Ответникът И. Й. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъда оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която предявените от И. Й. Д. срещу П. на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за вреди, са отхвърлени съответно за разликата над 5000лв. до 20000лв. по отношение на обезщетението за неимуществени вреди и за сумата 1072,16лв. обезщетение за имуществени вреди, е осъдил осъдил П. на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ да му заплати сумата 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи разлика над сумата 5000лв. до сумата 20000лв, 200лв. обезщетение за имуществени вреди от платен адвокатски хонорар в наказателното производство, 872,16лв. обезщетение за имуществени вреди от пропусната полза от лихва, която ищецът би могъл да получи за периода 25.11.2005г.-21.01.2008г. върху внесената като гаранция сума 3000лв., ведно със законната лихва върху горепосочените главници считано от 11.10.2007г. до окончателното изплащане, и 371,16лв. Със същото решение е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част. Установено е по делото, че на 28.06.2004г. е било образувано наказателно производство срещу ищеца по чл.282, ал.1 НК – за това, че през периода 01.01.1999-31.12.1999г., в качеството си на длъжностно лице – председател на Съвета на директорите на „Заводски строежи-Марица И.” , не е изпълнил служебните си задължения и е превишил властта си, като е договарял сам със себе си – подписал е 18бр. фактури от името на изпълнителя и на възложителя и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици в размер на 254 125лв. за дружеството. Установено е също така, че с определение от 25.11.2005г. по нохд 913/2005г. на ОС Стара Загора мярката за неотклонение „задържане под стража” е заменена с „парична гаранция 3000лв.”, като през времето 21-25.11.2005г. ищецът е бил „задържан под стража”. Прието е, че с Постановление от 02.06.2007г. на Прокурар при ОП-Стара Загора наказателното производство срещу И. Д. е било частично прекратено-по отношение на обвиненията за престъпление по чл.282, ал.1, чл.257, ал.1, по чл.212, ал.4 и по чл. чл.203, ал.1 НК, като делото е изпратено по компетентност на РП Стара Загора за продължаване на производството по чл.202, ал.1 и 2 НК, като с постановление от 03.10.2007г. наказателното производство срещу него е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като не са налице данни за престъпление от общ характер и постановлението не е било обжалвано, т.е влязло е в сила на 11.10.2007г. Установено е, че с постановление от 21.01.2008г. е отменена взетата по нохд №.913/2005 на ОС Стара Загора мярка за неотклонение „парична гаранция”, като е разпоредено след влизането му в сила внесената с вносна бележка от 25.11.2005г. сума 3000лв. да бъде освободена. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника във връзка с неаснователното му обвиняване, респективно, че във връзка със същото е претърпял неимуществени вреди. Съдът е отчел последиците от преживяното стресово разстройство, вкл. изпадането в тежко физическо и психическо състояние за около половин-една година след задържането, съпътствано с чувство на тревожност, разстройване, неспокоен сън, хипертонични кризи, липса на апетит. При определяне на дължимото обезщетение е взета предвид и продължителността на негативното засягане на правата на личността – в случая за период от около 3години и 3 месеца, и интензитета на това засягане - чрез водене на досъдебно производство, включващо мярка за неотклонение „задържане под стража” за 4 денонощия, и многократно изменение на обвинението срещу ищеца /4 обвинителни акта/, което е довело и до допълнително напрежение и затрудняване на защитата му. Съдът е приел, че настъпилите негативни последици за ищеца са били дълготрайни и многопосочни, вкл. за професионалната му кариера и достойнството му, поради което е определил, че за обезвредата им следва да се присъди сумата 20 000лв и е уважил иска до този размер, като го е отхвърлил за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40 000 лева, но не се е произнесъл по направеното от прокуратурата възражение за изтекла погасителна давност. Допуснато е касационно обжалване по въпросите за задължението на въззивния съд да се произнесе по направено възражение за настъпила погасителна давност в отговор на исковата молба и във въззивната жалба по повод прекратяване на наказателно преследване за част от повдигнатите обвинения и за приложението на критерия за справедливот на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /т.4 от ТР№3/2004г. ОСГК на ВКС/. Със същото определение на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба срещу решението в частта му, с която са присъдени обезщетения за имуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е оставена без разглеждане и в тази си част последното е влязло в сила. Настоящият състав намира, че противоречие с трайната практика на ВКС и в нарушение на процесуалните си задължения въззивният съд не се е произнесъл по направеното своевременно възражение за давност от страна на П. на РБ. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк.д.№ 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, началният момент на забавата (съответно - началният момент на дължимостта на мораторната лихва) и началният момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, съответно - от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление (чл. 2, т. 2, хипотеза 1 /сега – т. 3, хипотеза 1/ ЗОДОВ). Това разрешение е възприето, съобразявайки принципа, че ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, като за неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. В развитие на тези задължителни постановки, с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1211/2010 г., III г. о., ГК, е прието, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК (на който съответства разпоредбата на чл. 371, ал. 2 НПК /отм./), които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 НПК). С оглед цитираните разпоредби е прието, че когато не е обжалван прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор. Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега – т. 3) ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Приема се, че обезщетение и за претърпените от ищцата неимуществени вреди се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. и решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС. Върховният касационен съд, сътав на ІV г.о. с оглед изложените съображения намира, че по поставените за разглеждане въпроси въззивният съд при постановяване на решението в частта му, с която е присъдено обезщенение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС и по отношение критериите, при съобразяване с които следва да определи обезщетение за неимуществени верди от незаконно наказателно преследване по справедливост. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С оглед трайна практика на ВКС, посочваща кой е началният момент на погасителната давност, следва да се приеме, че стабилитета на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега – т. 3) ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда, поради което в случая не е налице погасяване на претенцията на ищеца- ответник по жалба за обещзетяване неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за времето до постановяване на Постановление от 02.06.20017г. на Прокурор при ОП-Стара Загора за частично прекратяване на наказателното производство. Що се касае до проценката на критериите за определяне справедливо обезщенеие за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, то настоящият състав намира, че съдът не е съобразил изцяло постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – да се взема предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството е прекратено, причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които обвинението е прекратено, продължителността на наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Следва да се изтъкне, че когато формира извод за заниженост по отношение на присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди и определя друг, значително повисок размер, въззивният съд трябва да мотивира и обоснове този свой извод не абстрактно. От съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, други увреждания и неудобства; колко подължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат отмяна на въззивното решение. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК настоящата инстанция следва да реши спора по същество и съобразно изложеното по-горе намира, че определеният размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване при спазване приципа за справедливост следва да бъде намалено от 20 000 ле на 10 000 лева. Следва да се вземат предвид обстоятелствата, че наказателното предледване е продължило в разумен срок- около три години, задържането под стража е четиридневно и обстоятелството, че не са извършвани процесуални действия с оглед постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство от страна на прокуратурата. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца, какво в случая не е налице. Настоящата инстанция намира, че сумата от 10000лв. справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение за този период, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпените страдания от незаконно неказателно увреждане, а не да обогати неоснователно пострадалия. Поради частично несъвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на върховния съд, решението на АС София трябва да се отмени – в частта, с която иска по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е уважен за разликата над 10 000 лева до 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди и вместо което същят следва да се отхвърли за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева, ведно със законната лихва считано от 11.10.2007г. Следва да се отмени решението и в частта му, с която са присъдени разноски над 186 лева оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК. Решението следва да се потвърди в останалата обжалвана част. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 04.06.2014г. по гр.д.№719/2014г. на АС София в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ на И. Й. Д. срещу П. на РБ за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва считано от 11.10.2007г. , като и в частта му, с която са присъдени разноски над 186 лева до 371,16 лева, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Й. Д. срещу П. на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва считано от 11.10.2007г., както и за сумата над 186 лева до 371,16 лева разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: