Р Е Ш Е Н И Е № 50084 София, 31.10.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1435/2022г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Ж. от [населено място] срещу решение № 285 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 7706/2021 г. на Софийски градски съд, II-д въззивен състав, с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 82 състав решение № 20084975 от 02.04.2021г. по гр. д. № 33251/2017 г., са уважени предявените от „Банка ДСК” ЕАД, [населено място] срещу касаторката, в качеството й на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 12.02.2013 г. и договор за поръчителство от същата дата, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката за следните суми: 9 886.95 евро – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.10.2016 г. до окончателното й изплащане; 1 152.70 евро – възнаградителна лихва за периода 25.12.2015 г. - 06.10.2016 г.; 89.86 евро – санкционна лихва за периода 03.09.2016 г. - 06.10.2016 г.; 60 евро – заемни такси, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 56385/2016 г. на Софийски районен съд. Касаторката моли за отмяна на въззивното решение като неправилно. Изразява несъгласие с извода, че в качеството си на поръчител дължи сумите по процесния кредит. Според нея, решаващият състав е отказал да съобрази извършеното в хода на процеса цялостно погасяване на вземанията, като се е произнесъл по заявеното от страна на банката-ищец едва с въззивната жалба възражение, че плащането на сумите е извършено в резултат на проведено принудителното изпълнение, поради което и с оглед задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, същото не следва да бъде взето предвид. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 50328 от 21.06.2023 г. по настоящото дело на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по касация – „Банка ДСК” ЕАД, [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 20.05.2022 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените от „Банка ДСК” ЕАД срещу Г. Г. Ж. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземания за процесните суми, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 13.02.2013 г., сключен между банката-ищец и третото неучастващо в делото лице Н. Н. С. от [населено място], въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата, в качеството й на поръчител по този договор – наличие на непогасени задължения по процесния договор за кредит, обезпечени със сключения от нея договор за поръчителство; надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита и предявяване на претенциите (депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение) в рамките на преклузивния 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Решаващият състав не е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на исковете поради извършеното в хода на процеса цялостно погасяване на задълженията по кредита. Приел е за безспорно между страните, че плащането е осъществено в изпълнителното производство, поради което, позовавайки се на указанията в т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от на ОСГТК на ВКС, е счел, че погасените суми не следва да се вземат предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Като неоснователно е преценил направеното в тази връзка възражение на ответницата, че твърдението на банката за погасяване на процесните вземания по реда на принудителното изпълнение е въведено за пръв път във въззивната жалба. Посочил е, че доколкото още в първоинстанционното производство са били налице данни за извършени плащания на задълженията по процесния договор за кредит и доколкото ответницата не оспорва факта на извършените погасявания в резултат на проведено принудително изпълнение, то твърдението за погасяване на вземанията по принудителен ред следва да бъде зачетено от въззивния съд. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Приетото от въззивния съд, че касаторката не оспорва, че погасяването на задълженията по процесния договор за кредит е извършено в рамките на проведено принудително изпълнение, е в явно несъответствие с категоричното й становище за оспорване на въззивната жалба (изрично отбелязано в мотивите на акта), оплакванията в която (също възпроизведени в решението) са базирани изцяло върху това твърдение на банката. Неправилното възприемане на процесуалната позиция на ответницата по иска е обусловило неправилния извод на съда, че погасяването на задълженията по кредита е извършено в рамките на проведено принудително изпълнение, поради което и в съответствие с указанията в т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от на ОСГТК на ВКС същото не следва да бъде взето предвид при решаването на спора по чл. 422, ал. 1 ГПК. С оглед оспорването на твърдението на банката за принудително погасяване на дълга и при липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на това твърдение, следва да се приеме, че констатираното от експертизата цялостно погасяване на задълженията по процесния договор за кредит не е в резултат на „осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес” по смисъла на посочената задължителна практика. Ето защо, същото следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Отделно от това, основателно е и оплакването на касаторката, че твърдението на банката-ищец за погасяване на дълга по принудителен ред е заявено несвоевременно – едва във въззивната жалба. Доколкото това твърдение не е релевирано в съдебното заседание, в което е прието заключението на счетоводната експертиза, съдържащо констатацията за цялостно погасяване на задълженията по кредита, същото се явява преклудирано и произнасянето по него е недопустимо. В случая не може да се счете, че е налице хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК, предвиждаща по изключение възможност за посочване на нови обстоятелства и представяне на доказателства, тъй като, видно от заключението на счетоводната експертиза, данните за цялостно погасяване на кредита са предоставени на експерта от самия ищец, т. е. още в първоинстанционното производство банката-ищец е знаела за погасяването на кредита и следователно е могла да заяви възражението си и да ангажира доказателства, че то е осъществено принудително. С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените от „Банка ДСК” ЕАД срещу Г. Г. Ж. искове – отхвърлени. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът „Банка ДСК” ЕАД следва да заплати на ответницата Г. Г. Ж. разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на сумата 467.70 лв., включваща: 30 лв. – държавна такса за допускане на касационно обжалване и 437.70 лв. – държавна такса за касационно обжалване, а в полза на процесуалния й пълномощник адвокат Т. Т. от Плевенска адвокатска колегия – сумата 3 579.64 лв., включваща 1 192.41 лв. – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА за въззивното производство и 2 387.23 лв. – за касационното производство. Адвокатските възнаграждения са определени съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата към датата на присъждането им редакция. Същите са изчислени на база претендираните с исковата молба суми, предмет на делото, в които законната лихва не се включва. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 285 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 7706/2021г. на Софийски градски съд, II-д въззивен състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК” ЕАД срещу Г. Г. Ж., в качеството й на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 12.02.2013 г. и договор за поръчителство от същата дата, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката за следните суми: 9 886.95 евро – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.10.2016 г. до окончателното й изплащане; 1 152.70 евро – възнаградителна лихва за периода 25.12.2015 г. - 06.10.2016 г.; 89.86 евро – санкционна лихва за периода 03.09.2016 г. - 06.10.2016 г.; 60 евро – заемни такси, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 56385/2016 г. на Софийски районен съд. ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Г. Г. Ж. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 34 направените за касационното производство разноски в размер на 467.70 лв. (четиристотин шестдесет и седем лева и седемдесет стотинки). ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на адвокат Т. Т. от Плевенска адвокатска колегия адвокатско възнаграждение в размер на 3 579.64 лв. (три хиляди петстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: