2 определение по ч.гр.д.№ 2016 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 155 София, 02.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2016 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.З. Д. Д., особен процесуален представител на малолетното дете А. М. А. срещу определение № 190 от 14.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 162 от 2016 г. на Бургаския апелативен съд, граждански състав, с което е потвърдено определение № 652 от 17.03.2016 г. по гр.д.№ 1168 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд за оставяне без уважение молбата на адв.Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение от бюджета на съда за осъществената от нея правна помощ. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допустимост на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение със задължителна и незадължителна съдебна практика /определение № 356 от 13.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 1843 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. , определение № 509 от 29.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5993 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и определение № 47 от 26.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 28 от 2015 г. на Варненския апелативен съд/ по следните въпроси: 1. Намира ли приложение приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване в случаите, когато на страна по делото, която е освободена от заплащане на такси и разноски в производството, е назначен особен представител на основание чл.29, ал.4 ГПК ? 2. Приложима ли е хипотезата на чл.278, ал.3 ГПК в случаите, когато въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба, е отменил определение на първоинстанционния съд, с което първоинстанционния съд се е произнесъл като е оставил без разглеждане искането на назначения особен представител за присъждане на възнаграждение за оказана правна помощ, задължително ли е в този случай определението на въззивния съд за по-долустоящия съд и допустимо ли е по-долустоящият съд да не се съобрази с окончателното определение на въззивния съд и да пререши частната жалба по същество ? 3. Когато на страна по делото, освободена от такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, й е назначен особен представител на основание чл.29, ал.4 ГПК, възнаграждението на назначения особен представител по реда на Закона за правната помощ ли следва да бъде определено или следва да бъде определено от съда съобразно минималните размери, указани в Наредба № 1 от 2004 г. и от къде следва да бъде заплатено- от бюджета на Националното бюро за правна помощ или от бюджета на съда ? Освен това, касаторката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 18.04.2016 г., а частната жалба е подадена на 25.04.2016 г./. Тъй като частната жалба е срещу въззивно определение на Бургаския апелативен съд, съгласно чл.274, ал.3 ГПК, за да е допустимо касационното обжалване, следва да е налице някое от предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания. В случая не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като няма противоречие между приетото в обжалваното определение и в посочената от касаторката съдебна практика: 1. Определение № 356 от 13.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 1843 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и като такова представляващо задължителна съдебна практика, е напълно неотносимо към настоящия случай, тъй като разглежда хипотеза, различна от тази по настоящото дело. В разглеждания по делото на ВКС, Четвърто г.о. случай се касае за искане за заплащане на възнаграждение от бюджета на съда за назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на страна по делото, докато настоящият случай е за заплащане на възнаграждение на особен представител, назначен по реда на чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ, което съгласно чл.39 от Закона за правната помощ се заплаща от бюджета на Националното бюро за правна помощ. 2. В определение № 509 от 29.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5993 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, представляващо незадължителна съдебна практика, е прието същото, като в обжалваното определение: че възнаграждението за назначен по реда на Закона за правната помощ на непълнолетната съделителка особен представител се дължи не от ищците по делото, а от Националното бюро за правна помощ съобразно отчета на адвоката по чл.38 от ЗПП и че едва след приключване на делото НБПП може да иска от загубилата делото страна да заплати на НБПП направените разноски за адвокат. Изрично е прието, че разглежданият по това дело случай е различен от случаите на особено процесуално представителство по чл.29, ал.1-4 ГПК и на представителство по чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК , което се осъществява на разноски на съответната страна по делото, а не се финансира от държавата. Разглежданият по настоящото дело случай също е различен от хипотезата на особено представителство по чл.29, ал.1-4 ГПК, когато съдът при противоречиви интереси на представител и представляван определя особен представител на представлявания, като в определението си посочва коя от страните следва да поеме разноските на този особен представител- представителят или представляваният. По настоящото дело не става въпрос за осъждане на представлявания да заплаща възнаграждение за назначения му особен представител, а за предоставяне на правна помощ на представлявания по реда на чл.23, ал.2 ЗПП чрез ползване на безплатна адвокатска защита на разноски на държавата- на Националното бюро за правна помощ. 3. Определение № 47 от 26.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 28 от 2015 г. на Варненския апелативен съд също касае случай, различен от настоящия. По делото на Варненския апелативен съд не е била предоставяна правна помощ на малолетното дете по реда на ЗПП, а е бил назначен особен представител на това дете, като съдът е пропуснал да определи коя от страните по делото да заплати разноските за този особен представител- представителят или представляваният. Поради този пропуск на съда и с оглед уважаването на молбата на майката да бъде освободена от разноски по делото, съдът е приел, че тези разноски следва да се платят от бюджета на съда, а след приключване на делото- съдът да осъди загубилата делото страна да ги възстанови. В настоящия случай не се касае за пропуск на съда да определи кой да заплати възнаграждение на назначения на малолетното дете особен представител, а за предоставяне на правна помощ на малолетното дете по реда на ЗПП. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия от поставените от касаторката правни въпроси: намира ли приложение приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване в случаите, когато на страна по делото, която е освободена от заплащане на такси и разноски в производството, е назначен особен представител на основание чл.29, ал.4 ГПК. Този въпрос не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. В. съд не е приел, че постановките на т.6 от ТР № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС не се прилагат в случаите на назначен особен представител по чл.29, ал.4 ГПК, а е приел, че те не се прилагат в случаите, в които на страна по делото /в случая малолетното дете/ е предоставена правна помощ по реда на ЗПП. Вторият правен въпрос /приложима ли е хипотезата на чл.278, ал.3 ГПК в случаите, когато въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба, е отменил определение на първоинстанционния съд, с което първоинстанционния съд се е произнесъл като е оставил без разглеждане искането на назначения особен представител за присъждане на възнаграждение за оказана правна помощ, задължително ли е в този случай определението на въззивния съд за по-долустоящия съд и допустимо ли е по-долустоящия съд да не се съобрази с окончателното определение на въззивния съд и да пререши частната жалба по същество/, така както е поставен, е напълно неотносим към настоящото дело, тъй като по него предмет на касационна проверка е определението на въззивния съд, а не на първоинстанционния съд. Този въпрос обаче би могъл да се уточни в следния смисъл: обвързан ли е въззивният съд от приетото в определение, постановено от друг състав на този съд при първото обжалване на първоинстанционното определение. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване на определението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос настоящият състав на ВКС приема, че въззивният съд не е обвързан от приетото в определение, постановено от друг състав на този съд при първото обжалване на първоинстанционното определение. Разпоредбата на чл.278, ал.3 ГПК визира задължението на долустоящият съд да изпълни постановеното по частна жалба определение на горестоящия съд по поставения за разглеждане пред него процесуален въпрос. Тази разпоредба няма за адресат и не обвързва въззивния съд да приеме същото, което е прието от друг състав на този съд при първото обжалване на първоинстанционното определение. По основателността на частната жалба: С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд от 17.03.2016 г., с което е оставена без уважение молбата на адв.Д. да й бъде заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея особено процесуално представителство на малолетното дете А. М. А. от бюджета на съда. Правилно е прието, че с определение от 06.11.2015 г. съдът е предоставил на малолетното дете А. М. А. правна помощ по реда на чл.23, ал.2 Закона за правната помощ, в който случай съгласно чл.38 и чл.39 ЗПП възнаграждението на назначения по реда на ЗПП адвокат се заплаща от Националното бюро за правна помощ, а не от бюджета на съда. Поради това постановеното от въззивния съд определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 190 от 14.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 162 от 2016 г. на Бургаския апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 190 от 14.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 162 от 2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 652 от 17.02.2016 г. по гр.д.№ 1168 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд за оставяне без уважение молбата на адв.Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение от бюджета на съда. Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.