Р Е Ш Е Н И Е № 248 Гр. София, 28 ноември 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1004/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда№7/08.03.18 г.,постановена от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по Н.Д.105/ 18 г., подсъдимият С. Д. П. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.4 вр.ал.3,б.Б вр.чл.342,ал.1 НК вр. чл.20,ал.1 ЗДП и вр.чл.54 вр.чл.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 5 години. Той е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години. Тази присъда е потвърдена с решение №196/29.06.18 г., постановено от АС-Пловдив /ПАС/ по В.Н.Д. 297/18 г. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от частната обвинителка М. С., подадена чрез нейните повереници. Същата, макар и озаглавена „въззивна жалба”, се явява касационна такава, доколкото отговаря на правилата за изготвяне на подобна по силата на чл.348 и сл.НПК. Възведено е касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК и се иска отмяна на решението на ПАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с даване на задължителни указания по смисъла на чл.355 НПК. В съдебно заседание пред ВКС частната обвинителка лично и упълномощеният от нея повереник поддържат жалбата с отразените в нея доводи. Подсъдимият лично и неговият защитник молят решението да бъде оставено в сила. За същото настояват и представителят на ВКП, и повереникът на частните обвинители Д. С. и А. М. /последните двама, редовно призовани, не се явяват/. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид касационната жалба и изтъкнатите в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Както вече бе заявено, единственото касационно основание, поставено на обсъждане пред висшата съдебна инстанция по наказателни дела, е за „явна несправедливост на наложеното наказание”. При това, видно от съдържанието на самата жалба,се третира само въпросът за неправилно приложение на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Следователно, без съмнение оплакването трябва да бъде подведено под нормата на чл.348,ал.5,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.3 НПК. Уточнението се дължи поради претенцията, изтъкната в касационната жалба, относно необходимостта от отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд с даване на задължителни указания по силата на чл.355 НПК. Прочитът на сочената разпоредба категорично насочва на задължителност на указанията на ВКС при новото разглеждане на делото по отношение на стадия, от който трябва да започне производството; прилагането на материалния закон, освен ако въззивната инстанция не установи различни фактически положения; и относно отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила. Преценката за явна несправедливост на наложеното наказание не фигурира /разбира се, при утежняване на положението на лицето, с наличие на предпоставките на чл.355,ал.2 НПК/ сред предписанията на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела, които обезателно подлежат на изпълнение от долустоящите съдилища. Иначе казано, няма пречка ВКС да отсъди действително нарушение на разпоредбата на чл.348,ал.5,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.3 НПК, което при първо редовно разглеждане на делото повлича отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане /нормите на чл.354,ал.2 и 3 НПК не са лимитативно дефинирани и при искане като настоящото, установяващо утежняване на положението на подсъдимия по отношение на наложеното му наказание, се прилага чл.354,ал.3,т.1 НПК/, но не и да даде задължителни указания за определяне на по-тежко наказание при различна интерпретация на обстоятелствата по чл.354,ал.5,т.1 НПК и/или за начина на неговото изтърпяване, изключващ приложението на института на условното осъждане, които да подлежат на стриктно спазване съгласно нормата на чл.355,ал.1 НПК. По същество погледнатоа жалбата е неоснователна. Изложените в нея доводи са поставяни и пред въззивната инстанция и същата е дала ясни отговори за тяхната несъстоятелност, изписвайки подробни съображения в защита на заетата позиция. Пред ВКС се твърди,че аргументите на ПАС са неправилни и необосновани, но не защото същите се оспорват по начин, че да е налице противопоставяне в съдържателен план, а защото се повтарят лансираните във въззивната жалба и допълнението към нея тези, независимо от тяхната детайлна разработка в контролирания съдебен акт с оглед отхвърлянето им. От стр.7 в средата до стр.11 включително в своето решение второстепенният съдебен състав е предложил прецизна аргументация относно преценката на причинената на пострадалото момиче лека телесна повреда; относно ангажирането на отговорността на подсъдимия на фона на представената справка за нарушения на пътното законодателство; за управлението на автомобила след употреба на наркотично вещество; и на последно място за липсата на невъзможност да се изпълни генералната превенция с определяне на наказание лишаване от свобода при условията на чл.66 НК, тъй като по този начин се толерирало поведение, за което е предвиден квалифициращ състав на престъпно поведение /предписания за последното в закона липсват/. Споделената аргументация се възприема изцяло от ВКС, поради което не е необходимо повторното й възпроизвеждане. Настоящият съд обаче желае да обърне внимание на две обстоятелства, свързани изначално с диференцираната процедура, в която е разгледано делото пред първата инстанция- съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант-чл.371,т.2 и сл.НПК. Точно в този контекст във възвивното решение са отчетени прилагането на справката за допуснати от П. нарушения на пътното законодателство едва в съдебно заседание, както и позоваването на употреба на наркотично вещество от него, на което се дължало ПТП-то, като трудно вместващи се в конкретната процедура по глава 27 НПК, след като твърдения за тях не са изложени в обстоятелствената част на обвинителния инструмент. Въпреки казаното, ПАС е обсъдил не само несъществеността на допуснатите нарушения на пътното законодателство, отличаващи ги при това от процесното престъпно поведение на подсъдимия, но и изричното позоваване в обвинителния акт на обстоятелството,че пътният инцидент е настъпил вследствие на натрупаната умора от управление на автомобила на водача П.. Не може да се отрече изложеното в касационната жалба възражение относно допускане на нарушенията на пътното законодателство съгласно справката, приложена на л.37 от първостепенното дело, в кратък период от време. На това обаче се противопоставя обстоятелството, че те са за изключително дребни нарушения, както са казали долустепенните съдилища. Ето защо и наложените за тях административни наказания са глоба от 20 и 50 лв. Що се касае до оплакването за употреба на наркотично вещество, заради което частната обвинителка твърди,че П. е отклонил вниманието си и че то води до невъзможност да се приложи институтът на условното осъждане, извън казаното по-горе за различно описване на този факт в обстоятелствената част на обвинителния акт, която деецът е признал и не може да бъде променяна, трябва да се отбележи, че в крайна сметка именно коментираното обстоятелство стои в основата на квалификацията на деянието във връзка с чл.343,ал.3 НК. Затова не е допустимо да бъде отчитано като отегчаващ отговорността фактор, както указва нормата на чл.56 НК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №196/29.06.18 г., постановено от АС-Пловдив по В.Н.Д.297/18 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/