Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр. София, 20 юли 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 636/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по протест на Софийска апелативна прокуратура и жалба на частния обвинител чрез повереника му - адв.Е. Е. срещу решение № 39 от 12.02.2015 година по ВНОХД № 568/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, седми състав.
В касационния протест са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл.354 ал.1 т.4 вр. ал.3 т.2 и т.3 от НПК да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Аргументите в подкрепа на искането съдържат упрек към въззивния съд, че вместо да уважи протеста на ОП Благоевград и отмени оправдателната присъда на Благоевградския окръжен съд, с решението си при новото разглеждане на делото САС отново е потвърдил оправдателната присъда спрямо подсъдимия И. Д. Д.. В протеста се съдържат подробни съображения за това, че събраните нови доказателства в хода на въззивното съдебно следствие, проведено в рамките на повторното разглеждане на делото от САС след връщането му от ВКС, установяват по безспорен начин допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по чл.20 ал.2 и чл.127 от ЗДвП. Ето защо прокурорът от САП намира, че потвърждаването отново на оправдателната присъда спрямо него е в нарушение на закона и на процесуалните правила, което налага отмяната й, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В касационната жалба на повереника на частния обвинител С. са релевирани същите касационни основания - по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като са изложени твърдения за допуснато нарушение на материалния закон и за наличие на съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение. Според повереника й адв.Е., въпреки приетата в хода на въззивното съдебно следствие нова автотехническа експертиза, съдът не е отчел заключението й и допълнителните разяснения на вещото лице в съдебно заседание, че товарът не е бил укрепен, че е бил „на границата на устойчивост“, както и това, че ако беше обезопасен съгласно стандартите за превозването му, ударът би бил друг, товарът не би се изсипал в този обем върху автомобила на пострадалия, което обуславя наличието на нарушение по чл.127 от ЗДвП. На следващо място в жалбата се сочи, че съдът не се е съобразил и със становището на експерта, че произшествието не би настъпило, ако подсъдимият е управлявал съчленената автокомпозиция със съобразена скорост, която предвид състоянието на пътя и превозвания товар е била 20 – 30 км/ч. В този смисъл според жалбоподателя неправилен е извода на въззивната инстанция, че подсъдимият не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 предл.3 и 4 от ЗДвП, тъй като състоянието на пътя, безпорно установено по делото /големи дупки, неравности, коловози в асфалта, голям напречен наклон на пътя/ и неправилно укрепения товар категорично сочат, че избраната от водача на автокомпозицията скорост, макар и разрешена от закона, е явно несъобразена. Предвид тези съображения към ВКС е отправено искане за отмяна на атакуваното решение на САС на основание чл.354 ал.1 т.4 вр.ал.3 т.2 и т.3 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста по посочените в него основания, като се солидаризира с изложените аргументи, изключая този за допуснато нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП. Предлага решението на САС да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Частният обвинител А. С., редовно призована, не се явява. Повереникът й адв.Е. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена.
Подсъдимият Д., редовно призован, се явява, като лично и чрез защитника си – адв.К. изразява становище в подкрепа на постановените съдебни актове от първата и въззивната инстанции. Изцяло подкрепя изводите на САС за това, че инкриминираните нарушения на правилата за движение не се намират в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Наред с това защитникът излага доводи за наличие на обвързващо произнасяне на ВКС досежно нарушението по чл.20 от ЗДвП в отменителното решение, постановено при първото касационно производство по делото. С оглед тези съображения, моли върховната съдебна инстанция да потвърди решението на САС, тъй като протестът на САП и жалбата на частния обвинител са неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 2101 от 31.05.2013 г., постановена по НОХД № 43/2012 г., Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия И. Д. Д. за невиновен в това, че на 29.09.2010 г. на второкласен път „II-84“ в посока [населено място] – [населено място], в района на [населено място], бензиностанция „Лоукойл“, при управление на МПС – товарен автомобил “Нисан“, марка „Н.“ с ДК [рег.номер на МПС] , теглещ ремарке с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.101 ал.1 изр.1, чл.127 ал.1 т.2 и т.3 пр.2, чл.20 ал.2 изр.1 предл.3 и 4, чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на С. В. С., водач на товарен автомобил „Форд“ модел „Транзит“ с ДК [рег.номер на МПС] , поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал за това да е извършил престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК
С присъдата ОС-Благоевград се е произнесъл и по веществените доказателства.
По протест на БлОП и жалба на частния обвинител С. чрез повереника й адв.Е. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 993/2013 г. по описа на Софийски АС, НО, трети състав, като с решение № 486 от 18.12.2013 г. въззивният съд потвърдил изцяло присъдата на окръжния съд.
С касационен протест на Софийска АП и касационна жалба на частния обвинител С. чрез повереника й, бил сезиран ВКС, който с решение № 190 от 11.06.2014 г. по НД № 450/2014 г. по описа на НК, второ наказателно отделение е отменил изцяло решението на въззивната съдебна инстанция на основание чл.354 ал.3 т.3 вр.ал.1 т.4 от НПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При повторното разглеждане на делото, САС, НО, седми състав с решение № 39 от 12.02.2015 г. по ВНОХД № 568/2014 г. отново потвърдил изцяло присъдата на Благоевградския окръжен съд на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 от НПК.
Решението на САС е било съобщено по реда на чл.340 ал.2 от НПК на САП на 17.02.2015 г., на частния обвинител С. – на 16.02.1015 г., а на повереника й адв. Е. – на 09.03.2015 г. Видно от щемпела на САС, касационният протест е подаден на 24.02.2015 г., а касационната жалба на частния обвинител е подадена от адв.Е. на 24.03.2015 г., поради което ВКС намира, че същите са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349 ал.2 и ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.1 и т.3 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок.
Разгледани по същество, касационният протест и касационната жалба на частния обвинител чрез повереника му – адв.Е., са основателни.
При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция са положени усилия за изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС. За целта е назначена допълнителна петорна автотехническа експертиза, която да даде писмено заключение по въпроса, по който първоинстанционният съд се е задоволил да получи отговор при изслушване на експертите в съдебно заседание без преди това да им е възлагана такава задача - дали неукрепеният товар в товарното ремарке е в пряка причинна връзка с откачването му от теглича на товарния автомобил „Нисан“. На вещите лица били предоставени всички събрани по делото доказателства. След изслушване на това експертно заключение, по формулирана от прокурора задача /да се установи биха ли настъпили съставомерните последици ако при окачването на ремаркето към теглещия го автомобил е било поставено осигурително въже, гарантиращо задействане на аварийна спирачка на ремаркето, като бъдат съобразени данните за състоянието на пътя, техническото състояние на ремаркето, скоростта на теглещия автомобил и ремаркето, както и напречния наклон на пътя/ била назначена допълнителна единична експертиза, към която и съдът служебно поставил допълнителни въпроси – при укрепване на товара съобразно съществуващата нормативна уредба, включително чрез използване на обезопасителни колани, при настъпване на удара с насрещно движещия се автомобил би ли се предотвратило изсипването на товара върху него; какви биха бил уврежданията по отношение на микробуса „Форд – Транзит“, ако беше настъпил само удар между него и ремаркето, без изсипване на товара.
Тук следва да се отбележи, че съдът неоснователно е оставил без уважение искането на повереника на частния обвинител за поставяне на още една задача на вещото лице – възможно ли е и при каква скорост на движение на съчленената автокомпозиция, по-малка от законово допустимата, да не настъпи разкъсване на връзката между влекача и ремаркето, като се отчетат наличните по делото доказателства за маршрута, по който е минал подсъдимия, разстоянието, което е изминал, характеристиките на пътя и товара. Основанието на въззивната инстанция да приеме това искане за неоснователно е разбирането, че скоростта на управляваното от подсъдимия превозно средство е установена, че въпросът за нарушението по чл.20 от ЗДвП е решен от ВКС, който в решението си от 11.06.2014 г. по НД № 450/2014 г. приел за верни изводите на БлОС и САС /при първото разглеждане на делото/ за липса на това нарушение на правилата за движение, което да е осъществено от подсъдимия. Това становище е неправилно, защото видно от диспозитива на цитираното решение на ВКС, върховната съдебна инстанция не е оставила присъдата и въззивното решението в сила в нито една тяхна част. Цитираният извод за липса на осъществено нарушение на правилото по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП е направен на базата на наличните към момента доказателствени материали. В същото време съдебният състав на ВКС, разгледал делото при първата касационна проверка е препоръчал на въззивният съд, на който е предстояло да разгледа делото отново, да прояви процесуална активност и събере допълнителни доказателства за изясняване на обективната истина, от която не е предварително изключена възможността да се констатира причинна връзка между нарушение по чл.20 от ЗДвП и настсъпилото ПТП. Вярно е, че ВКС е обърнал специално внимание за изясняване причинната връзка межу инкриминиранаите нарушения на правилата по чл.101 ал.1 изр.1 и чл.127 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП с настъпилия съставомерен резултат, но в същото време по никакъв начин не е ограничил възможността на решаващия съд по фактите да стигне до нови правни изводи по съществото на делото в зависимост от доказателствените източници, които биха били събрани при проведено въззивно съдебно следствие.
Като е отказал да постави този въпрос на вещото лице, САС, НО, седми състав е пропуснал да изясни по надлежния процесуален ред чрез писмено експертно заключение изявленията на в.л.К., направени пред първоинстанционния съд при изслушване на петорната автотехническа експертиза за това, че е налице причинна връзка между величината на скоростта, с която се е движела автокомпозицията и разкъсването на връзката между автомобила и ремаркето, и че е имало безопасна скорост, с която ако се е движел т.а.“Нисан“, не би се стигнало до разкъсване на тази връзка /с.з. от 31.05.2013 г. по НОХД № 43/2012 г. на БлОС, л.231, гърба от съд.дело/. Като не е изяснил по надлежния процесуален ред това обстоятелство, въззивният съд е нарушил основни принципи в наказателния процес, регламентирани в чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като не е изяснил обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, значими за разкриване на обективната истина. Като последица от това неговото вътрешно убеждение, формирано при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в процеса на събиране, проверка и оценка н доказателствената съвкупност е опорочено, довело до неправилно приложение на материалния закон. Още повече, че видно от заключението на приетата в хода на въззивното съдебно следствие допълнителна петорна експертиза категорично е установено, че разкъсването на връзката в сферичната опора на теглича се дължи на въздействие на силно ударно натоварване във връзката, което е довело до пластични изменения в заключващия механизъм на прикачното устройство на ремаркето. Останалите фактори /като износване в следствие на триенето на сферичните повърхности една в друга в подвижната връзка, включително износване вследствие на корозия на металите/ са посочени като принципно възможни да доведат до изследвания резултат. Но категоричният извод на експертите е, че за тях причината за разкъсването на сферичната връзка е пластична деформация на връзката, която от своя страна е резултат от силен натиск и триене между два предмета, при които в единия настъпват необратими последици. За това са допринесли силите на триене, вертикални, хоризонтални сили при преминаване на препятствия, при което се получават удари във връзката, където винаги има хлабина /л.8 от ВНОХД № 568/14 г./. Този резултат от своя страна според изявлението на в.л.К. /направено в цитираното съдебно заседание пред окръжния съд/ е в пряка връзка със скоростта, с която се е движела съчленената автокомпозиция, при което по-ниската скорост е предпоставка за по-ниско натоварване и по-малка вероятност за разкъсване на връзката.
Като не е изследвал въпроса за причинната връзка между скоростта на движение на автокомпозицията и разкъсване на връзката между теглещ автомобил и ремарке съобразно състоянието на пътя и товара, а се е съсредоточил в изясняване единствено на въпроса за наличие на такава връзката между неукрепения товар и неговото разместване в процеса на движение, и разкъсване на тази връзката, въззивният съдът е подходил едностранчиво при разкриване на обективната истина и не е изяснил всестранно, и пълно всички обстоятелства по делото в нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК. Така допуснатите процесуални нарушения, както вече бе отбелязано, са довели до опорочаване на вътрешното му убеждение, което съответно е предопределило постановяването на незаконосъобразен съдебен акт.
По аналогичен начин е постъпил САС, НО, седми състав при изясняване наличието или липсата на причинна връзка между нарушението на разпоредбата на чл.127 от ЗДвП и настъпилите вредни последици. Подходил е едностранчиво, анализирайки единствено въздействието на неукрепения товар върху процеса на разкъсване на връзката между теглещия автомобил „Нисан“ и товарното ремарке, без да изследва как се е отразила липсата на обезопасяване на товара при изсипването му върху микробуса, управляван от пострадалия С. и по-конкретно как това е допринесло за настъпване на съставомерния резултат – неговата смърт. От една срана при назначаване на допълнителната единична автотехническа експертиза въззивната инстанция е възложила задача в подобен смисъл, описана по-горе в настоящото решение – в случай, че товарът е бил укрепен съобразно съществуващата нормативна уредба, включително чрез използване на обезопасителни колани, то при настъпване на удара с насрещно движещия се автомобил би ли се предотвратило изсипването на товара върху него; какви биха бил уврежданията по отношение на микробуса „Форд – Транзит“, ако беше настъпил само удар между него и ремаркето, без изсипване на товара. В съответствие със заключението на вещото лице САС е приел, че товарът не е бил правилно балансиран, укрепен и осигурен единствено чрез поставянето му на палета и опаковане със стреч фолио, в какъвто смисъл бил извода на първоинстанционния съд. От друга страна, крайният извод, абсолютно немотивиран е, че необезопасяването на товара по някой от описаните от експерта начини /чрез поставяне на допълнителни празни палети пред тези, на които се намира товара, чрез противоплъзгащи се постелки между пода на ремаркето и палетите или чрез колани – два от които да са обходни около двете палети, които да се придържат от четири колана – по два от всяка страна към предната и задната стени на ремаркето/, не се намира в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Видно от заключението на приетата допълнителна единична автотехническа експертиза, в случай, че товарът е бил обезопасен чрез колани, механизмът на удара би бил друг. Четирите колана биха ограничили движението на товара извън ремаркето, той би се разпилял частично, но без силно изхвърляне към предната част на товарния автомобил „Форд“. В този случай ударната сила, действаща върху микробуса и съответната инерционна сила върху пътниците би била силно намалена – с около 50% /устни разяснения на в.л.К., л.94 от ВНОХД № 568/14 г. на САС, НО, 7 състав/. При това свое устно разяснение пред съда, в.л.К. е заявил, че вероятността да настъпят увреждания на хората е значително по-малка, но не е в неговата компетентност да посочи какъв би бил конкретният изход от произшествието. При това становище на експерта, въззивният съд вместо да предприеме допълнителни действия за изясняване на новоустановеното обстоятелство като назначи комплексна техническа и съдебно-медицинска експертиза, се е задоволил да се позове на СМЕ на труп от досъдебното производство, на която не е била поставяна задача да посочи механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия. И в този случай първоинстанционният съд, а след него и въззивният са се позовали на устните разяснения на вещото лице, извършило аутопсията на С. С.. А позоваването на устни разяснения от експерта, без да е била поставяна такава задача на експертизата и без да има писмен отговор, е съществено процесуално нарушение, както правилно е посочил ВКС в първото си касационно решение по настоящото дело. Още повече, че усложнената ситуация в настъпилото ПТП изисква комплексни знания както на медици, така и на автоинженери.
Освен че не е назначил нова комплексна експертиза, която да даде отговор на този важен от гледна точка на съставомерността на извършеното от подсъдимия Д. деяние, с което отново е пренебрегнал задълженията си по силата на чл.13 и чл.14 от НПК да разкрие обективната истина чрез обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, съдебният състав на САС се е ограничил до изследване на причинната връзка между неукрепването на товара и разкъсването на връзката между теглещия автомобил „Нисан“ и товарното ремарке. След като не е установил такава, съдът е решил, че нарушението по чл.127 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДвП не е довело до настъпване на съставомерните последици и е възприел извода на първата инстанция за това, че ПТП е „случайно деяние“. В същото време е пренебрегнал нарушението по т.1 на чл.127 ал.1 от ЗДвП – „Превозваните товари трябва: т.1 да не създават опасност за участниците в движението“, като се е позовал на това, че както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитива това нарушение на ЗДвП е изписано само текстово, но не и цифрово. Посоченият пропуск действително е процесуално нарушение, но същото не може да бъде окачествено като съществено по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, тъй като и на двете места в обвинителния акт срещу нарушението на разпоредбата на чл.127 ал.1 от ЗДвП е записано освен т.2 и т.3, също и „товарът да бъде укрепен ... и да не създава опасност за участниците в движението“. Текстовото изписване на конкретното нарушение е дало възможност на подсъдимия да се запознае с него и съответно да се защитава по това обвинение, поради което не е нарушено правото му на защита. В този смисъл обсъжданото нарушение на ЗДвП не следва да бъде изключено от повдигнатото му обвинение и на общо основание е необходимо да се изследва наличието на причинна връзка между него и настъпилия съставомерен резултат.
С оглед описаното до тук, настоящият касационен състав намери, че неспазването на принципите, регламентирани в чл.13 и чл.14 от НПК, съставлява съществено процесуално нарушение, опорочило формирането на вътрешното съдийско убеждение. То е изградено при липса на пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстотятелства по делото, което е довело до неправилно приложение и на материалния закон – нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Отстраняването на така констатираните касационни основания налага отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 вр.ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 39 от 12.02.2015 г., постановено по ВНОХД № 568/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, седми състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
Решението не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|