О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 51 София, 18.03.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 755/2022 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. С определение № 267476 от 22.04.2021 г. по ч.гр.д. № 4847/2021 г. на Софийски градски съд е обезсилено определение № 20277439 от 15.12.2020 г. по гр.д. № 14 305/2007 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав, с което в производство по чл. 248 ГПК е изменено в частта за разноските постановеното по същото дело решение от 28.04.2011 г., като е намален от 28 300 лв. на 15 500 лв. размерът на разноските, които ищецът „ИТС 2005” ЕАД /правоприемник на „ИТС 2005” АД/ е осъден да заплати на Е. М. К.. Срещу въззивното определение са подадени частни жалби от „ИТС 2005” АД, ЕИК831642078, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Е. Ц. В., представляващ „БИ ТИ Д. С.” АД-юридическо лице, представляващо „ИТС 2005” АД, и от третото лице- помагач на страната на ищеца „ИТС РУБИН” О., ЕИК 200576286, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя А. Т.. В частните жалби са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 80 ГПК, като не е съобразил, че изменението на решението в частта за разноските е инициирано от страната, която е осъдена да ги заплати, а не от страната, в чиято полза са присъдени, и в този случай представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК не е процесуална предпоставка да се иска изменение на решението. Към двете частни жалби са приложени и изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В отговор на частните жалби ответната страна Е. М. К. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, а по същество-че същото е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № І-44-76 от 28.04.2011 г. по гр.д. № 14 305/2007 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от „ИТС 2005” АД против Е. М. К., Д. А. К. и „З. ДЖИ ДАБЪЛ Ю Л.” О. субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС. С оглед този изход на делото ищецът „ИТС 2005” АД е осъден да заплати на Е. М. К. разноски за производството пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 28 300 лв. С определение № 20277439 от 15.12.2020 г., постановено по същото дело, първоинстанционният съд се е произнесъл по искането на ищеца „ИТС 2005” АД за изменение на постановеното решение в частта за разноските, направено с подадената от ищеца въззивна жалба срещу постановеното решение, като е намалил размера на присъдените на Е. К. разноски за процесуално представителство от 28 300 лв. на 15 500 лв. Приел, че с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. За да обезсили това определение въззивният съд е приел, че въззивната жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение, в която е инкорпорирано искането на „ИТС 2005” АД за изменение на постановеното решение в частта за разноските, е постъпила в съда на 08.06.2011 г. и по аргумент от § 2, ал.14 ПЗР на ГПК искането следва да бъде разгледано по реда на ГПК от 2008 г. Приел е, че съгласно чл. 80 ГПК, представянето на списък на разноските е абсолютна предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението в тази част. Тъй като в производството пред Софийски районен съд не е представен списък по чл. 80 ГПК, искането за изменение на решението в частта за разноските се явявало процесуално недопустимо и е следвало да бъде оставено без разглеждане от първоинстанционния съд. Като не е сторил това, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от жалбоподателите въпрос следва ли страната да е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, за да има право да иска изменение на решението в частта за присъдените разноски на другата страна. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с практиката на ВКС. В определение № 397 от 29.07.2016 г. по ч.т.д № 499/2016 г. на ТК, ІІ т.о., е прието ,че представянето на списък по чл. 80 ГПК има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но не и за правото й да иска изменение в частта, с която са присъдени разноски на противната страна. Това тълкуване е възприето трайно в практиката на ВКС- определение № 89 от 02.03.2012 г. по ч.гр.д. № 46/2012 г. на ІІ г.о., определение № 162 от 18.07.2017 г. по гр.д. № 3818/2016 г. на І г.о., определение № 219 от 26.06.2018 г. по т.д. № 1875/2017 г. на ІІ т.о., определение № 24 от 10.02.2022 г. по гр.д. № 614/2021 г., определение № 416 от 20.06.2019 г. по ч.т.д. № 1124/2019 г. на ІІ т.о. и др. То се споделя и от настоящия състав. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските от тази страна, чието искане за присъждането им е уважено, но тя счита, че размерът им е неправилно изчислен. В хипотезата, когато производството по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт е инициирано от другата страна, върху която е възложена отговорността за разноски, допустимостта на искането не е предпоставено от представяне на списък по чл. 80 ГПК. Този списъкът съдържа изброяване на разноските, които страната е направила и иска да й бъдат присъдени, а не тези, направени от насрещната страна и срещу които възразява. С оглед на това неговото представяне или непредставяне е ирелевантно за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна. По тези съображения обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото- върнато на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената частна жалба срещу определение № 20277439 от 15.12.2020 г. по гр.д. № 14 305/2007 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 267476 от 22.04.2021 г. по ч.гр.д. № 4847/2021 г. на Софийски градски съд ОТМЕНЯ определение № 267476 от 22.04.2021 г. по ч.гр.д. № 4847/2021 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по същество на подадената частна жалба срещу определение № 20277439 от 15.12.2020 г. по гр.д. № 14 305/2007 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: