Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е   №65        София, 19.05.2010 год.     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно  заседание на десети  май  през две хиляди и десета  година в състав:                                                            Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                        ТОТКА КАЛЧЕВА при секретаря Кр. Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска                  т. д. № 757 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от търговско дружество “С” Е. , гр. В. чрез процесуалния му пълномощник против въззивно решение № 90/14.05.2009 г. по в. т. д. № 132/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 572/23.12.2008 г. по т. д. № 1149/2007 г. на Варненски окръжен съд и прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се и съображения за наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск от ищеца. С О. № 22/20.01.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че по формулирания процесуалноправен въпрос за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е обосновано приложно поле по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.   Ответната по касационната жалба страна счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение, Варненски апелативен съд е приел, че предявеният от жалбоподателя срещу “Е” АД гр. В. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 11 238, 77 лв., представляваща цена на начислена, но неконсумирана ел. енергия по фактура № 0055452841/08.10.2007 г., е недопустим, поради отсъствие на правен интерес от предявяване на този иск, според законовата хипотеза на чл. 254 ГПК и отсъствието на образувано изпълнително производство. Според отразеното в решението на решаващият съд краткото изложение на правни изводи по допустимостта, предявеният иск целял установяване на недължимост на определена сума, а съгласно чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ искът за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, определени от закона, и този случай не бил такъв. Решението на въззивната инстанция е постановено при особено мнение на един от членовете на състава с мотив, че правното основание на предявения иск е свързано с чл. 97, ал. 1 ГПК и формулираният петитум не цели установяване на факт, а на правоотношение /липсата на задължение в размер на 11 238,77 лв./. Изложени са съображения, че ищецът е имал пряк интерес от съдебното отричане на наличието на задължение, предвид издаване на фактура, осчетоводяване на твърдяното задължение и покана за плащане, съдържаща и предупреждение за спиране на ел. захранването като вид непосредствена санкционна последица. Решението е неправилно. В исковата си молба, търговско дружество ”С” Е. е посочило, че не дължи начислена му от Е. ОН по фактура от 08.10.2007 г. сума 11 238,77 лв., тъй като същото е изплащало ритмично дължимите суми за предходни периоди, и няма отношение към смяната на средството за ел. измерване /намиращо се извън заведението/ и отбелязването в констативния протокол за съмнителни номера на държавните пломби на предходния електромер. Счита, че неправилно е извършена корекция на сметката и е била начислена служебно ел. енергия, която не е консумирана за период от 30.06.2007 г. до 02.07.2007 г. Правният си интерес обосновава с твърдението, че дружеството е наемател на търговско заведение - пицария, поело е задължения за изплащане на режийни разноски, в това число и ел. енергия, като не би могло да преустанови договорната връзка без да е заплатило тези разноски. Отделно от това поддържа, че като търговски обект следва да има ел. захранване във всеки един момент, тъй като разполага с продукти, хладилни камери и готварски уреди, а за да поддържа непрекъснат режим на работа, следва първоначално да заплати сумата по фактурата, за да не му бъде спряно ел. захранването, след което да преценява каква защита на правата си би могло да осъществи, за да оспори дължимостта й. Позовава се на фактури, писма и покана - предизвестие от Е. ОН за заплащане на сумата по корекцията на сметката и предупреждение за прекъсване на снабдяването с електрическа енергия. При тези данни, предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а не както е счел въззивния съд по ал. 3 на същия текст. Неправилен е и изводът, че такъв отрицателен установителен иск може да бъде предявен единствено при условията на чл. 254 ГПК /отм./. Искът по чл. 254 ГПК /отм./ е за установяване несъществуване на изпълняемото право, т. е. за недължимост на присъдена сума и за да се предяви подобен иск следва да бъде образувано изпълнително производство, което зависи от волята на енергийния доставчик. В същото време, ако ищецът заплати сумата по фактурата, която е значителна, за да не му бъде прекъснато ел. захранването, предвид характера на търговската му дейност /заведение за обществено хранене, с хладилни камери, в които се съхраняват продукти/, то тази процедура по издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително производство и предявяване на иск по чл. 254 ГПК /отм./ не би била възможна, защото няма да съществува задължение към доставчика. Правният интерес на ищеца да установи размера на задължението си по създаденото с ответника правоотношение по договор за предоставяне на енергия е налице, тъй като съществува спор между страните по този въпрос. Ищецът твърди, че не е потребил електрическа енергия в количеството, отразено в издадената фактура, в рамките на визирания във фактурата срок, защото е била извършена служебна корекция на сметката, предвид смяната на средството за техническо измерване, и той не разполага с друг вид защита на правата си, доколкото от него не може да се изисква, за да не бъде прекъснато електрическото му захранване, да плати цената, след което да иска възстановяване на надвнесени суми от дружеството. При тези данни, формулираният от касатора процесуалноправен въпрос в касационната жалба и изложението, обуславящ решаващите мотиви на въззивния съд за допустимостта на отрицателния установителен иск, е обуславящ изхода на делото. Изискването за правен интерес от установяване е положителна процесуална предпоставка, тъй като чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ поставя изрично това изискване при установителните искове, защото при другите искове /осъдителен и конститутивен/ интересът от защитата произтича от естеството на търсената защита. В този смисъл ВКС се е произнесъл с определение № 108/19.02.2009 г. по ч. т. д. № 90/2009 г. по идентичен случай, където е приел, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. По сходни правни казуси за недължимостта на определени суми, представляващи цена на начислена, но неконсумирана ел. енергия, е налице произнасяне по съществото на спора с решение от ВКС по предявени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ - Решение № 1094/13.11.2008 г. по гр. д. № 2982/2007 г. на ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 1081/ 07.02.2008 г. по т. д. № 657/2007 г. на ВКС, ТК и Решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103 /2009 г. на ВКС, ТК, както и влезли в сила решения на въззивни съдилища - Решение № 338/28.10.2008 г. по в. гр. д. № 474/2008 г. на Ш. окръжен съд; Решение от 26.06.2008 г. по гр. д. № 2610/2007 г. на СГС. Като е приел, че искът е недопустим, Варненски апелативен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото да се върне за произнасяне по съществото на спора от друг състав на Варненски апелативен съд. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 90/14.05.2009 г. по в. т. д. № 132/2009 г. на Варненски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: