1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ №705 гр. София, 24.10.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1816 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. С., чрез адв. Д. К., срещу въззивно решение № 2230/21.12.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 2171/2018 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е отменено решение № 2957/21.06.2018 г. по гр.д.№ 2505/2018 г. на Районен съд- Варна в частта, с която режимът на лични отношения между бащата С. С. и детето А. С. С. е определен да се осъществява всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване; и през целия период на две от двуседмичните ваканции на Международно френско училище „Ш. П.” с преспиване при бащата. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, поради допуснати нарушения на процесуалния, материалния закон и необоснованост. В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.2-ро и предл.3- то ГПК за селектиране на жалбата. Твърди, че обжалваното решение противоречи на задължителната съдебна практика (т.V от ППВС №1/1974 г.) по въпроса длъжен ли е въззивният съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение на същия поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; отчуждаване на детето и пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение се поддържа с доводи, че при преценката кой е „най-добрият интерес на детето” съдът се е ръководил единствено от моментните чувства и желания на малолетното дете А. С., без да изследва причините за тях и без да обсъди в съвкупност всички релевантни за спора обстоятелства. Основанието за вероятна недопустимост на съдебния акт (чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК) се сочи във връзка с липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по режима на контакти между бащата и детето, в през периода на лятната ваканция. Твърди се, че по този начин като краен резултат определеният нов режим (с първоинстанционното и въззивното решение) „недопустимо влошава положението” на касатора отпреди момента на подаване на исковата молба. Ответницата по жалбата Ж. Т. М., представлявана от адв. В.П., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С решение № 2230/21.12.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 2171/ 2018 г., Варненският окръжен съд, произнасяйки се по въззивната жалба на Ж. М., насочена срещу решението на РС – Варна само в частта му по определения режим на лични контакти на детето А. С. с баща й С. С. за престоите през всеки месец и за периода на две от междусрочните училищни ваканции, е приел, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и го е отменил. Отхвърлен е искът на С. С. режимът на лични контакти с детето, определен по споразумение между родителите, одобрено по гр. д. № 7584/2014 г. на РС – Варна, да се разшири като се осъществява всяка първа и трета седмица от месеца - от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване (т.е. да обхване и петъчния ден); и допълнително да се включи целият период на две от двуседмичните ваканции на Международно френско училище „Ш. П.” с преспиване при бащата. Прието е, че не са налице обстоятелства, обуславящи исканата промяна. В тази връзка е посочено, че досега действалият режим на лични контакти не е изпълняван в цялост поради обективни пречки - заболяване на детето, когато майката е отказвала срещи; или когато в резултат на нейно нелоялно поведение детето е било съзнателно мотивирано да не остава с преспиване. Като решаващ фактор за неосъществяване на определения режим съдът е посочил и поведението на детето – то не желаело да остава при своя баща с преспиване, понякога искало да си тръгне час - два след срещата, а друг път, когато наближи времето за нощуване. Съдът се е позовал на приетата съдебно–психологическа експертиза, според която динамиката на отношенията баща – дъщеря е негативно обострена; А. е в състояние на афект - критичност и недоволство от баща си, на невербално ниво се наблюдава раздразненост и напрежение, когато трябва да говори за него. Констатирана е лека степен на отчужденост на детето, съзнателно потискане на позитивните спомени с бащата, недоверие, безпокойство и тревожност. Причината за установените прояви, според приетото, е конфликт между родителите по повод планирано от майката пътуване с детето до И.. Съдът е посочил, че е без значение как и от кого от родителите, то е разбрало за разногласията им по повод пътуването. С оглед данните за нарушено доверие и чувство за сигурност в естествената психологическа близост между баща и дъщеря, въззивната инстанция е направила извод, че не е в най-добрия интерес на детето да се увеличава броя на срещите и престоя в дома на бащата, тъй като това би задълбочило отчуждението и негативните последици за връзката им. Детето не е емоционално подготвено за такава промяна, а тя следва да се случи едва, когато родителите преодолеят разногласията си и всеки от тях коригира поведението си спрямо А.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поддържаната от касатора предпоставка по чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК – евентуална недопустимост на въззивното решение – не се установява. Съгласно чл.59, ал.9 СК, при изменение на обстоятелствата, мерките относно положението на ненавършилите пълнолетие деца (ако родителите не са постигнали споразумение) могат да се променят освен по искане на единия родител, по искане на дирекция „Социално подпомагане”, още и служебно от съда. Нормата е обща, предметът й обхваща всички мерки относно децата (т.е. не само режима на лични отношения) и се прилага както за родените в брак, така и за родените извън брак, и за осиновените деца. Възможността съдът служебно също да образува производство е обусловена от вмененото му задължение във всеки един случай да следи и съобразява интересите на детето с мерките, които счита, че трябва (или не трябва) да бъдат променени. В случая, пред въззивната инстанция поначало не е бил предмет на спор определения с първоинстанционното решение режим на лични контакти на детето с бащата през лятото. Съдът не е счел за необходимо и служебно да се занимае отново с тази мярка от режима. Липсата на произнасяне по този въпрос, по който след приключване на първоинстанционното производство страните не са имали спор, не е порок, обуславящ евентуална недопустимост на въззивното решение, а касае правилността му (чл.281, т.3 ГПК), която се проверява във фазата по чл.290 ГПК. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса за задълженията на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето. Решаващите изводи на въззивната инстанция по този въпроси са изградени в противоречие с цитираната от касатора практика на ВС и ВКС - т.V от ППВС №1/1974 г., решение №131/14.06.2016 г. по гр.д.№4490/2015 г., ІІІ г.о.; и служебно известната на настоящия състав практика – т.1 от ТР№1/2013 г. на ОСГТК; решение № 19/15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г., IV г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/2014г., ІV г.о. и др. По третото поддържано от касатора основание – очевидна неправилност на въззивното решение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като въпросът за преценката кой е „най-добрият интерес на детето” и може ли в тази връзка съдът да се ръководи единствено от моментните чувства и желания на малолетното дете, касае обосноваността на изводите на въззивния съд (чл.281, т.3 ГПК), която следва да се провери в производството по чл.290 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2230 от 21.12.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 2171/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна. УКАЗВА на жалбоподателя С. Б. С., че в едноседмичен срок от връчване на съобщението, следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30.00 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.