Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр.София, 26 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 143/2015 г. Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд №2092/2014г. на Софийски градски съд и на вчнд №711/2014г. на Апелативен съд, град София, отмяна на постановеното по тях и влязло в сила определение, в частта по приложението на относимия български материален закон и съответстващия му размер на наказанието, и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В съдебно заседание на 24.03.2015г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият В. М., редовно уведомен, не се явява, като неговите процесуални права се охраняват от договорен адвокат.Защитникът пледира за липса на предпоставки за възобновяване на делото, с поставен акцент на обстоятелството, че представителят на държавното обвинение, в хода на съдебните прения, при инициираната пред Софийски градски съд процедура, е предложил приложимия най-благоприятен, съгласно чл.2, ал.2 от НК, материален закон, със съответстветни наказания - лишаване от свобода за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ и глоба, поради което и обявеният съдебен акт не е протестиран пред въззивната инстанция. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение №2081 от 09.07.2014г., по чнд №2092/2014г., Софийски градски съд, е приел за изпълнение решение №2614 от 20.05.2013г. на Апелативен Углавен съд в А. - Република Гърция, с което българският гражданин В. Б. М. е осъден на доживотен затвор, парично наказание от 50 000 евро и отнемане на гражданските права за срок от три години, за извършени от него престъпления по чл.чл.1, 20, 21, 23г и 2а от Закон 4139/13, във връзка с чл.2 от Наказателния кодекс /НК/ на Гърция. При решаване на въпросите, свързани с изпълнението на присъдата, първата инстанция е квалифицирала инкриминираните престъпни посегателства по чл.354а, ал.2, изр.1, вр.чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/ на България и прилагайки правилото на чл.2, ал.2 от НК за действието на материалноправните норми във времето, конвертирала наложените от гръцкия съд наказания доживотен затвор и парична санкция от 50 000 /петдесет хиляди/ евро в 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода и глоба от 50 000 /петдесет хиляди/ лева. На основание чл.60, ал.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, групирани са санкциите, наложени до момента на В. М. с влезли в сила съдебни актове и приетото за изпълнение решение на гръцките съдебни власти, и в съответствие с изискванията на чл.59, ал.1 от НПК е приспаднато предварителното задържане и изтърпяната част от наказанията. Определението е било предмет на инстанционна проверка от Апелативен съд-София, финализирала със съдебен акт на 06.08.2014г., по внчд №711/2014г., ревизиращ го чрез посочване на правните очертания по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, вр.чл.26, ал.1 от НК като съответстващи на осъществената и санкционирана неправомерна дейност на осъденото лице, и чрез отмяната му в частта, с която е прието изпълнение на наложеното парично наказание от 50 000 /петдесет хиляди/ евро, трансформирано в глоба в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, и по правоприлагането на чл.25, вр.чл.23 от НК. Постановеното и придобило юридически стабилитет определение е незаконосъобразно в атакуваната от главния прокурор част относно съответната на относимия материален закон и подлежаща на изтърпяване санкция лишаване от свобода, за извършеното от М. престъпно деяние, за което е признат за виновен с решение №2614/20.05.2013г. на Углавен съд в А.-Република Гърция и ангажирана неговата наказателна отговорност. Правилна е очертаната в обявения от Софийски апелативен съд акт правна квалификация, сочеща че санкционираното с чуждестранно решение поведение на осъденото лице има характеристиките на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК - състав, криминализиращ придобиването и държането на наркотично вещество без надлежно разрешение на публично място и с цел разпространение; разпространението на наркотици и техни аналози; особено големите размери на инкриминирания предмет на посегателство; и извършването на деянието при предвидените в нормата четири конкретни хипотези. Количеството на инкриминирания наркотик /3,5 кг хероин/, предмет на престъплението в разглеждания казус, ценено с оглед установените в съдебната практика критерии и утвърдените с ПМС №23/1998г. цени на наркотичните вещества, покрива лимитирания във визираната разпоредба признак „особено големи размери”. С демонстриран професионализъм въззивната инстанция е интерпретирала и невъзможността за правоприлагане на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, в процедурата трансфер на осъдени лица, при установения и действащ нормативен регламент. Съгласно чл.457, ал.3-ал.6 от НПК и чл.9-чл.11 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица компетентността на съда, приемащ за изпълнение присъда на друга държава, е ограничена в правото и задължението да посочи номера и датата на чуждестранния осъдителен съдебен акт; делото по което е обявен; съответния текст от закона на Р България, визиращ отговорност за осъщественото престъпно деяние; срока на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и режима на изтърпяване, с изчерпателно уредени хипотези за редукция и замяна, като се приспадне предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; и изпълни допълнителните санкции, ако такива са предвидени в националното законодателство и не са изпълнени в държавата, постановила присъдата. Тълкуването на цитираната уредба обосновава заключение, че оторизираният орган на приемащата държава е оправомощен да се произнесе само по въпросите, свързани с изпълнението на наказанието. Обсъждането и преценката на значимите за инкриминираната дейност обстоятелства, престъпната съставомерност, приложимия закон, включително в аспекта на най-благоприятното за лицето действие на материалните норми във времето и индивидуализацията на наложените санкции като вид, размер и начин на изтърпяване, са в обсега на изключителната юрисдикцията на решаващия чуждестранен съд. Ето защо последващото прилагане на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК се явява недопустима интервенция по отношение на обективираната в осъдителната присъда воля на решаващия чуждестранен съд от органа на изпълняващата я държава - Р България. Трансферът на осъдено лице предоставя облекчаваща същото правна възможност за изтърпяване на наложеното с присъда на чужд съд, наказание в страната, на която е гражданин, но не инкорпорира процедура за ревизия на постановения съдебен акт, по силата на който то е признато за виновно и ангажирана наказателната му отговорност. Присъдата, произнесена в осъждащата държава е изпълняема в приемащата страна в санкционната й част за определените и неизтърпяни наказания, и тя не може да бъде изменяна или допълвана досежно юридическите факти, предпоставящи санкционните последици /установените и доказани престъпления със съответната им правна квалификация/, респективно относно съдържанието и параметрите на диференцираната наказателна отговорност, освен в изрично предвидените случаи на редукция и замяна по чл.457, ал.4 от НК. Наказанието подлежи на приспособяване към националния закон на приемащата държава, в актуалната му редакция към момента на приспособяването на решението /присъдата/ на чуждестранния съд. Логическа последица от това са и категоричните правни изводи на състава при Софийски АС за съответстващите на престъпното посегателство по чл.354а, ал.2, изр.2 от НК санкции - лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ до 15 /петнадесет/ години и парична глоба в размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева до 100 000 /сто хиляди/ лева. Бездействието на представителя на прокуратурата /липсата на надлежно депозиран протест/ е изключила обаче възможността на въззивната инстанция за саниране на констатираното нарушение на първостепенния съд и за корекция на неговото определение, в обсега на предоставените от процесуалния кодекс правомощия по чл.457, ал.7 от НПК, чрез изменение в санкционната му част и увеличаване на срока на отмерената санкция лишаване от свобода от 12 /дванадесет/ на 15 /петнадесет/ години, при съблюдаване на предписанията на чл.457, ал.4 от НПК, за което са изложени убедителни съображения. За допълнителното наказание глоба се прилагат специалните правила на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, което следва да бъде извършено в самостоятелно производство, отделно от инициираната процедура по чл.457 от НПК. /Тълкувателно решение №3 от 12.11.2013г. на ВКС на РБ/ В коментирания смисъл ирелевантни са очертаните доводи от представителя на държавното обвинение, в хода на пренията пред Софийски градски съд, по направеното на основание чл.44, ал.11 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/, и чл.457 от НПК предложение, на които обръща внимание защитникът. Те не обвързват съда при вземане на решение за трансфер на осъдения. Изложената аргументация предпоставя уважаване на искането на главния прокурор за възобновяване на чнд №2092/2014г. на Софийски градски съд и на вчнд №711/2014г. на Апелативен съд - София, отмяна на постановеното по тях и влязло в сила определение, в частта по приложението на относимия материален закон на Р България и съответното му по размер наказание, и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 - 2 от НПК и чл.457, ал.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА чнд №2092/2014г., по описа на Софийски градски съд и вчнд №711/2014г. на Апелативен съд - София. ОТМЕНЯ определение №2081 от 09.07.2014г., постановено по чнд №2092/2014г. на Софийски градски съд и въззивен акт от 06.08.2014г., по вчнд №711/2014г. на Апелативен съд-София, в частта по приложението на относимия български материален закон и съответстващото му по размер наказание, за извършеното от В. Б. М. престъпление, санкционирано с решение №2614 от 20.05.2013г. на Углавен съд в А. - Република Гърция. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.