5 Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 20.06.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2471 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, срещу решение № 2037 от 13.12.2012г. по т.д. № 1990 / 2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8/ 05.01.2012г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав, постановено по т.д. № 3200 /2010г. в частта, с която е отхвърлен искът на НАП по чл.694, ал.1 ТЗ за признаване за установено по отношение на [фирма] /н/ съществуването на публични вземания за лихви за сумата над 280,42 лева до 49 294,22 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с чл.113 от Кодекса за социалното осигуряване при определяне на размера на дължимата законна лихва за просрочие на задължения за осигурителни вноски, която е различна по размер от законната лихва за данъци, такси и други подобни публични вземания по ЗЛДТДПВ. Излагат се съображения, че въззивният съд е следвало служебно да приложи разпоредбата на чл.113 КСО. Ответникът, [фирма] /н/, не взема становище по жалбата. С определение № 1001/ 30.12.2013г. по т.д. № 2471/ 2013г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса за установяване на размера на публични вземания за законна лихва при предявен положителен установителен иск по чл.694 ТЗ, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови атакувания акт, въззивният съд е приел за ирелевантно възражението на НАП за допуснати от вещото лице непълноти при изготвянето на счетоводната експертиза. Посочено е, че значимите за делото лихви са определени въз основа на главниците, така както са указани от ищеца. Изложени са съображения, че с оглед спецификата на обема на данните по приложените доказателства и липсата на специални знания, съдът е възложил изчисляването на лихвите на съдебна експертиза, при това въз основа на задачи, поставени от ищеца - настоящ жалбоподател. Прието е за недопустимо направеното във въззивната жалба оспорване на приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно счетоводната експертиза. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно даденото в чл.162, ал.2 ДОПК легално определение, понятието публично вземане включва и лихвите върху главниците, публични вземания, между които са и задължителните осигурителни вноски. Размерът на законната лихва върху публично вземане е функция не само от размера на главницата, във връзка със забавата на която се дължи лихвата, но и от законоустановения начин на изчисляването й, който може да бъде различен в зависимост от вида на главното вземане. Съгласно действащата за периода от 01.01.2006г. до 01.01.2013г. разпоредба на чл.113 от Кодекса за социалното осигуряване, вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 20 пункта. Правилото въвежда отклонение от общия режим на формиране на размера на лихвата при публичните вземания по чл.1 Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания - 10 пункта над основния лихвен процент, определен от БНБ, приложим за неизплатени в сроковете за доброволно плащане, неудържани или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер. Материалноправната норма на чл.113 КСО е установена в публичен интерес, поради което съгласно дадените разрешения в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд трябва да приложи относимата за спора императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, като в тази хипотеза той е длъжен и да събере доказателствата, които се събират служебно от първоинстанционния съд - експертиза, оглед и освидетелствуване. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното решение е неправилно в частта относно определения размер на лихвата върху задължителните осигурителни вноски и следва да бъде частично отменено, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС се произнася в тази част по съществото на спора. Предмет на предявените по реда на чл. 694 ТЗ положителни установителни искове са вземания за лихви върху публични вземания по два ревизионни акта за периодите от съставянето на съответния акт до 20.01.2010г. - датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма] /н/, от които лихва 47 339,37 лева върху главницата от 391 180,33 лева по влязъл в сила ревизионен акт № 801034/ 07.05.2008г. на ТД-София на НАП и 1894,25 лева – лихва върху главницата от 323 874,25 лева по невлязъл в сила ревизионен акт № [ЕГН]/ 18.01.2010г. на ТД-София на НАП, както и вземане за лихвата върху главницата по втория ревизионен акт в размер на 2.55 лева за периода от 20.01.2010г. - датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност до датата на предявяване на публичните вземания - 19.03.2010г. Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на Част IV от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания. Според чл.164, ал.5 ДОПК, ако публичното вземане е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл.725, ал.1 ТЗ, като ако при сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл в сила, условието се счита за несбъднато и вземането се изключва от разпределението. Забраната по чл.164, ал.4 ДОПК за оспорване по реда на чл.690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността. Доколкото актът за установяване на публично вземане не обхваща фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл.164, ал. 4 ДОПК не обхваща оспорване на публичното вземане, установено с акта, основаващо се на нововъзникнали факти, които не са преклудирани от задължителната сила на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, каквото например е твърдението за настъпило след влизане в сила на акта погасяване на публичното вземане чрез някои от способите, очертани в чл.168 ДОПК - чрез плащане, прихващане, опрощаване и т.н. Правилото, съдържащо се в чл.164, ал.4 ДОПК, следва да бъде съобразено и в производството по чл.694 ТЗ, като се зачете задължителната сила на акта относно установеното с него публично вземане, доколкото оспорването на вземането не се основава на нововъзникнали факти. В настоящия случая съдът по несъстоятелността е постановил определението си по чл.692 ТЗ в съответствие със специалните норми на чл.164, ал.4 и ал.5 ТЗ като е включил в списъка на приетите вземания установените с актовете публични вземания - главници и лихви до датата на съставянето на актовете, като по втория невлязъл в сила ревизионен акт тези вземаният са включени под условие - влизане в сила на акта. Предмет на настоящото производство по чл.694 ТЗ са публични вземания за лихви за период, необхванат от ревизионните актове. Размерът на дължимата лихва върху всички главници по двата равизионни акта е определен от въззивния съд въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице по ССЕ - 10 пункта над основния лихвен процент /О./. Предмет на ревизионен акт № [ЕГН]/ 18.01.2010г. не са публични вземания от вида на посочените в чл.113 КСО, поради което размерът на лихвата върху главниците по този акт правилно е изчислен съобразно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, приложим за неизплатени в сроковете за доброволно плащане, неудържани или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер. По другия ревизионен акт № 801034/ 07.05.2008г. обаче общият сбор на главниците от 391 180,33 лева се формира от данъчните задължения от 106 8915,41 лева и задължения за задължителни осигурителни вноски в размер на 284 264,92 лева. С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, потвърждавайки първоинстанционния акт, с който размерът на лихвата е определен като 10 пункта над О., не само върху данъчните вземания, но и върху вземанията за задължителни осигурителни вноски, въззивният съд не е упражнил законоустановените си правомощия за служебно приложение на императивната материалноправна норма на чл.113 КСО при определянето на размера на дължимата лихва върху вземанията за задължителни осигурителни вноски, с което е допуснал и нарушение на материалния закон. При вземания за задължителни осигурителни вноски от 284 264,92 лева, за периода от съставянето на ревизионен акт № 801034 - 07.05.2008г. до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 20.01.2010г. лихвата по чл.113 КСО върху осигурителните вноски е в размер на 115 512,30 лева, а върху данъчните задължения от 106 8915,41 лева – в размер на 24 913,56 лева или общо 140 425,86 лева, от която сума след приспадне на приетата от съда по несъстоятелността лихва за същия период в размер на 91 153,20 лева, дължимата лихва за периода над приетата в производството по несъстоятелност възлиза на 49 272,66 лева. Доколкото искът по чл.694 ТЗ е предявен за лихва по посочения ревизионен акт в по – малък размер - за 47 339,37 лева, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, положителният установителен иск следва да се уважи за лихвата от 47 339,37 лева върху главницата от 391 180,33 лева за периода от 07.05.2008г. до 20.01.2010г. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 2037 от 13.12.2012г. по т.д. № 1990 / 2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която е потвърдено решение № 8/ 05.01.2012г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав, постановено по т.д. № 3200 /2010г. за отхвърляне на предявения от Националната агенция за приходите по реда на чл.694, ал.1 ТЗ иск срещу [фирма], [населено място], за установяване съществуването на публично вземане на Националната агенция за приходите към [фирма], [населено място], за законна лихва от 47 339,37 лева върху главницата от 391 180,33 лева по ревизионен акт № 801034/ 07.05.2008г. на ТД-София на НАП за периода от 07.05.2008г. до 20.01.2010г., като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Националната агенция за приходите, предявен по реда на чл.694 ТЗ, че съществува вземане на Националната агенция за приходите към [фирма], [населено място], за законна лихва от 47 339,37 лева върху главницата от 391 180,33 лева по ревизионен акт № 801034 / 07.05.2008г. на ТД-София на НАП за периода от 07.05.2008г. до 20.01.2010г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2037 от 13.12.2012г. по т.д. № 1990 / 2012г. на Софийски апелативен съд в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.