2
Р Е Ш Е Н И Е № 209/19 г.
гр. София, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1099 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Е. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Б. Г., с адрес в [населено място], представляван от адв. А. Г., против решение № 187 от 1 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 488 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г., с което е обезсилено решение № 174 от 01 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 2 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г. поради процесуална недопустимост на разгледания частичен осъдителен иск, и е прекратено производството по делото.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 995 от 26 октомври 2017 г. по настоящото дело, за да се даде отговор на въпроса допустимо ли е предявяването на нов иск за разликата над размера на частичния иск до пълния размер на претендираното вземане в случай, че предявеният преди това частичен иск е бил уважен частично, поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. При отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право – силата на пресъдено нещо обхваща цялото вземане и тя се разпростира и по отношение на непредявената част от вземането (включително и относно правопораждащите факти). Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца. В случаите на частично отхвърлен частичен иск силата на пресъдено нещо надхвърля предела на частично признатия за неоснователен размер, като се разпростира и върху разликата над сбора от присъдената и неприсъдената суми, отричайки основателността на претенцията и в останалата й част – до пълния претендиран размер на вземането.
Касационната жалба е основателна.
При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
При горните съображения, безспорно е, че ищецът е претърпял телесно увреждане от удар в селскостопанска техника по време на игра в двора на училището в [населено място], в следствие на което постъпил по спешност в лечебно заведение и била предприета спешна (животоспасяваща) интервенция с отстраняване на бъбрек; престоял е в лечебното заведение единадесет дена; в живота на ищеца има значима житейска промяна, свързана с напрежение и последващо леко разстройство в адаптацията, преодолимо с времето, възстановяването му е настъпило в рамките на нормален период от време. Ищецът е инвалидизиран с определена 50 % увреждане без чужда помощ. Установено е, че в двора на училището се паркирали селскостопански машини и техника, като от страна на училището не били осигурени необходимите условия за възпрепятстване достъпа на моторни превозни средства на територията му, и не са изпълнени задълженията по Заповед № РД 09-1583/09.09.2009 г. на министъра на образованието, младежта и науката. Според свидетелските показания, подобрение в състоянието на детето настъпило след месец от операцията, а едва след три-четири месеца започнало да говори за инцидента, като продължително време след това не играело с децата както преди. Ищецът безспорно е претърпял болки и страдания от получената травма в момента на удара, както и по време на лечението и на възстановителния период, като увреждането е трайно и налага промяна в начина на живот до края му. За настъпило застрахователно събитие на ищеца е заплатена сумата от 500 лева. При неправомерното поведение на директора на училището, изразило се в неизпълнение на задълженията му по осигуряване на безопасни условия на обучение, възпитание и труд в училището, чрез забрана за влизане и паркиране на моторни превозни средства на територията на ръководеното от него училище, без ограничение на това задължение само за времето на учебната година, и при безспорно налична причинна връзка между деянието и настъпилата вреда и презумпцията за вина по чл. 45 ЗЗД, ответникът по иска носи отговорността по чл. 49 ЗЗД. Предвид основателността на възражението за съпричиняване заради неизпълнение от страна на родителите на задължението им по чл. 8, ал. 8 ЗЗДет да не оставят без надзор и грижи детето си, което е било под 12 годишна възраст, ако с това се създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, общият размер на дължимото обезщетение от 80000 лева следва да се намали наполовина.
С решение № 347 от 7 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 1330/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място], влязло в сила на 29.04.2015 г. с постановяването на определение № 151 по гр.д. № 2301/2015 г. по описа на IV г.о., ВКС, правопораждащите факти са установени, както е посочено. Определена е и правната квалификация на иска. Със соченото решение е разгледана претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени болки и страдания в размер на 5000 лева, частично заявени от общата сума 8000 лева, и искът е счетен за основателен. Над присъдения размер от 2250 лева искът е отхвърлен заради установено съпричиняване на вредоносния резултат и заплатено застрахователно обезщетение. Така в настоящия процес предявеният иск за обезщетение от 37500 лева – разликата до 40000 лева при съобразено 50 % съпричиняване от пълния първоначално предявен размер от 80000 лева, е основателен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането.
Предвид отмяната на въззивното решение и постановяването на ново, за осъществената безплатна адвокатска защита пред трите инстанции на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди сумата от 4965 лева (съответно 1655 лева на процесуалния представител пред първата инстанция, и 3310 лева на процесуалния представител за въззивната и касационната инстанция), а по сметката на съда следва да се преведе от ответника държавна такса от 4530 лева за трите инстанции, включително за производството по допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 187 от 1 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 488 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Общинско училище „Кирил и Методий“ [населено място], обл. Стара З., БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на Б. Е. Г., с адрес в [населено място], обл. Стара З., [улица], със съгласието на майка му В. Б. Г., със същия адрес, сумата от 37500,00 (тридесет и седем хиляди и петстотин) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждане от 19.08.2011 г., ведно със законната лихва от същата дата.
ОСЪЖДА Общинско училище „Кирил и Методий“ [населено място], обл. Стара З., БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на адв. И. Й. сумата от 1655,00 (хиляда шестстотин петдесет и пет) лева за безплатно процесуално представителство пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Общинско училище „Кирил и Методий“ [населено място], обл. Стара З., БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на адв. А. Г. сумата от 3310,00 (три хиляди триста и десет) лева за безплатно процесуално представителство пред въззивния и касационния съд.
ОСЪЖДА Общинско училище „Кирил и Методий“ [населено място], обл. Стара З., БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС 4530,00 (четири хиляди петстотин и тридесет) лева държавна такса за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |