Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 94                                      София, 19 февруари  2009 година                                         В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                                        ЧЛЕНОВЕ:     Красимир Харалампиев                                                                                               Фиданка Пенева                                                                                   при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – М. Маринова изслуша докладваното от съдията В. Имова  наказателно дело № 15/2009 г.   Касационното производство е по реда на чл. 423 ал. 1 НПК и е образувано по искане за възобновяване както от осъдения В. Г. , така и от неговия упълномощен з. – адвокат Кр. Д. от Бл. АК. Първият иска спиране изпълнението на присъда № 223/15.04.2003 година по н о х д № 325/2002 година, по описа на РС-Гоце Д. , на основание чл. 423 ал. 2 НПК, като се позовава на доказателства, /приложени към преписката за екстрадиция № 7689/2006 г. на Върховната касационна прокуратура/ за несъставомерност на деянието за което е осъден със същата присъда. Защитникът прави искане за отмяна по реда на възобновяването на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Във второто искане са посочени допуснати при разглеждането на делото съществени процесуални нарушения, както при постановяване на определението на РС-Гоце Д. от 7.05.2007 година, по реда на чл. 414 ал. 1, т. 1 НПК, /в производство образувано по предложение на районния прокурор за тълкуване на цитираната присъда/, с твърдение че е постановено от друг състав, а не от този постановил присъдата, чието тълкуване се иска. Освен това се твърди, че с това определение, по недопустим начин е допълнена присъдата, чието тълкуване се иска, с текст от НК, какъвто в присъдата липсва. В искането е въведено и типичното за производството по реда на чл. 423 НПК възражение за допуснато нарушение на правилата по НПК, относно разглеждането на делото и постановяване на присъдата, в отсъствие на осъдения – чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. Пред касационната инстанция, осъденият В. Г. се явява лично и поддържа, както искането за възобноваване на н о х д № 325/2002 година по описа на РС-Гоце Д. , така и искането за спиране изпълнението на наказанието и изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Упълномощеният му з. – адвокат Д от Благоевградски АК поддържа искането по изложените в него съображения за възобновяване на н о х д № 325/2002 година по описа на РС- град Г.. Договореният з. за производството пред ВКС-адвокат Л. Н. от САК, също пледира за отмяна по реда на възобновяването на постановената по това дело присъда и връщането му за ново разглеждане от стадия на съдебното следствие пред първата инстанция. Прокурорът дава заключение за основателност на искането, по съображение, че в молбата на ВКП за екстрадиция на осъдения се съдържа гаранция от с. на РБългария, за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Искането е основателно.   Преди всичко, то е основателно, тъй като е направено от задочно осъден, предаден от друга държава – Кралство Испания, на Република България, при гаранция от нашата с. за възобновяване на делото. При това положение, съгласно чл. 423 ал. 5 НПК, съдът възобновява наказателното производство без да преценява, дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. При проверката по делото, настоящия състав констатира и следното: По обвинителен акт за престъпление по чл. 343в ал. 1 НК, срещу В. Й. Г., е било образувано н о х д № 325/2002 година, по описа на Гоцеделчевския районен съд. В диспозитива на обвинителния акт е възпроизведено обвинението от протокола за привличане на осъдения като обвиняем на досъдебното производство от 18.01.2002 година /л. 9 от дознание № 899/2001 година при РПУ Гоце Д. /, а именно: „На 24.11.2001 година, по главна улица в с. С., обл. Благоевградска е управлявал лек автомобил м. „Рено-19” с ДК № Е* собственост на М. К. Г. от гр. Г. в срока на изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП № 564/17.08.2001 година.” Производството в съдебната фаза е протекло в отсъствие на осъдения, на основание чл. 268 ал. 3, т 1 и 3 НПК /отм/, /вж протокол от с.з. от 15.04.2003 година/, на която дата е постановена и осъдителната присъда. В същото съдебно заседание, на основание чл. 153, вр. чл. 152 и чл. 307 НПК /отм./, съдът е изменил мярката за неотклонение на осъдения Г. , от подписка в „задържане под стража”. Служебно назначеният з. в това производство е пледирал, че подсъдимият е виновен и поискал от съда наказание за подсъдимия, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът постановил присъда, с която признал Г. за виновен в престъпление по чл. 343 ал. 1 НК, но в диспозитива пропуснал части от обективния състав на престъплението, за което е бил обвинен същия, а именно – наказателното постановление, с което е наказан по административен ред. Освен това в осъдителния диспозитив не бил посочен и елементът от обективния състав на престъплението по чл. 343в ал. 1 – срокът на наложено наказанието „лишаване от правоуправление на МПС”, в който е извършено деянието. За първи път в мотивите на присъдата са въведени факти за това, че подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години, със споразумение одобрено с определение № 66/27.09.2000 г. по н о х д № 188/1999 г. на Благоевградския окръжен съд. /В обстоятелствената част обвинителния акт, на две места е посочено, че това наказание е наложено по дело по описа на Районен съд – Гоце Д. / Нито в диспозитива на присъдата, нито в този на обвинителния акт и цитирания протокол от дознанието за повдигане на обвинение спрямо Г. , е посочен актът, с който му е било наложено наказанието лишаване от правоуправление, респективно срокът на това наказание, за да се установи, дали то е изтърпяно към момента на инкриминираната дата – 24.11.2001 година или не. Само в последната хипотеза деянието би било съставомерно по чл. 343в ал. 1 НК. /По този повод ВКС констатира, че съдията докладчик би следвало да констатира процесуалната негодност на обвинителния акт още в стадия по глава тринадесета НПК /отм./ „Действия преди разглеждане на делото в съдебно заседание”, чл. 241 ал. 1, т. 3 НПК, /отм./ и да приложи задължителните указания дадени в т. 4.2 от ТР № 2/2002 година на ОСНК при ВКС./ Видно от писмените доказателства приложени към дознанието, с които осъденият се е запознал при предявяване на материалите – той е наказан по административен ред за нарушения констатирани с актове от 10 и 16 май 2001 година. С НП № 259/31.05.2001 година,/влязло в сила на 30.07.2001 г./ му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и с НП 273/31.05.2001 година, за срок от три месеца, влязло в сила също на 30.07.2001 година. С наказателното постановление отразено в диспозитива на обвинителния акт № 564/17.08.2001 година, Г. е наказан по административен ред, че е управлявал без документ за правоуправление, но в този акт не е посочена причината за това, включително и тази за лишаването му от правоуправление. При тези непълни данни, относно обективния състав на престъплението в което е обвинен, първостепенният съд е направил произволен извод, че осъденият Г. е управлявал без свидетелство за правоуправление на 24.11.2001 година, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, след като е наказван за това по административен ред. Това е така, защото от посочените писмени доказателства става ясно, че към инкриминираната дата, той е изтърпял двете наказания „лишаване от правоуправление”. По-тежкото от три месеца е изтърпяно към 30.10.2001 година. Доказателства за друго наказване с лишаване от правоуправление няма, с изключение на свидетелството за съдимост. При това положение, очевидно, съдът е приел, че осъденият е управлявал МПС, в срока в който е лишен от това право със съдебен акт – споразумението по н о х д № 188/99 г. на Благоевградския окръжен съд, за което данните са отразени в приложеното към делото свидетелство за съдимост. В случая, съдът, не е съобразил, че това обстоятелство не е включено в диспозитива на обвинението. Настоящият състав счита, че дори и да беше изискал и съобразил съдържанието на подписаното от осъдения споразумение с прокурора, в което /приложено към преписката за екстрадиция/ изрично е отразено, че той е съгласен на такова производство при условие, че се зачете времето през което фактически е изтърпявал наказанието лишаване от правоуправление и което във споразумението изрично е приспаднато от наложеното наказание от две години лишаване от правоуправление на МПС, на основание чл. 59 ал. 3 НК, на още по-голямо основание би следвало да приеме, че към инкриминираната дата, той е изтърпял това наказание. От друга с. , поради това, че в протоколното определение на съда, с което е одобрено това споразумение не е възпроизведен целият текст по приложението на чл. 59 ал. 3 НК, а прокурорът не е изпълнил задължението си по чл. 375а НПК /отм/, сега възпроизведен в чл. 417 НПК, „когато чл. 59 от НК не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление” органите на КАТ не са върнали на осъдения документите му за управление на МПС. По делото липсват данни за това, кога по н о х д № 188/99 г. на Благоевградския окръжен съд е отнето свидетелството за правоуправление на осъдения Г. , за да се пресметне срокът на фактическото лишаване от право да се управлява МПС, но от данните, че ПТП е настъпило през 1997 г., а протоколното определение е постановено през 2000 година, срокът от две години лишаване от право да се управлява МПС, към 2001 година е бил изтекъл. Всички изброени до тук непълноти и неизяснени важни обстоятелства за съставомерността на деянието по чл. 343в ал. 1 НК, могат да бъдат отстранени само, ако на осъдения Г. се даде процесуалната възможност да участва лично и с упълномощен от него з. във възобновено наказателно производство по н о х д № 325/2002 година, по описа на Районен съд – Гоце Д. , с първа последица – отмяна на постановената присъда в настоящето произвадство. При този резултат е безпредметно да се обсъждат възраженията на защитника Д. за допуснати нарушения при постановяване на определението за тълкуване на същата присъдата. За да се гарантира в пълнота реализирането на правото на защита на осъдения, мярката му за неотклонение следва да се измени от „задържане под стража” в „подписка”. Ето защо и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 и чл. 423 ал. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 325/2002 година по описа на Районен съд – Гоце Д. ; ОТМЕНЯВА присъда № 223/15.04.2003 година постановена по това дело и го ВРЪЩА на Районен съд – Гоце Д. , на ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия по глава деветнадесета НПК „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.” ИЗМЕНАВА мярката за неотклонение на В. Й. Г. с ЕГН ********** от „задържане под стража” в „подписка”.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: