4 Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр. София, 24.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2445 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Г. Д. С., чрез процесуалния му представител адв. И. И., за отмяна на влязлото в сила решение № 235 от 8 март 2011 г., постановено по гр.д. № 6798 по описа на районния съд в гр. Стара Загора за 2010 г. В молбата се сочи, че счетоводството на дружеството се води от счетоводна къща [фирма], при което се съхраняват всички трудови досиета на работниците на дружеството-молител; поради прекратяване на дейността на дружеството и поради съкращаване на целия трудов персонал се наложило предаване на документацията в архива на дружеството, включително и трудовите досиета, на 10 януари 2013 г., като в досието на В. Т. е намерена заповед за прекратяване на трудов договор въз основа на връчено предизвестие от 18 септември 2010 г.; срокът на предизвестието е изтекъл на 18 октомври 2010 г.; в срока за предизвестие работодателят е наложил дисциплинарно наказание уволнение, а при отмяната на уволнението по съдебен ред трудовото правоотношение вече е било прекратено с изтичането на срока на предизвестието; с атакуваното решение заповедта за уволнение е обявена за незаконна, трудовото правоотношение е било възстановено във вида, в който е съществувало към момента на заповедта за уволнение, а тогава то вече е било прекратено въз основа изтекло предизвестие; по делото е представено предизвестие, връчено на В. Т., но не е представена заповедта за уволнение от 19 октомври 2010 г., която се е намирала в трето неучастващо в делото лице и тя не е била известна в хода на делото; по делото е било изискано цялото досие, но то е представено непълно, тъй като голяма част от документите са се намирали в счетоводната къща. Представят се писмо от счетоводна къща, според ръкописния запис върху което досиетата и платежните ведомости са приети от Г. С. на 3 януари 2013 г., приемо-предавателен протокол, опис на предадени трудови досиета, едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 КТ, получено от В. К. на 18 септември 2010 г. и заповед № 4 от 19 октомври 2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ, с положен подпис и печат на молителя. Ответницата В. К. Т. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. К., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи доводи за неоснователност на жалбата. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. С атакуваното решение районният съд приема, че страните са били в трудово правоотношение до 20 октомври 2010 г., когато то е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1 т. 2 и чл. 188, т. 3 КТ; с предизвестие от 10 септември 2010 г. ищцата е уведомена от ответника, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 325 КТ. Съдът е приел предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за основателни без спорът да се разглежда по същество, тъй като на ищцата било разрешено ползване на годишен отпуск в срока на предизвестието, ползвала е отпуск по болест и направила опит да представи болничния лист, но й била връчена заповед за уволнение, без да е било поискано разрешение от инспекцията по труда. Решението на първата инстанция е потвърдено с решение № 181 от 4 юли 2011 г. по в.гр.д. № 226 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2011 г. В. решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 465 от 28 март 2012 г. по гр.д. № 1514 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г. Молителят твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. Молбата за отмяна е неоснователна. В процесния случай се твърди, че след постановяването на решението на районния съд на молителя станали известни нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не му били известни при решаването му и той не е имал възможност да се снабди своевременно с тях. Тезата на молителя не може да се възприеме. От самата представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение (л. 17 от делото по молбата за отмяна) е видно, че тя е подписана и подпечатана от работодателя. Обстоятелството, че заповедта е била приложена към трудовото досие на ответницата по молбата, като досието се пазело в счетоводна къща, не означава нито че работодателят не е знаел за наличието на това писмено доказателство (както и за обстоятелството, че е подписал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание, записано в заповедта като такова по чл. 326, ал. 1 КТ, което е по инициатива на работника, а не съобразно полученото от Т. предизвестие на 18 септември 2010 г. с основание по чл. 325 КТ), нито че не е могъл да се снабди с него своевременно. Ето защо, дори и представеното писмено доказателство да беше от съществено значение за спора, макар възражение за наличие на прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, и то преди издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение, да не е въведено в спора по трудовото дело от работодателя, непълнотата на доказателствения материал относно решаващите изводи на съда за незаконността на уволнението, се дължи изцяло на небрежността на страната да представи всички доказателства в подкрепа на законосъобразността на осъщественото от нея потестативно право на прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение. Ответницата претендира заплащане на разноски за производството, които са в размер на 150 лева по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Г. Д. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 235 от 8 март 2011 г., постановено по гр.д. № 6798 по описа на районния съд в гр. Стара Загора за 2010 г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. , ап. , представлявано от Г. Д. С., да заплати на В. К. Т. с адрес в [населено място],[жк], [улица], сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева разноски за производството по отмяна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: