5 РЕШЕНИЕ N 122 С.,27,11,2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ При секретар: Наталия Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева т.дело N 773/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. П. И. П., действуващ като едноличен търговец с фирма “ Д. – П. П.” – [населено място] и С. В. И., действуваща като едноличен търговец с фирма “ И. И.- С. И.“ – [населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 149 от 22.01.2009г. по гр. д.1126/07г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение №5 от 21.03.2007г. по гр.д.405/06г. на Софийски окръжен съд, е коригиран постановения от първостепенния съд диспозитив, като са отхвърлени изцяло, предявените като частични, квалифицирани по чл.45 ЗЗД,искове на касаторите против О. – [населено място]. Касаторите излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт – касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. По – конкретно поддържат, че са налице визираните в чл.45 ГПК основания, тъй като причинната връзка, която съдът е приел недоказана, била в допуснатото предварително изпълнение на отменената заповед на ответника, в резултат, на което те били отстранени от изпълнението на транспортната схема, по която били изпълнители.Наведен е и довод за допуснато процесуално нарушение, свързано с необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Ответникът по касация- [община] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №142 от 26.02.2010г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията, дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г., при релевантност на въпроса- относно възможността да бъде воден иск по чл.45 ЗЗД срещу юридическо лице,респективно община. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел неоснователност на предявените от касаторите против О. – [населено място] искове, квалифицирани и от него по чл.45 ЗЗД, поради това, че ищците не са доказали всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, въз основа на които претендират присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- не било установено деяние на ответника, което да е противоправно, липсвала причинна връзка между твърдяното виновно противоправно поведение на общината и претендираните вреди, а и липсвали доказателства и относно търсените вреди. Първостепенният –Софийски окръжен съд е бил сезиран със искова молба на [фирма]- [населено място] и ЕТ „ И. И.-С. „ – [населено място] против [община], като в обстоятелствената част на исковата молба са изложени данни за това, че с влязло в сила решение №2391 по адм. д. 471/05г. на ВАС е било потвърдено решение на Софийски окръжен съд за отмяна на Заповед РД -15-60/17.05.2004г. на К. на О. – Е. и е върната преписката за продължаване на конкурсната процедура във връзка с оценяване и класиране на участниците в конкурса за възлагане на автобусни превози на пътници по утвърдени схеми.Тези решения били постановени по жалба на ищците във връзка с недопускането им до участие в конкурса. Страната е посочила, че въпреки тези решения, [община] не е продължила процедурата по провеждане на конкурса, с тяхно участие. Касаторите са изложили предложенията, които са направили за цените и линиите за участие в този конкурс, но са посочили, че отменената като незаконосъобразна заповед е била изпълнена предварително, а за изпълнител бил определен друг участник в конкурса. В тази връзка, ищците са поддържали, че търпят вреди от пропуснати ползи, поради което като петитум са завили искането си за възмездяване на тези вреди/ конкретизирани включително и по разпореждане на съда/. При сезирането си с тази искова молба, по която е изискал единствено уточняване на претенциите по размер, първостепенния съд е квалифицирал исковете по чл.45 и сл. ЗЗД, вр. чл.288 ТЗ, като е разгледал претенциите, подведени под тази правна квалификация, с оглед установените юридически факти относими към фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД. Въззивният съд, с решението предмет на обжалване, изрично е приел правна квалификация по чл.45 ЗЗД, като е посочил, че не са доказани всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, които е разглеждал. При тези фактически данни следва да се приеме, че така дадената правна квалификация е в противоречие с приетото с т.1 ППВС №7/59г. за това, че отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез своите действия или бездействия. Подвеждането на фактическите обстоятелства, изложени от ищеца следва да съответствуват на изискванията на определен фактически състав, който съставлява и квалификацията на иска. Или при така заявената / както бе разгледано по-горе искова молба/ насочена против [община]- като ответник по претенциите за непозволено увреждане правната квалификация по чл.45 ЗЗД е изключена, тъй като това е иска срещу физическото лице извършител на увреждането.Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в съотносимост на кумулативност следва да бъдат налице за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта така и на обвързания с гаранционно обезпечителната отговорност правен субект,а именно: деяние, / действие или бездействие/,противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата както и вина , независимо от нейната форма – умисъл или небрежност. Така се дефинира общата деликтна отговорност, която предполага, че юридическите лица носят гаранционно- обезпечителна отговорност като възложители на неправомерната дейност, причина за деликта. Тогава, когато, обаче е налице специален ред, по който се реализира отговорността спрямо определени субекти и за определени действия, респ. бездействия, то се прилага и правилото, че специалния закон дерогира общия. В тази връзка, с оглед заявеното от ищците при сезиране на първостепенния съд се налага извод, че те са предявили иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ, а не разгледания – по чл.45 ЗЗД / същият не може да се квалифицира и по чл.49 ЗЗД, каквато би била правната квалификация при липса на специален ред/. Този извод се налага и от това, че определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба и нейния петитум. Иска по чл.1 ЗОДВПГ предполага задължителна пасивна процесуална легитимация на лимитивно изведените от текста правни субекти като насочването на иска се свързва с изложените в исковата молба фактически данни, определящи обстоятелствата, на които се основава претенцията, свързана с конкретен петитум, в случая целящ възмездяване на сочени като претърпяни вреди от незаконосъобразен административен акт. След като ищците са поддържали в исковата си молба, че са търпяли вреди от незаконосъобразен/ установени като такъв по надлежния ред/ акт, както и от неправомерни действия на ответника – Община Е., която е в кръга на лицата, чиято противозаконна дейност може да ангажира отговорността на държавата във връзка с изпълняваната административна дейност, то и се налага извод, че както въззивния, така и първостепенния съд не са разгледали предявения иск, поради което техните решения като недопустими, следва да бъдат обезсилени. Делото следва да се върне на първостепенния съд, независимо от това, че към настоящия момент, исковете по чл.1 ЗОДОД се разглеждат по административен ред, съобразно изричната норма на чл.1, ал.2 ЗОДОВ. В случая, обаче, исковата молба е заведена в Софийски окръжен съд на 16.03.2006г., а съгласно пар. 4, ал.1 ПЗР АПК образуваните преди влизане в сила на кодекса административни дела в районните и окръжни съдилища се довършват от същите съдилища по досегашния ред. Ето защо от значение за компетентността на съда да разгледа повдигнатия правен спор е момента на образуване на производството пред Софийски окръжен съд, което е станало преди влизане в сила на АПК / 01.03.2007г./ и делото следва да бъде върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 149 от 22.01.2009г. по гр. д.1126/07г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение №5 от 21.03.2007г. по гр.д.405/06г. на Софийски окръжен съд, само е коригиран постановения от първостепенния съд диспозитив, както и решение №5 от 21.03.2007г. по гр.д.405/06г. на Софийски окръжен съд. ВРЪША делото за ново разглеждане от Софийски окръжен съд при друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: