1 Р Е Ш Е Н И Е № 152 София, 09.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 11/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 174 от 8.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 231 от 1.11.2012 г. по гр.д.№ 480/ 2012 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. Стоянова Т. за присъждане на обезщетение за извършени подобрения в имота в размер на 5725 лв. Обжалването е допуснато по въпроса кой е легитимиран да предяви иска за обезщетение когато владелецът- подобрител е прехвърлил имота на трето лице. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Според данните по делото страните са съсобственици, като притежават по ½ ид.ч.от имота. През 2006г. ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост на целия имот, а през 2008 г. го продала на трето лице. Другите съсобственици са предявили установителен иск, по който е прието, че имотът е останал съсобствен, тъй като ответницата не е доказала придобиване на тяхната част по давност. Като насрещен иск последната е предявила претенция за 5725 лв. за обезщетение за извършени подобрения в общия имот. Искът е отхвърлен, като е прието, че ответницата не е легитимирана по него предвид на това, че се е разпоредила с имота като го продала на трето лице. Посочено е, че частният или универсален правоприемникът на владелеца става носител на правото на вземане за необходимите и полезни разноски, както и на правото на задържане на имота до заплащането им, ако е налице добросъвестно владение. В случая обаче частният правоприемник на ответницата не е предявил такава претенция за времето, когато праводателката му е извършвала подобренията в имота. Предявил е претенция за подобрения, извършени от самия него след закупуването на имота през 2008 г., която е уважена в размер на 2670 лв., с признато право на задържане, в тази част решението е влязло в сила и не е предмет на касационното обжалване. По правния въпрос по който е допуснато касационното обжалване следва да се посочи следното: Вземането на владелеца за извършени подобрения в чуждия имот има облигационен характер, като почива на идеята за забрана на неоснователното обогатяване. Като всяко парично вземане то може да се прехвърля, така че владелецът- подобрител, който има вземане към собственика на вещта може да го прехвърлил чрез цесия на трето лице. С придобиване на вземането настъпва частно правоприемство и приобретателят може да го реализира като го предяви срещу собственика на имота, който е увеличил стойността си вследствие извършените подобрения. Ако владелецът- подобрител прехвърли имота, правото му да бъде обезщетен за извършени подобрения не преминава автоматично към приобретателя по силата на договора между тях, тъй като по начало ликвидацията на подобренията се извършва между собственика и подобрителя, освен ако последният не е прехвърлил изрично вземането си на трето лице по реда за прехвърляне на вземания- напр. чрез цесия. Такова преминаване на правата би имало само при универсално правоприемство- напр.наследяване. В обжалваното решение съдът е приел, че с прехвърлянето на имота подобрителят е изгубил правото да претендира обезщетение и че по силата на договора за продажба на имота това право е преминало в патримониума на третото лице, приобретател на имота. Между това разрешение и цитираните р.№ от 21.12.2007г. по гр.д.№ 468/2007г. на ОС-София и р.№ 2349/ 29.12.95г. по гр.д.№ 2926/ 94г. на ВС, ІV г.о. има противоречие, като по реда на чл.291 ГПК следва да се приеме за правилна практиката по последните две решения. В същия смисъл са и р.№ 140/ 24.03.2011 г. по гр.д.№ 373/ 2010 г. на ВКС, І г.о., опр.№ 284/ 13.03.2009г. по гр.д.№ 3375/2008г., ІІІ г.о., р.№ 10 от 24.03.2009 г. по гр.д.№ 1/2009г. на АС-Бургас, определение № 622 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 753/2010 г., II г. о., и др. С оглед изложеното по правния въпрос, по който е допуснато обжалването, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за разглеждане на претенцията на С. С. Т. за обезщетение за извършени подобрения в съсобствения имот и постановяване на решение по съществото на спора, като се има предвид, че с уважаване на главния иск ищците са признати за собственици на ½ ид.ч. от един вече подобрен и с увеличена стойност имот, като ликвидацията на отношенията във връзка с подобренията следва да се извърши между тях и съсобственика, подобрил общата вещ, след като той не е прехвърлил вземането си на трето лице. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото касаторката С. Т. е била съсобственик с ищците, претенцията й за обезщетение за извършени подобрения засяга само тяхната част от имота и е с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, а не по чл.72 и 74 ЗС. Последните разпоредби намират приложение съгласно ППВС № 6/74г. само когато съсобственикът владее целия имот за себе си и не е държател на частите на другите съсобственици, а техен владелец, докато по делото е било прието, че през периода, когато са извършени претендираните подобрения / 2007-2008 г./, касаторката не е била установила владение изцяло за себе си, а е била владелец на своята част и държател на частта на ищците. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 231 от 1.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 480/ 2012 г. по описа на Сливенски окръжен съд в обжалваната част относно отхвърляне на насрещния иск на С. С. Т. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: