О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 305 София, 14.07. 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. дело № 2001/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД срещу определение № 3291 от 14.12.2021 г. по ч. гр. д. № 3626/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което се оставя без разглеждане частната жалба на дружеството срещу разпореждане № 260939 от 02.09.2021 г. по гр. д. № 120/2021 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е оставено без движение производството по делото и са дадени указания за внасяне на държавна такса в посочения от съда размер. Жалбоподателят поддържа, че атакуваният акт е неправилен, като счита, че съдът се е произнесъл формално по жалбата му, без да разгледа обективно и по същество изложените аргументи за неправилност на определения от първоинстанционния съд размер на дължимата държавна такса. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, състав на Софийски апелативен съд констатира, че е сезиран с частна жалба срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, а именно – разпореждане на първоинстанционен съд за оставяне без движение на исковата молба и указване на ищеца да внесе държавна такса в размер на 6 468,25 лева за разглеждане на предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД. Съгласно мотивите към определението, разпорежданията на съда, с които се дават указания за отстраняване на нередовности по чл. 129, ал. 2 ГПК, не подлежат на контрол относно законосъобразност от по-горния съд по пътя на отделното им обжалване, като такъв контрол е изрично предвиден единствено по отношение на разпорежданията за връщане на исковата молба. Настоящият съдебен състав споделя така изложените правни съображения. Редът за обжалване на определенията в гл. XXI ГПК има за цел да осигури способ за защита срещу онези незаконни определения, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от постановилия ги съд по реда на чл. 253 ГПК и по отношение на които няма как да бъде осъществен контрол при обжалване на самото решение. Посоченият извод се извежда директно от разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, която лимитативно изброява определенията, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби - преграждащите по-нататъшното развитие на делото и онези, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона. По аргумент от чл. 279 ГПК разпоредбите за обжалване на определенията се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. Разпорежданията на съда, с които се дават указания за отстраняване на нередовности по реда на чл. 129 ГПК /в това число и определяне на дължимата държавна такса за производството/ имат за цел осигуряване законосъобразното протичане на процеса и не попадат в обхвата на нито една от визираните в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези. С тях не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито тяхното обжалване е изрично предвидено в закона. Защитата на страната срещу неправилно определяне на дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове следва да се реализира чрез оспорване на съдебния акт, с който се връща исковата молба, поради неизпълнение на указанията за внасянето ѝ /арг. от чл. 129, ал. 3 ГПК/. С оглед на това, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 3291 от 14.12.2021 г. по ч. гр. д. № 3626/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.