Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
[населено място], 20.09.2021г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №610 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. П. срещу решение №275/26.11.2019г. по в.т.д.№260/2019г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение. С него е потвърдено решение №236/29.05.2019г. по т.д.№40/2018г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от касационната жалбоподателка срещу „Нове – П.“ ЕООД /н./ и Искрен Л. А. иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Нове – П.“ ЕООД /н./ на възмездна сделка по прехвърляне на собствеността на следния недвижим имот: самостоятелен обект, с идентификатор 65766.702.1725.1.2, с предназначение съгласно схема № 15-76476-17.02.16г. на АГКК – за търговска дейност, магазин № 2, при описани граници и съседи, ведно със съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор 65766.702.1725, с описани граници и имоти, като административният адрес на имота е [населено място], [улица], ет.1, на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.01.2018г. по изп. дело №614/2016г. на ЧСИ М. Г., по силата на което Искрен Л. А. е придобил от търговското дружество имота за сумата от 42 690 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационната жалбоподателка счита, че въззивният съд недопустимо е подменил петитума на исковата молба, като е приел, че предмет на иска е постановлението за възлагане на недвижим имот, а не самата възмездна сделка по прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. Поддържа, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че имотът е прехвърлен при силно занижена продажна цена, както и представения в тази връзка нотариален акт за продажба на съседен имот в същата сграда. Твърди, че разноските по делото са й възложени неправилно. Счита, че същите се дължат от синдика, тъй като поддържа иска.
Ответникът Искрен Л. А. оспорва жалбата. Поддържа, че искът е недопустим поради липса на правен интерес за ищцата от предявяването му. Поддържа, че процесният имот е бил собственост на ищцата и нейния съпруг Н. П., които са учредили върху него договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, вписана на 24.08.2005г. На 21.01.2016г. върху имота е била вписана възбрана в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, наложена от ЧСИ М. Г. по изп. дело №614/2016г. На 23.02.2016г. ищцата и нейния съпруг Н. П. са прехвърлили собствеността върху имота на длъжника в производството по несъстоятелност „Нове – П.“ ЕООД /н./ Твърди,че съгласно чл.452 ал.2 от ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя, когато са извършени след вписване на възбраната. Счита, че след като по отношение на взискателя, вписал възбраната, процесният имот не е станал част от имуществото на „Нове – П.“ ЕООД /н./, за ищцата не е налице правен интерес от предявения иск, съответно извършената публична продан не може да бъде предмет на иска по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ.
Ответникът „Нове – П.“ ЕООД /н./ и синдикът на дружеството Т. Н. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че с решение № 71/02.03.2017г. по т.д. № 49/2016г. на Великотърновски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Нове – П.“ ЕООД при начална дата на неплатежоспособността – 15.12.2014г., като с решение от 31.07.2017г. дружеството е обявено в несъстоятелност на осн. чл.710 от ТЗ и е постановено започването на осребряване на имуществото му. Констатирал е, че по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД от 28.12.2015г. е образувано изп. дело № 614/2016г. по описа на ЧСИ М. Г. за удовлетворяване на вземане към В. Е. П., Н. П. П. и „Нове – П.“ ЕООД; принудителните действия са насочени върху имуществото на длъжниците, включително и върху самостоятелен обект с идентификатор 65766.702.1725.1.2 – магазин № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, който към датата на образуване на изпълнителното дело и до 22.02.2016г. е бил собственост на В. Е. П. и Н. П. П.; в резултат на проведени публични продани с постановление от 31.01.2018г. процесният имот е възложен на Искрен Л. А.. Въззивният съд е установил още, че след образуване на изпълнителното дело и вписване на възбрана недвижимият имот е продаден от В. Е. П. и Н. П. П. на „Нове – П.“ ЕООД /н./. Изтъкнал е, че независимо от посоченото в исковата молба и в останалите изявления на ищцата по делото за атакуване на възмездната сделка за прехвърляне на собствеността върху процесния имот, предмет на предявения отменителен иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ е Постановлението от 31.01.2018г. за възлагане на недвижимия имот по изп. дело № 614/2016г. на ЧСИ М. Г.. При позоваване на съдебна практика на ВКС, решаващият съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.647, ал.1, т.3 от ГПК, предвид претендираната недействителност на действия по принудителното изпълнение на задължения на длъжника. Изложил е съображения, че постановлението за възлагане не представлява „възмездна сделка“ по смисъла на чл.647, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като е акт на съдебния изпълнител. С оглед на това въззивният съд е заключил, че предявеният иск е неоснователен, като липсва необходимост от обсъждане на доказателствата относно пазарната стойност на имота.
С определение №54/26.01.2021г. по чл.288 от ГПК по настоящото дело с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Великотърновски апелативен съд е допуснато до касационен контрол.
В Решение по т.д. №56/01.08.2018г. по т.д. № 1538/2017 г., на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че отменителните искове по чл.647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжници на определени правни действия и сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави елементи. Като обща своя характеристика разгледаните хипотези включват имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. Към увреждането чрез създаване на опасност следва да се отнесат случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения – чл.647, ал.1, т.4 / в полза на трето за несъстоятелността лице/ и т.5 / в полза на кредитор на несъстоятелността/ ТЗ, а така също и всички други необхванати от разпоредбите на чл.647, ал.1, т.1 - т.5 ТЗ случаи, когато увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
С Решение по т.д. №135/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. №1388/2014г., І т.о. и др., състави на ВКС, Търговска колегия са приели, че за да бъдат относително недействителни, действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, т.е. да се касае за доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и сключване на сделки. Във второто посочено решение е застъпено и становище, че погасяването на задължения /макар по това дело да се касае за публични вземания/ чрез принудително изпълнение, осъществено в рамките на съответните подозрителни периоди по чл.646, ал.2 от ТЗ, не е атакуемо.
Исковете по чл.647, ал.1 от ТЗ уреждат отделни хипотези на относителна недействителност на сделки, извършени от длъжника и увреждащи кредиторите на несъстоятелността. Съответно сделките/ действията, по които страна не е длъжникът, са извън приложното поле на разпоредбата, поради което иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ за сделка или действие, по което страна не е длъжникът, е недопустим. Въвеждането на твърдения за наличие на елементите от фактическия състав на иска по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, които в своята съвкупност пораждат потестативното право за обявяване на извършено от длъжника действие на разпореждане за относително недействително, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Необходимо за допустимостта на производството е ищецът да заяви твърдение, че в релевантния период от длъжника е извършена възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Основателността на предявения иск е обусловена от доказването на тези фактически твърдения от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В настоящата хипотеза първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение без да съобрази, че предмет на предявения иск не е сделка или правно действие на длъжника и че независимо от посочената от ищцата правна квалификация на иска, в исковата молба липсват твърдения за наличие на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ или на съответно на друг от предвидените в същата разпоредба отменителни искове, а се иска обявяване на относителната недействителност на действия, извършени от държавен орган в кръга на неговите правомощия и по установения от закона ред. При тези данни въззивният съд не е осъществил дължимата проверка за допустимост на обжалваното решение, която съгласно задължителните разяснения в ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС предхожда решаването на материалноправния спор от въззивната инстанция. Потвърждавайки решението на Великотърновски окръжен съд, вместо да го обезсили, въззивният съд също е постановил недопустимо решение.
По изложените съображения решението на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд се явяват недопустими, поради което следва да бъда обезсилени на основание чл.293, ал.4, вр.чл.270 от ГПК, а производството - прекратено.
При този изход на спора ищцата В. Е. П. следва да бъде осъдена да заплати на ответника Искрен Л. А. направените от него разноски в трите инстанции в общ размер на 5610,70 лева.
На основание чл.649, ал.6, изр.1 от ТЗ дължимата държавна такса в размер на 1447,75 лева, съобразно цената на иска, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 от ГПК, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №275/26.11.2019г. по в.т.д.№260/2019г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение и потвърденото с него решение №236/29.05.2019г. по т.д.№40/2018г. на Великотърновски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА В. Е. П., [ЕГН], с адрес [община], [населено място], ул.“6 –та“, №5, да заплати на Искрен Л. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата 5610,70 лева /пет хиляди шестстотин и десет лева и седемдесет стотинки/ - разноски за трите инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.649 ал.6 от ТЗ „Нове - П.“ ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [община], [населено място], ул.“6 –та“, №5, да заплати по сметка на Върховен касационен
съд държавна такса за производството в трите инстанции в общ размер на 1447,75 лева / хиляда четиристотин и четиридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|