Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр.София, 03 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА Ч. БИСЕР Т. със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 158/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по касационната жалба на подсъдимия И. П. И. против присъда № 350/21.11.2011 год. по нохд № 486/2011 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ХІІ-ти въззивен състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение. Прави се искане за отмяна и оправдаване при условията на чл.24, ал.1, т.1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата по изложените в нея съображения и поради непълнота на доказателствата е основателна и делото следва да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателно отделение, 106 състав с присъдата от 07.10.2010 год. по нохд № 2763/2009 год. признал подсъдимия И. за невиновен в това на неустановена дата през 2001 год. до 11.08.2005 год. в [населено място] да е държал огнестрелно оръжие ТОЗ 87 и 109 броя ловни боеприпаси без да има за това надлежно разрешение и го оправдал по обвинението по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и алт.6 НК. Софийският градски съд с оспорената присъда по въззивно нохд № 486/2011 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд и признал подсъдимия за виновен в това, че на неустановена дата през 2001 год. до 11.08.2005 год. в [населено място] да е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение и на основание чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и алт.6 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски. Въззивният съд по повод протеста и с оглед процесуалните си задължения по чл.314 НПК е упражнил правомощията си по чл.327 НПК и е допуснал преразпит на свидетелите Б. и К. за съществени, относими към предмета на доказване обстоятелства, за които е приел, че първоинстанционният съд не е изяснил прецизно и задълбочено. Извършил нов подробен и задълбочен анализ на целия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Отстранил противоречията, които констатирал при съпоставянето между отделните доказателствени източници и подробно мотивирал решението си да приеме изцяло или частично някои от тях конкретизирани като достоверни и последователни, както и за отхвърляне на останалите. Обосновал извода си, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението по чл.339, ал.1 НК и че автор е подсъдимият И., в който смисъл е изложил подробни съображения. Неоснователно се поддържа в жалбата, че оценката на показанията на свидетеля Б. е направена изолирано, едностранно и в противоречие с изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Видно от съдържанието на мотивите въззивният съд подробно е анализирал тези показания за относимите обстоятелства като е взел предвид не само съдържанието им в протокола на първоинстанционния съд, но и тези при проведеното въззивно съдебно следствие. Ясно е разграничил онази част от тях, които кредитира като ги е съпоставил с обясненията на подсъдимия, с писмените доказателствени средства, с показанията на другите свидетели-Л., И., А., Л., С., както и за кои точно обстоятелства от относимите към предмета на доказване. Подробно е анализирал показанията на свидетеля К. и е изложил подробни съображения в подкрепа на решението си да кредитира тези, които е дал пред въззивния съд, защото са пълни, ясни и безпротиворечиви. Обосновал е несъгласието си с процесуалната дейност на първоинстанционния съд както при проверка на показанията на този свидетел, така и при оценката им, която е определил като основание да бъдат направени неверни фактически и правни изводи при решаването на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Въззивният съд е направил самостоятелен подробен и задълбочен анализ и на обясненията на подсъдимия И., отчитайки двойствения им характер на доказателствено средство и на средство за защита. Решението си да ги кредитира за част от обстоятелствата е основано на вярната и правилна оценка с оглед действителния смисъл на останалия доказателствен материал по начин, съответстващ на предписанията по чл.14 и чл.107, ал.3 НПК. Интерпретацията, която е направена на различните доказателствени източници в жалбата и допълнението към нея, се различава от приетите за установени фактически положения именно поради пренебрегване на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, на вярна и правилна оценка, а не такава, подкрепяща възприетата от подсъдимия позиция на защита. Поначало самото съдържание в по-голямата си част указва на мотиви за необоснованост на съдебния акт, но такова основание не може да бъде предмет на обсъждане в касационното производство след като съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, които гарантират правилното съдийско убеждение. Не се подкрепя от фактическа страна и възражението, че не е установено „държане” по смисъла на закона. Такова възражение е поддържано и пред инстанциите по същество, като е основано на данните, че подсъдимият е напуснал фирмата преди повече от две години след отваряне на касата, в която са се намирали оръжието и боеприпасите, с твърденията, че е предал ключа на св.Б., както и че не е имал достъп до фирмата по изрично разпореждане от ръководството. В резултат на подробното и задълбочено изследване на целия доказателствен материал, в който се съдържат данни от поддържаните, съпоставяне и оценка, е изведен верния извод за неоснователността му. Въз основа на фактическите изводи, че за касата е имал ключ само подсъдимия, че не е била отваряна в негово отсъствие, че в нея са намерени негови лични вещи (противно на твърдението му, че е освободил касата при напускането на фирмата) е основанието да се приеме, че той е имал собствена фактическа власт върху инкриминираните вещи. Фактическата обстановка и конкретното обективирано поведение са мотивирали съда да приеме, че е установено изпълнителното деяние „държане” като фактическо състояние, както и че за съставомерността му е без значение продължителността и собствеността на вещите. Наличието и на останалите признаци на престъплението са обосновали законосъобразния извод за приложимия материален закон – чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и алт.6 НК. Няма престъпление, но само ако не е осъществен дори и един признак, какъвто не е настоящият случай. Затова не са налице предпоставките по чл.24, ал.1, т.1 НПК за оправдаване на подсъдимия, каквото е искането в жалбата. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 350/21.11.2011 год. по въззивно нохд № 486/2011 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ХІІ-ти въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: