Р Е Ш Е Н И Е № 108 София, 14.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 5913 /2015 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 75 от 11.02.2016 г.. по касационна жалба на Й. М. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 239 от 06.07.2015 г. по в.гр.д. № 243/2015 г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която е отхвърлено искането на Й. С., заявено по реда на чл. 341, ал.2 ГПК, за делба на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Тервел, останали в наследство от общия наследодател Х. М. А.: нива с площ 3.005 дка, съставляваща имот № 032015; нива с площ 98.309 дка, съставляваща имот № 026007; нива с площ 98.309 дка, съставляваща имот № 026008; нива с площ 11.389 дка, съставляваща имот № 026006; нива с площ 81.316 дка, съставляваща имот № 101018; нива с площ 88.423 дка, съставляваща имот № 101019 В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал.2 и чл. 48, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на възражението за нищожност на отказа от наследство, защото преди това е направено приемане на наследството чрез снабдяване с констативен нот. акт за наследствени имоти и за необоснованост. А. И. Г., К. И. Г., К. В. Б. и П. В. Б. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, защото не е изразено изрично в срока по чл. 131 ГПК възражение за нищожност на отказа, поради предхождащо го приемане на наследството, а съдът не може да поправя пропуските на страните да реализират процесуални права. Ответниците по касация П. Х. А., М. Х. С. и М. Х. А. подържат същото становище, като считат, че не следва да се цени като доказателство констативният нот. акт № 172/198г., защото е представен след изтичане на преклузивния срок. Молят решението да се остави в сила, тъй като е съобразено с преклузиите, предвидени в действащия ГПК и съдебната практика – т.4 от ТР № 1/09.12.2012г. на ОСГТК на ВКС. Излагат становище, че съдът не дължи произнасяне по непредявени основания за нищожност. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК по въпроса: дали съдът следва да извършва служебна преценка за валидността на извършения отказ от наследство с оглед всички събрани по делото доказателства или е обвързан само от изрично заявените в рамките на преклузивния срок по чл. 131 ГПК възражения за нищожност. С решение № 489 от 28.06.2007 г. по т.д. № 240/07 г. на ВКС и решение № 198 от 19.11.2010 г. по т.д. № 473/2010 г., съставляващи незадължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, е застъпено разбирането, че нищожността се урежда от императивни правни норми от публичен ред и съгласно т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСДГТК на ВКС, съдът следи служебно за прилагането на такива правни норми. Същевременно съдебната практика приема, че иск за нищожност на сделка може да бъде уважен само на предявеното основание за нищожност, а ако нищожността е заявена чрез възражение – то се обсъжда само в мотивите. Отказът от наследство е едностранно изявление, за което ЗН предвижда специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и последици. Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗС и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН., поради което е недействителен отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично, или чрез конкулдентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това. Частите на отреклия се от наследството се наследяват от останалите наследници от същото коляно / виж ПП-4-64 т.14/. Редовете наследници и разпределението на квотите в рамките на една степен и коляно и правата на съпруга при сънаследяване с всеки ред наследници се определя с императивни правни норми. Съгласно разясненията, дадени в ПП-7-73, т.3 „д” самостоятелен иск за установяване нищожност на направен отказ от наследство няма, защото нищожния отказ не произвежда действие. Отказалият се от наследство, респективно наследниците му до колкото това е имуществено наследимо право, могат да предявят иск за делба на наследство, или друг иск за собственост, в който да упражнят правата си като наследници, позовавайки се на нищожността на отказа. В делбеното производство, като особено исково такова, съдът е длъжен да установи действителните права на съсобственост и при тях да допусне делбата, като съобрази и направен отказ от някой от наследниците, включително и твърденията, респективно възраженията и доказателствата за недействителността му. По касационната жалба. Предявен е от А. И. Г., К. И. Г., К. В. Б. и П. В. Б. иск за делба на недвижим имот, представляващ нива с площ 98.309 дка, съставляваща имот № 026008 в землището на [населено място], общ. Тервел. Ищците се позовават на договор за доброволна делба, сключен на 05.11.1998 г., с който този имот е придобит от Й. Х. С., която е починала на 18.10.2011 г. и е наследена от съпруга си С. И., починал след нея, чийто наследници са те, а ответниците са нейни наследници – братя и сестри. Установено е, че Й. Х. С. и С. И. С. са сключили гр.брак на 31.03.1958г., роденият от брака им син е починал преди тях и те се наследяват от братя и сестри, респективно от техни низходящи. След смъртта си Й. С. оставя за наследници съпруга си С. Ив. С., който наследява заедно с братята и сестрите й - П. Х. А., М. Х. С. и М. Х. А. и низходящата на починалия брат М. – касаторката Й. М. С.. Съпругът С. И. С. почива на 14.01.2012 г. и оставя за наследници по закон роднини по съребрена линия - деца на починалите преди него негови братя и сестри: първоначалните ищци А. И. Г., К. И. Г., К. В. Б. и П. В. Б. и ответниците Е. И. Ж. и Ц. Л. П., които наследяват по заместване. Жалбоподателката Й. М. Х. е единствен наследник на М. Х. А. – брат на Й. С. Срещу предявения иск за делба същата е направила възражение, че извършената на 05.11.1998 г. доброволна делба на недвижими имоти, останали в наследство от Х. М. А., е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастието на нейния баща М. А., който е един от наследниците на починалия през 1986 г. общ наследодател и в подкрепа на това си твърдение е представила нотариален акт № 172, дело № 487 от 29.07.1998 г. с който Й. Х. С., М. Х. А., М. Х. С., П. Х. А. и М. Х. А., като наследниците на Х. М. А. са признати за собственици на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. / л. 55 от делото на РС/. На основание чл. 341, ал.2 ГПК е поискала включване в делбената маса и на описаните по- горе земеделски земи, възстановени на името на общия наследодател Х. А., предмет на договора за доброволна делба. Ответниците са оспорили това искане, като са представили удостоверение от 25.09.1998г. / след издаване на констативния нот. акт, но преди сключване на договора за доброволна делба/, което удостоверява вписан заявен от М. Х. С. отказ от наследството, останало от баща му Х. А.. Касаторката е оспорила отказа като недействителен, но съдът не е квалифицирал това възражение като такова за нищожност на отказа поради предшестващо го приемане, а е изследвана автентичността на подписа върху заявлението за отказ от наследство. Установено е от СГрЕ, че заявлението е автентично. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че прекият наследодател на жалбоподателката - М. Х. А., е направил отказ от наследството на своя баща Х. А., който е вписан по предвидения за това ред на 15.09.1998 г. Въззивният съд, позовавайки се на съдебно графологическите експертизи, е приел, че същият е действителен и е произвел действие, че възражението на жалбоподателката за недействителност на отказа от наследство поради предходното приемане на наследството не е заявено своевременно, и като преклудирано не следва да бъде обсъждано, тъй като не се касае за приложението на императивна правна норма, за която съдът следи служебно. Изводът е неправилен. РС не е квалифицирал правилно заявеното възражение за недействителност на отказа от наследство в доклада по делото, не е определил спорните и подлежащи на доказване факти във връзка с него и не е разпределил доказателствената тежест. В резултат на неправилната квалификация е събирал доказателства за автентичността на заявлението за отказ. Позоваването на нищожност на доброволната делба от 05.11.1998г. поради неучастие на наследодателя й М. С., представяне на констативен нот. акт, който го легитимира като един от наследниците, който не е оспорен от другата страна и който има лигитимиращо действие, е следвало да насочи съда към това, че твърдението за недействителност на отказа от наследство се свързва с предхождащо го приемане на наследството чрез снабдяване с констативен нот. акт за собственост на основание наследяване. Ако волята на страната е била неясна за съда, той е разполагал с процесуалните правомощия по чл. 143 ГПК да изясни становищата им и доказателствените искания във връзка с това. Въззивната инстанция е констатирала пропускът на първата инстанция да приеме като доказателство нот. акт № 172 от 29.07.1998 г., но не е констатирала пропуските на РС да даде правилна квалификация на заявеното възражение за недействителност на отказа и да направи доклад за безспорните и подлежащите на доказване обстоятелства по това възражение и тежестта за доказване. Вместо това в противоречие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика, данните по делото и доказателствата, неправилно е приела, че не е сезирана с възражение за нищожност на отказа от наследство поради предхождащото го приемане. Като последица от това не е обсъдено и направеното от ищците при условията на евентуалност възражение за придобиване по давност на собствеността върху нивите, получени в дялове при доброволната делба от 1998г. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени като противоречащо на материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а поради необходимостта да се извършат процесуални действия и да се обсъдят заявените възражения за нищожност на отказа от наследство поради предхождащо го приемане и ако то се прецени като основателно, обсъждане на евентуално предявеното възражение за придобивна давност от сключване на договора за доброволна делба, и на основание чл. 293 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 239 от 06.07.2015 г. по в.гр.д. № 243/2015 г. на Добрички окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: