Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 05.12. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1086 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. М. И., лично и чрез защитника му адвокат К. В., против нова присъда № 2913 от 01.06.2016 г. по в.н.о.х.д. № 23/ 2016 г. на Благоевградски окръжен съд, с искане за нейната отмяна и потвърждаване на оправдателния съдебен акт на първоинстанционния съд. В жалбата се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. С предявения довод за нарушение на чл. 170 от НПК се твърди, че проведеното разпознаване на подсъдимия по фотоснимки е опорочено, тъй като разследващите органи са имали възможност да осигурят физическото присъствие на разпознатия, но са пренебрегнали законовите изисквания. Материалният закон е неправилно приложен, защото участието на подсъдимия в извършеното деяние и вината му не били доказани. В съдебно заседание пред касационната инстанция касаторът и неговият защитник не вземат становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а въззивната осъдителна присъда – за правилна и законосъобразна. Разпознаването по фотоснимки е проведено съобразно процесуалните изисквания които не били нарушени, а съдът изложил отговор по направените от защитата възражения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. С присъда № 2913 от 01.06.2016 г., постановена по в.н.о.х.д. № 23/ 2016 г., Благоевградският окръжен съд отменил присъда № 1512 от 02.06.2015 г. по н.о.х.д. №674/ 2008 г. на Районен съд–Гоце Делчев в частта, с която подсъдимият А. М. И. бил оправдан по повдигнатото му обвинение, като го признал за виновен в това, че за времето от 26 до 29 декември 2007 год., в [населено място], като помагач, в съучастие с И. М. К., също помагач, и А. К. С., като извършител, подпомогнал последния в опита му да преведе през границата на страната за Република Гърция в района на [населено място], Б. област, лице, което не е български гражданин – А. М. С., палестинец, без разрешение на надлежните органи на властта, като е настанил С. в хотел в [населено място], закупил му билет за автобус, с който да се придвижи до неустановен град в посока границата ни с Република Гърция, като опитът е останал недовършен поради независещи от него причини, поради което и на основание чл. 280, ал.2, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 4 [във вр. с чл. 2, ал. 2] от НК и [чл. 54 от НК] му наложил наказания от една година лишаване от свобода и глоба от хиляда лева. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Със същата присъда окръжният съд потвърдил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият В. И. С. бил оправдан по първоначалнто повдигнатото му обвинение за помагачество към същото престъпление. В хода на същото наказателно производство А. К. С. бил признат за виновен като извършител на престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като с определение от 14.10.2008 г. по н.о.х.д. № 674/ 2008 г. Гоцеделчевският районен съд одобрил споразумение с наказания от една година лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на хиляда лева, както и със споразумение, одобрено на 18.04.2012 г. подсъдимият И. М. К. бил признат за виновен за помагачество в същото престъпление, за което му били определени наказания от 11 месеца ЛОС лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на хиляда лева. С касационната жалба се подновяват възражения, получили изчерпателен и правилен отговор в мотивите на въззивната присъда. Основният аргумент на касатора се отнася до предприетия от разследващия орган подход да извърши разпознаване по фотоснимки, вместо да предяви разпознавания с други сходни лица. Процесуално-следственото действие е извършено при спазване на законовите изисквания на чл. 171, ал. 4 от НПК. Допустимо е идентичността на подсъдимия да бъде потвърдена и по този начин. Разпознаването е извършено на 03.01.2008 г. в сградата на ГПУ-1 ст.-Гоце Делчев и предвид конкретните обстоятелства (свид. С. бил задържан същия ден) за разследващия орган е било невъзможно да осигури своевременното и лично присъствие на подсъдимия И. от [населено място], както и на другите три лица от градовете С., Б. и С.. Непосредствено преди това, същия ден, разпознаващият С. е изложил в своите показания (пред съд) факти и обстоятелства от съществено значение за идентифициране на подсъдимия. Спазени са разпоредбите на чл. 170, чл. 171, ал. 1 от НПК, както и на чл.чл. 137, 127-131 от НПК. Протоколът за разпознаване (л. 47, т. І д.п.) е оценен от предходните съдебни инстанции като годно доказателствено средство за проведеното следствено действие и за събраните чрез него доказателства. Не е допуснато посоченото от касатора съществено процесуално нарушение. От извършеното разпознаване по фотоснимки процесуалните права на разпознатия подсъдим И. не били накърнени. Изложените от съдилищата факти и обстоятелства за реализираната от подсъд. И. помагаческа дейност към деяние по чл. 280 от НК разкриват правилното приложение на материалния закон. Действията на подсъдимия по закупуване на автобусен билет, предоставянето му на постр. С. и изпращането му от столична автогара за пътуване в конкретна (макар и неизвестна по делото) посока, както и уверението на подсъдимия, че с пристигането пострадалият ще бъде поет от други лица за незаконното му извеждане от страната по несъмнен и категоричен начин представляват улесняващи действия към извършването на деяние по чл. 280 от НК. Поведението на подсъдимия включва разнообразни по характер действия на физическо и на интелектуално помагачество. Възражението на касатора за липса на доказателства да бъде осъден се явява довод към необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което не може да бъде разгледан по същество от касационната инстанция. Обжалваната въззивна присъда като правилна и законосъобразна подлежи на потвърждаване. Не са допуснати посочените в касационната жалба на подсъдимия А. М. И. процесуални нарушения и неправилно приложен закон. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА нова присъда № 2913 от 01.06.2016 г. по в.н.о.х.д. № 23/ 2016 г., по описа на Благоевградски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.