4 Р Е Ш Е Н И Е № 192 София, 14.06.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора Раева като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1061 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Прокуратурата на Република България срещу решение от 18.12.15г.по в.гр.дело № 11810/15г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 22.07.15г.на СРС,І г.о.,44 състав,постановено по гр.дело № 31562/14г.в частта,с която исковете по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са уважени,както и в частта за присъдените разноски. С определение № 312 от 29.03.16г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие с практиката на ВКС. По прилагането на чл. 52 ЗЗД при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ има постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК с решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., ІІІ г. о.; решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009г.на ІV г. о.,решение № 130 от 13.04.11г.по гр.д.№ 951/10г.на ВКС,ІІІ г.о.; решение № 62 от 27.01.12г.по гр.дело № 1065/11г.на ІІІ г.о. и др., която има задължителен характер. Посочената съдебна практика установява, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ/, от който произтича отговорността на държавата за вреди, в посочената съдебна практика, като критерии за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; характера на престъплението по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това последици. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – по отношение на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.286 ал.1 НК,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило около три години,същата е претърпяла негативни изживявания,изпаднала е в трайна депресия,изпитвала е силно притеснение,здравословното й състояние се е влошило.Съдът е отчел още вида на взетата мярка за неотклонение „подписка”;както и обстоятелството,че на първа инстанция е била осъдена при наложено наказание”лишаване от свобода”,а след оправдателната присъда пред въззивната инстанция от страна на представителя на обвинението е бил депозиран касационен протест. Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и вредите на ищцата от неимуществен характер и се е позовал на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД,въззивният съд е определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 8 000 лв. Прието е ,че са налице доказателства/договори за правна защита и съдействие от 12.05.2010г.и от 16.11.2011г./за претърпяни от нея имуществени вреди,изразяващи се в платени възнаграждения за адвокат,поради което претенцията е уважена изцяло за 800 лв. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Счита,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и моли да бъде намален. Ответницата по жалбата Л. А. М. моли въззивното решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд,състав на Четвърто г.о.,като взе предвид доводите на страните и провери правилността на решението на основание чл.291 ал.2 ГПК, намира следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти,което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,необходим за репариране на понесените от ищцата морални вреди,който е завишен. Настоящият съдебен състав намира,че за покриване вредите на ищцата – претърпяни болки и страдания от незаконното обвинение в извършване на престъпление,по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 5 000 лв.Този размер е съобразен с разумния срок на наказателното преследване – около 3 години.Досъдебното наказателно производство срещу Л. М. е било образувано с постановление на прокурор при СРП от 3.02.10г.,а оправдателната присъда е влязла в сила на 22.03.13г.Престъплението,за което й е повдигнато обвинение не е тежко, наложена й е най-леката мярка за неотклонение ”подписка”.Същевременно е установено от гласните доказателства, че предизвиканото наказателно производство е довело е до негативни преживявания,свързани със стрес,напрежение и притеснение,получаване на нервни кризи,повишаване на кръвното налягане,промени в обичайното поведение, злепоставяне пред близки и познати.Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да се отчетат при определянето му. По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 5 000 лв до 8 000 лв следва да се отмени и иска за разликата от 3 000 лв като неоснователен да се отхвърли. В частта,с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 800 лв,на основание чл.280 ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 18.12.15г., постановено по в. гр.дело № 11810/15г.на Софийски градски съд в частта,с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 5 000 лв до 8 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Л. А. М. против Прокуратура на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което е оправдана,за 3 000 лв /разликата над 5 000 лв до 8 000 лв/,със законната лихва,считано от 26.09.13г.до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта,с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратурата на РБългария в частта,с която се обжалва въззивното решение по претенцията за 800 лв обезщетение за имуществени вреди. В частта,с която касационната жалба е оставена без разглеждане,решението,имащо характер на определение,може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.