Р Е Ш Е Н И Е № 406 София, 08 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ивета Анадолска при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 393/2010 година. Производството е образувано по повод протест на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 168 от 21.05.2010 год. по в.н.о.х.д. № 240/2010 год. на апелативен съд-гр.София. В протеста, поддържан в съдебно заседание от преставителя на Върховната касационна прокуратура, като основание за проверка на атакувания съдебен акт, е посочено касационното основание, по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, във връзка с ал.5, т.2 НПК. Заявено е искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане и отмяна института на „условното осъждане”. Процесуалният представител на гражданския ищец „С. електротранспорт”ЕАД-гр.София намира протеста за основателен. Подсъдимият лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение, в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение №159/12.04.2010год., по н.д.№32/10год. на ВКС на РБ, ІІ-ро НО, е отменено въззивно решение № 403/13.11.2009год., по в.н.о.х.д.№ 643/09год. на С. и делото-върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, за извършване на задълбочен анализ на доказателствения материал, свързан с недостатъчната оценка на генералната превенция на наказанието при индивидуализирането му с условното осъждане на В.. С атакувания съдебен акт/предмет на настоящата проверка/, е изменена присъда № 17/ 26.09.2008год., по н.о.х.д. № 1611/08год. на Софийски градски съд, като изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, е отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за срок от пет години. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на Х. В. за извършено престъпление по чл.202, ал.2,т.1, във вр. с чл.201,ал.1 и чл.26,ал.1 НК и при условията на чл.373,ал.2 НПК, във вр. с чл.55,ал.1,т.1 НК - наказан с лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален”общ” режим. Протестът на С. е основателен. Производството е проведено по реда на глава 27 НПК. Съдът е извършил внимателна и комплексна проверка на доказателствената съвкупност и извел законосъобразни изводи за съставомерността на извършеното деяние и отговорността на подсъдимия. Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия В. наказание, по отношение начина на изтърпяването му, предвид превратното тълкуване на доказателствената съвкупност в тази насока. При индивидуализиране на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.55 НК, следваща ex lege. Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и не е явно несправедливо.С този вид и размер наказание се постига предупредителното и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия, с оглед мотивиране на поведение в бъдеще към съблюдаване на законите, като същевременно се реализират и целите в обществен план. В разрез с процесуалните изисквания е анализиран доказателствения материал, при определяне начина на изтърпяването му.Неправилно въззивната инстанция е поставила акцент върху ниската степен на обществена опасност на дееца, с оглед иницираното от него наказателно производство, действие продиктувано не от разкаяние и съжаление, а след назначената проверка за финансово-икономическото състояние на управляваното дружество. Незаконосъобразно не са обсъдени доказателствата, обуславящи необходимостта В. да бъде откъснат от естествената семейна и социална среда. Индивидуалната превенция изисква съобразяване на наказанието с личността на дееца и при условното осъждане законът й е придал преимуществено значение. В конкретния случай обаче липсват обстоятелства, които да дават основание да се направи извод, че за поправяне и превъзпитание на дееца, не е наложително изтърпяването на наказанието лишаване от свобода ефективно. Фактът, че сам се е предал в прокуратурата, изразеното съжаление за случилото се, трудовата му ангажираност, влошеното здравословно състояние, са отчетени по подходящ начин, но - недостатъчни за характеризиране на подсъдимия като личност с ниска степен на обществена опасност. . Заедно с това, за постигане на превантивното действие на наказанието трябва да се държи сметка какво въздържащо и възпитателно въздействие, то ще окаже и върху останалите членове на обществото. Наказанието, като средство за държавна принуда по отношение на лице, извършило престъпление, е справедливо, когато съответства на тежестта на извършеното престъпление и с него могат да се постигнат целите по чл.36 НК в личен и обществен план. При диференциране на санкционните последици, въззивният съд е игнорирал тежестта на инкриминираните деяния - 78 на брой, времевия интервал, механизма на извършване и реализирания вредоносен резултат-увеличена задлъжнялост на дружеството към кредиторите и невъзможност за текущи преводи и парични възнаграждения на персонала.Неоценени са останали и субективните измерения на посочените обективни белези в съзнанието на автора, с излагане на неубедителна аргументация,че определеното наказание би било справедливо с приложението на чл.66,ал.1НК. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че протестът на С., като основателен следва да бъде уважен, а въззивният съдебен акт – отменен и делото-върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, на стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото е задължителен задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, с подробно аргументиране по какъв начин биха били постижими целите на специалната и генерална превенция на наказанието, като се съобрази високата степен на обществена опасност и на деянието и на дееца. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 168 /21.05.2010 год. по в.н.о.х.д. № 240/2010 год. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: