О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Ключови фрази
цена на иска * държавна такса * негаторен иск * обективно съединяване на искове

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476

София, 30.12. 2008г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

БОЙКА ТАШЕВА

като изслуша докладваното от съдия б.Ташева ч.гр.д. № 1407 по описа за 2008г., приема следното:

Производството е по чл.288 във вр. с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК по частната жалба на В. Г. Г. Й. от гр. В. срещу определението на Варненския окръжен съд, постановено на 09.VІІ.2008г. по ч.гр.д. № 1445/2008г.

Ответниците по частната жалба Г. П. Т. и Т. П. Т. не са заявили становище пред настоящата инстанция.

За да се произнесе, ВКС на РБ, състав на Второ ГО, съобрази следното:

С атакуваното определение Варненският окръжен съд е оставил в сила определението на Варненския районен съд от 25.ІІ.2008г. по гр.д. № 6532/2007г., с което на основание чл.100 ал.2 от ГПК /отм./ е прекратено производството по делото, образувано по предявените от В. Г. срещу Г. Т. и Т. Т. иск по чл.109 от ЗС – за премахване на изградено без съгласието на ищцата незаконно второ таванско помещение в общото подпокривно пространство на двуетажна сграда в гр. В., бул. “К” 66, и претенцията с твърдение, че тъй като подпокривното пространство, представляващо обща част, не е могло и не е било прехвърлено на праводателите на ответниците, включването му като прехвърлено в нотариален акт № 124/20.ІІІ.1992г. за поправка на нот.акт № 171/1975г. е нищожно, с искане за обявяването на нищожността. Въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнила в неколкократно даваните й срокове указанията за отстраняване нередовността на исковата си молба.

В изложението по допустимостта на касационната жалба срещу така постановеното определение Г. сочи, че то прегражда възможността й за защита. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС и на закона съдът не е обсъдил дали се е налагало отстраняване на указаните недостатъци на исковата молба, вкл. и за задължението за определяне цена на иска по чл.109 от ЗС с оглед на обстоятелството, че тя е била определена от друг състав на ВОС и внесена.

ВКС на РБ, състав на Второ ГО, намира, че частната жалба на В. Г. е подадена в предвидения в закона преклузивен срок. Касационното обжалване следва да бъде допуснато в частта по иска с правно основание чл.109 от ЗС – в тази част въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, решен в противоречие със закона. Разгледана по същество, жалбата в тази част е и основателна, съображенията за което са следните:

С няколко опредеделения по гр.д. № 6532/2007г. Варненският РС е дал на ищцата указания за отстраняване нередовности на исковата молба по иска с правно основание чл.109 от ЗС и да представи доказателства за внесена държавна такса, определена по реда на чл.55 ал.1 б. “б” от ГПК /отм./ - 4% от ¼ от данъчната оценка на претендирания за защита имот. Съдът не е взел предвид, че с допълнителните си молби от 24 и 26.ІХ.2007г., 25.І.2008г., и от 21 и 22.ІІ.2008г. ищцата е отстранила всички нередовности, включително угточнявайки, че предявява иска и срещу съпругата на ответника Г. П. Т.. Не е взето предвид и че искът е неоценяем, че Варненският окръжен съд с определение № 1* по гр.д. № 1862/2005г. е определил дължимата за него държавна такса в размер на 30лв. съобразно разпоредбата на чл.55 ал.2 от ГПК /отм./ и че е констатирал, че тя е внесена като част от приложеното по гр.д. № 1437/2005г. /исковете по което, вкл. и тези по настоящото дело, са разделени в отделни производства/ банково бордеро. С оглед на обстоятелството, че са предявени обективно съединени искове срещу три лица, съдът не е определил съобразно посочената разпоредба и не е указал внасянето на държавна такса и по исковете срещу останалите двама ответници.

При тези обстоятелства се налага извод, че в разглеждания случай не са били налице предвидените в чл.100 ал.2 от ГПК /отм./ предпоставки за връщане на исковата молба по претенцията по чл.109 от ЗС. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на постановения от него съдебен акт и връщане на делото на ВРС за разглеждането на предявените негаторни искове по същество след определяне и внасяне на държавна такса и по трите съединени иска.

Относно въззивното определение в частта по претенцията за нищожност на нотариалния акт № 124/1992г. за поправка на нот.акт № 171/1975г. като действие, противоречащо на закона, намираща правната си квалификация в разпоредбата на чл.472 във вр. с чл.470 от ГПК /отм./, не са налице предвидените в чл.280 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. В тази връзка касаторката не е посочила кой е произнесения от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито дали той е решен в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. За пълнота следва да се отбележи, че претенцията е следвало да се предяви срещу всички ползващи се от нотариалния акт от 1992г. лица – включително и срещу първите купувачи Н. и последващите приобретатели, имащи качеството на задължително необходими страни, което има отношение към допустимостта на иска. Ищцата не е изпълнила даденото й с определението от 02.І.2008г. указание за предявяване на иска и срещу тях, като с молбата си от 22.ІІ.2008г. е заявила чрез процесуалния си представител, че претенцията й следва да е предмет на друг иск с други пасивно легитимирани лица, при което са били налице предпоставките на чл.100 ал.2 от ГПК /отм./ за връщане на исковата молба в тази й част. С оглед на изложените съображения касационно обжалване в тази част на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допускано.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд, Второ ГО, от 09.VІІ.2008г. по ч.гр.д. № 1445/2008г. в частта, с която е оставено в сила определението на Варненския районен съд от 25.ІІ.2008г. по гр.д. № 6532/2007г. в частта, с която е върната исковата молба на В. Г. Г. – Й. по претенцията с правно основание чл.109 от ЗС,

ОТМЕНЯВА определението на Варненския окръжен съд, Второ ГО, от 09.VІІ.2008г. по ч.гр.д. № 1445/2008г. и определението на Варненския районен съд от 25.ІІ.2008г. по гр.д. № 6532/2007г. в посочените части и

ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за разглеждане по същество на предявените от В. Г. Г. – Й. срещу Т. П. Т. , Г. П. Т. и Д. А. Т. искове с правно основание чл.109 от ЗС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд от 09.VІІ.2008г. по ч.гр.д. № 1445/2008г. в частта, с която е оставено в сила определението на ВРС по гр.д. №6532/2007г. в частта, с която е върната исковата молба на В. Г. Г. – Й. по претенцията й за нищожност на извършената с нот.акт № 124/1992г. поправка на нот.акт № 171/1975г. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: