О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 49 гр. София, 26 април 2021г. Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ СПАС ИВАНЧЕВ ПЕТЯ ШИШКОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар………………………………….….…и при становището на прокурора……….Петя Маринова……….изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 351 по описа за 2021г. Производството е образувано по спор за подсъдност по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК и чл.135, ал. 4 от АПК между РС – Бургас и АС - Бургас. Постъпило е становище на прокурор от ВКП, в което се поддържа, че компетентен да се произнесе по конкретния спор е АС -Бургас. Изтъкват се съображения, че производството е инициирано по жалба срещу дадено разрешение от прокурор от ОП – Бургас по чл. 37 от ЗБППМН. В тези случаи прокурорът действа като административен орган, а даденото от него разрешение съставлява реализация на административно правомощие, поради което няма основание да се ползва друг конституционен режим, различен от този по чл. 120 от КРБ, установен за всички административни актове. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, след преценка на материалите по делото, намира за установено следното: На 07.04.2021г. защитникът на задържания непълнолетен П. А. П. – адв. Р. П. от АК – Бургас, депозирал жалба и допълнение към нея срещу разрешение по пр.пр. вх. № 3786/2021г. на прокурор при РП – Бургас за удължаване срока за настаняване на неговия подзащитен в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни /ДВНМН/ – Бургас за срок от тридесет дни, считано от 06.04.2021г. до 05.05.2021година. С постановление от 08.04.2021г. по пр. пр. № 2471/2021г. прокурор при ОП – Бургас изпратил по компетентност и подсъдност подадените жалби, ведно с приложенията по преписката, на Административен съд – Бургас за произнасяне. След постъпване на жалбата, допълнението към нея и материалите по пр. преписка № 2471/2021г. на ОП-Бургас в АС - Бургас, било образувано адм. д. № 819/2021г. С определение № 736/12.04.2021г. по адм.д № 819/2021г. АС – Бургас прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на РС - Бургас. В определението са изтъкнати съображения, че Административен съд – Бургас не е компетентен да разгледа жалбата, тъй като оспореното разрешение на РП – Бургас не е индивидуален административен акт. Този извод според съда се подкрепя от предпоследния абзац на РКС № 11/04.10.2016г. по к.д. № 7/2016г., с което е отхвърлено искането на петчленен състав на ВАС за установяване на противоконституционност на чл. 37 от ЗБППМН. В упоменатия абзац на решението е направена аналогия с разпоредбата на чл. 23 от ЗБППМН в частта, с която е очертан максимално широк кръг активно легитимирани лица да обжалват пред съответния районен съд решението на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни при налагане на възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 3-10 и 12 от ЗБППМН. Административен съд – Бургас е приел, че по сходен начин в чл. 24а, ал. 2 от ЗБППМН са определени и страните в съдебното производство пред районен съд по налагане на най-тежките възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 11 и 13 ЗБППМН, като е счел, че подобна аналогия може да бъде направена и във връзка с компетентността на районния съд по делата по УБДХ. При постъпване на производството в РС – Бургас било образувано ч.н.д № 1947/2021г., като с определение от 14.04.2021г., съдът прекратил производството по същото и повдигнал настоящият спор за подсъдност. Аргументите са на плоскостта на същото решение на Конституционния съд, но като отправна точка на доводите се акцентира на същността на упражняваната от прокурора по чл. 37 от ЗБППМН дейност – такава като на административен орган. Затова, издаденото от него разрешение по чл. 37 от ЗБППМН следва да се третира като административен акт, тъй като изпълва всички признаци на легалната дефиниция по чл. 21, ал. 1 от АПК. Също така, според РС - Бургас, съгласно чл. 120, ал. 2 от КРБ на обжалване пред съдилищата подлежат всички административни актове, освен ако обжалваемостта изрично е изключена със закон. В случая ЗБППМН не предвижда изключение от общото правило, поради което делото следва да се разгледа от Административен съд – Бургас по реда на глава десета от АПК „Оспорване на индивидуални административни актове“, с предмет на проверка материалноправната и процедурната законосъобразност на издадения индивидуален административен акт по чл. 145, ал. 1 и чл. 146 от АПК. При така посоченото, настоящият петчленен състав на съдиите при Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че делото е подсъдно на Административен съд –Бургас. Съществено значение за разрешаване спора за подсъдност има въпросът за правната същност на разрешението на прокурора по чл. 37 от ЗБППМН. Съгласно общото правило на посочения текст, престоят в домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни не може да е за повече от 15 дни, като във всички случаи, за престой над 24 часа, е необходимо разрешение от прокурора. Разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗБППМН, уреждащо изключението за по-продължителен срок от максимално предвидения от 15 дни, предвижда правомощие на прокурора да удължи престоя до два месеца в изключителни случаи. Видно е, че актът на прокурора по чл. 37 от ЗБППМН съдържа всички елементи на индивидуален административен акт по легалното определение на чл. 21, ал. 1 от АПК - изрично волеизявление на овластен със закон орган, с който непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани. Той не се отличава от акта на съответния специализиран орган на МВР за първоначално настаняване в дома за временно настаняване. Прокурорът, упражнявайки предоставените му правомощия по чл. 37 от ЗБППМН, действа не като административен орган, а като орган на друга власт – съдебната, който е овластен със закон. Паралелно с това, процедурата по чл. 37 от ЗБППМН е с процедурен характер, а съдържанието на упражняваното от прокурора правомощие е различно от конституционните му функции по спазване на законността. Даденото от него разрешение „….следва да се третира като управленско (административно), поради което няма основание да се ползва с друг конституционен режим, различен от установения в чл.120 от Конституцията за всички административни актове” (Р. № 11/04.10.2016г. по к.д. №7/2016г. на Конституционния съд на Република България). Посоченото ясно указва, че търсената защита е по повод индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК компетентен да разгледа и реши производството е Административен съд – Бургас. В този смисъл е и определение № 17/19.04.2021г. по адм. дело № 18/21г. на петчленен състав на ВАС и ВКС. По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК и чл. 135, ал. 4 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА ч.н.д. № 1947/2021г. по описа на РС – Бургас за разглеждане от Административен съд - Бургас. Препис от определението да се изпрати на РС - Бургас за сведение. Определението е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 3. 4.