Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 395   С  о  ф  и  я, 08 октомври 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  30  с е п т е м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов   изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 399/2009 година.   Производство по Глава тридесет и трета от НПК. Направено е искане по чл.420 ал.2 от НПК от осъдения А. Б. Х. от Враца, като се претендира отмяна на въззивно решение № 1* от 19.12.2008 г., постановено по ВНОХД № 139/2008 г. на Врачанския окръжен съд поради наличие на основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от осъдения и от защитника му адв. Д. Г. от АК-Враца.   Върховният касационен съд разгледа искането в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 5 от 11.02.2008 г., постановена по НОХД № 312/2007 г. на Районен съд - Враца подсъдимият А. Б. Х. от Враца е признат за виновен в това на 03.06.2006 г. във Враца да е причинил на Н. П. Н. от с.гр. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на далак и на основание чл.128 ал.1 при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила. Уважен е предявеният от пострадалия Н. П. Н. граждански иск за сумата 7000 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането му до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдата е била проверена от въззивната инстанция по жалба на защитниците на подсъдимия адв. Р. Янкова и адв. Цв. Радойнов с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, както и отхвърляне на предявения срещу него граждански иск, като с въззивното решение тя е изменена относно размера на наложеното му наказание, което от 3 години е намалено на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпитателният срок е намален от 5 години на 3 години, а в останалата й част присъдата е потвърдена. В искането на осъдения Х. се навеждат наново оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита, за неправилно приложение на материалния закон, съставляващи основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, като се отправя искане за отмяна както на въззивното решение, така и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадий, който да бъде определен от касационната инстанция съобразно правомощията й по чл.425 от НПК.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от с. , имаща право на такова искане съгласно чл.420 ал.2 от НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Оплакването за наличие на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на делото се свързва от осъдения с отказа на въззивната инстанция да възприеме поддържаната от него още от досъдебното производство теза за невиновност, претендирайки истината за случилото се да се изведе от неговите и на посочените от него свидетели Р. Й. , Н. И. , Св. К. и Н. Т. твърдения, считайки тези на пострадалия Н. и на св. Вл. В. , В. В. и Т. К. за компрометирани, включително и заключенията на тройните СМЕ. Всички тези възражения са били направени и пред окръжния съд и той не просто не ги е подминал, но е провел допълнително съдебно следствие, уважавайки исканията на защитата на подсъдимия за разпит на нови свидетели, а въз основа на доводи за възможни други експертни изводи според представена, но не приета от районния съд “частна експертиза” на д-р Зл. К. (представена към искането за възобновяване) – и повторна тройна СМЕ. Анализът и на тези доказателствени средства, съвкупно със събраните от първата инстанция, с основание са предопредилили отрицателното отношение на съда към обясненията на осъдения и показанията на свидетелите, на които се позовава. Подминават се редицата противоречия в твърденията им за развитието на конфликта между осъдения Х. и пострадалия Н. , бил ли е нанесен шамар по лицето на първия от колегите на пострадалия, как се е оттеглил към автомобила си, имало ли е видими белези по св. Н от нанесените му удари в лицето. Избирателно се цитират в искането показанията на св.д-р М. Г. , без те да се свържат и с тези на св.д-р Ц. , който много по-категорично е уточнил какво е търсено при огледа и изследванията на пострадалия Н. при първоначалното му постъпване в ЦСНМП. Изводите им за състоянието на този пациент и протичането на заболяването му като последица от травмата в областта на корема се потвърждават и от тримата експерти от повторната тройна СМЕ както в писменото им заключение, така и при разпита им от окръжния съд. В крайна сметка, съдът основателно е приел да не се довери на цитираните в искането на осъдения свидетели, които са спестили голяма част от истината за случилото се с цел да му помогнат като приятели. От друга с. , съдът не е имал основание да не възприеме обоснованото и научно защитено становище на експертите от повторната тройна СМЕ в състав и с двама коремни хирурзи, което всъщност не се различава както от първоначалните единични, така и тройна СМЕ, за да уважи поредното искане на защитата за нова повторна такава експертиза. ВКС приема, че правно релевантните факти са изведени от съда по надлежен ред и с годни доказателствени средства, липсва неоснователен отказ за събиране на доказателства, като съдът е изпълнил и задължението си да обсъди наличните противоречия в събрания доказателствен материал и да даде отговор на направените му от страните възражения, няма игнорирани или превратно ценени доказателства, поради което не е налице основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон, като то се свързва единствено с възприятия от съда факт осъденият Х. да е нанесъл при инцидента удар в корема на пострадалия Н. и той да е причината за създадената временна опасност за живота му вследствие на излива на кръв в коремната кухина като последица от разкъсването (двумоментната руптура) на капсулата на слезката му (далака) с последващото й отстраняване, което правилно е квалифицирано като причиняване на тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 от НК. Не са установени каквито и да е данни пострадалият Н. да е бил травмиран от някого другиго в периода от 03 до 13.06.2006 г., при категоричните данни за влошеното му здравословно състояние след злополучния конфликт с осъдения Х. , ползваните почивни дни и постепенно задълбочаващи се симптоми за по-тежкото му увреждане, потвърдило се впоследствие при наложилата се спешна коремна интервенция на 14.06.с.г. Няма основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, поради което не може да бъде уважено искането му за отмяна на въззивното решение, а още по-малко – на проверената с него първоинстанционна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от някой от възможните по НПК стадии на наказателния процес. Други доводи за незаконосъобразно осъждане на Х. няма наведени, а и втората инстанция в достатъчна степен е смекчила наказателната му отговорност. Не са налице и основания за корекция на решението и в гражданско-осъдителната му част.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424 ал.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Б. Х. от Враца за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 1* от 19.12.2008 г., постановено по ВНОХД № 139/2008 г. на Врачанския окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: