Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * отмяна на уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * доказателства и доказателствени средства * погасителна давност * срокове за налагане на дисциплинарни наказания * системни нарушения на трудовата дисциплина


Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.7
1725_10_dec_290gpc_kt.doc

Р Е Ш Е Н И Е

№ 259

С., 02.06. 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 1725 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 17.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 618 /2009 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о., в частта, с което е отменено решение на Районен съд Троян от 23.10.2009 г. по гр.д. № 720 /2003 г. в частта, с която са отхвърлени искове на Д. Н. Ж. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, последният за периода от 25.06.2009 г. до 24.09.2009 г. за сумата 2,526.08 лева и вместо това исковете са уважени в тази част.

Решението не е обжалвано от Д. Н. Ж. и е влязло в сила в частта, с която първоинстанционното решение по иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ е обезсилено и производството по него е прекратено в една част – за период след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 151 /02.10.2010 г. по материално-правния въпрос: кои са допустимите доказателствени средства за установяване на възложени на работника трудови задължения и по-конкретно необходимо ли е да се доказва по какъв начин е доведена заповед до знанието на адресат, след като работодателят има регистър за заповеди с графа „запознат” и в него е положен подпис на адресата (ищцата) срещу заповедта. Прието е, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения – не са допуснати доказателства, които са допустими, относими и необходими, част от които са поискани от първоинстанционния съд още с отговора на исковата молба и с които жалбоподателят не е могъл да се снабди преди отговора на въззивната жалба – преди титулярите на банковите сметки да са дали съгласие за разкриване на банкова тайна след първоинстанционното производство; неправилно въззивният съд е приел, че посочените счетоводни и други банкови документи са без значение за спора, напротив – с тези документи се установяват причинените на 16 лица банкови клиенти вреди, за които ищцата е наказана; въззивният съд не е обсъдил релевантни за спора факти, а други доказателства и факти е извратил, при което е достигна до необосновани фактически и правни изводи – така необоснован е изводът, че на ищцата като главен счетоводител, на която е възложено извън конкретно описаните да изпълнява и други дейности и задачи, не е било възложено по съответния ред да изпълнява функцията „ръководител на банков салон” за процесния период от време, част от този извод е необоснованият извод, че ищцата не е запозната със заповедта, с която функцията „ръководител на банков салон” и е възложена, при положение, че тя е водела регистъра за заповеди на работодателя и се е подписала в графа „запознат” и е дала писмени обяснения във връзка с част от функцията. Изложени са подробни съображения, както за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, така и за необоснованост и за нарушения на материалния закон.

Ответникът в това производство Д. Ж. оспорва основателността на жалбата с доводи, че въззивният съд не е допуснал твърдените процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, че не е заемала по трудов договор длъжността „ръководител на банков салон”, че смисълът на „репрезентативните проверки”, за които е наказана е „представителни” – т.е. не на всеки документ, а на извадки от документи, че за част от периода не е работила като главен счетоводител и въобще, че нарушенията, за които е уволнена, не са доказани. Претендира разноски.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

По изведените въпроси настоящият състав намира, че :

Трудовите функции следват от естеството на длъжността и работодателят следва да връчи на служителя / работника длъжностна характеристика, в която трудовите функции да са отразени. Но когато служителят / работникът започне работа и започне да осъществява определени трудови функции, свързани с естеството на длъжността и работодателят приема изпълнението им, следва да се приеме, че са възложени на служителя / работника и приети от него.

Възлагането, приемането и изпълнението на трудови функции, които са свързани с естеството на длъжността, е допустимо да бъде доказвано с всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства.

Тона се отнася и до оспорвания по делото факт на запознаване на ищцата със съдържанието на писмена заповед на работодателя.

И конкретно : в случаите, в които работодателят има регистър за заповеди, който съдържа графа „запознат” и в него е положен подпис на адресата срещу заповедта, следва да се приеме, че изявлението означава, че адресатът се е запознал със съдържанието на заповедта.

По обжалваното решение :

Предявените искове са за отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” на банков клон на Ц. АД в [населено място] и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа.

Ищцата е уволнена със заповед от 23.06.2009 г. (л.3 до л.14 по делото) за системни дисциплинарни нарушения, които е извършила като „главен счетоводител” и ръководител на банков салон”, изразяващи се в лоша организация и неосъществен контрол 1) при откриване на банкови сметки на клиенти на Ц. АД са допуснати нарушения на Наредба № 3 на БНБ за паричните преводи и платежните системи …; 2) при извършване на безналични преводи и оформяне на платежни документи са допуснати нарушения на Наредба № 3 на БНБ; 3) на касовата дейност в клон Т. и при съставянето и осчетоводяването на касовите документи, участие в присвояване на суми от клиентски сметки и липса на действия за възстановяване на сумите. Нарушенията са индивидуализирани и квалифицирани (заповедта е на 12 страници), посочено е, че са установени при посочена проверка на вътрешен одит на банката.

За да постанови обжалваното решение, с което е уважил исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че не е установено извършването на дисциплинарни нарушения от страна на ищцата, обосноваващи дисциплинарно уволнение, като за основната част от твърдените нарушения е приел, че не са представлявали нарушения на трудови задължения на ищцата, доколкото тя е била на длъжност „главен счетоводител”, а не „ръководител на банковия салон” и не са събрани доказателства, че са и връчени заповеди, с които са и възлагани трудови задължения, за които се твърди, че е нарушила (подпис на ищцата в регистър за заповеди на банката, в който били отразени накратко, не бил такова доказателство, защото не бил отразен способът за запознаване), за друга част от нарушенията съдът е приел, че не са индивидуализирани, други са погасени по давност. Уважаването на първия иск е обусловило уважаването на другите два за съответния период.

По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК :

Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение в определението си по чл.267 ГПК (л.120), като е оставил без уважение доказателствени искания на Ц. АД, като доказателствата са посочени своевременно, но не са могли да бъдат представени преди това по делото, с неправилен извод, че представените счетоводни и банкови документи, свързани със сметки на клиенти, са неотносими – отнасят се до отношенията на банката с трети лица и че други документи не са конкретно посочени, доколкото от обратният извод следва от съпоставка с подробно мотивираната заповед за дисциплинарно наказание, в която са индивидуализирани именно нарушения на ищцата по отношение на воденето на банкови сметки с посочени номера на посочени лица и като са уточнени отделни операции и във второто искане е посочен номер на полицейската преписка.

Основателен е доводът, че въззивният съд е формирал необоснован извод, че ищцата не е запозната със заповедта от 22.10.2007 г. (л.47 и л.534) на клон Т. на Ц. АД, с която тя като „главен счетоводител” на клона е определена за служител, който да изпълнява функциите на „ръководител на банковия салон” (нататък и само РБС).

Въззивният съд е приел, че това е така, защото подпис на ищцата в регистър за заповеди на банката, в който били отразени накратко, не бил такова доказателство, защото не бил отразен способът за запознаване.

Изводът на въззивния съд е необоснован, защото от представения регистърът на заповеди е видно (л.405 от втория том на делото на Т.), че в него четливо е записано за какво се отнася заповедта и че ищцата се е подписала, че е запозната, самата заповед е със съвсем кратко съдържание, което се изчерпва с посоченото по-горе (възлагането на посочени функции) и че служителят трябва да се съобразява с изискванията към функциите на РБС. От показанията на свидетеля А. А., директор на клона на Ц. АД в Т. пред първоинстанционния съд (л.585, стр.2, ред 5 отдолу нагоре) е видно, че лично ищцата е водела регистъра за заповеди. Показанията на този свидетел не са оспорени. Освен това следва да се кредитира изявлението на един главен счетоводител, че е запознат със заповед на работодателя си, предвид изискванията, които длъжността му поставят пред него (да може да прави много по-сложни преценки от това дали е запознат със заповед). Основателно е и твърдението, че писмените си обяснения ищцата не е отрекла възлагането и изпълнението на функциите на РБС, както и установяването на нарушенията, за които и е наложено дисциплинарното наказание.

Настоящият състав намира, че от съвкупната преценка на тези доказателства и при отговора на допуснатия въпрос следва извод, че ищцата е била запозната със заповедта, с която и е възложено да изпълнява функциите на РБС.

От разпита на свидетелите А. и Ч. (л.585) се установява, че ищцата е изпълнявала възложените и функции и че в банковия салон всъщност

са работили общо двама – трима служители (двама служители и касиер), които са контактували с клиентите на банката и по отношение на които ищцата е упражнявала тази функция.

Извършването на нарушенията, за които е наказана ищцата, е установено при проверката на вътрешния одит, видно от писмените обяснения на ищцата, тя не е оспорила констатираните нарушения. Установените допуснати нарушения на счетоводната отчетност и в работата на служителите в банковия салон, уточнени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, са на действия, върху които ищцата е била задължена да упражнява контрол. Нарушенията са множество, което им придава качеството системност. Дори и да се приеме, че всички нарушения не биха могли да бъдат установени при „репрезентативните проверки”, т.е. при проверки на отделни документи, които обаче според представената от работодателя заповед (л.45) е трябвало да бъдат най-малко ежемесечни, от техния голям брой и от техния вид следва извод, че ищцата не е изпълнявала точно задълженията си за осъществяване на организация и контрол на счетоводната отчетност на клона на банката. Следва да се има предвид и че от разпита на свидетеля Ч. се установява, че тя си спомня само за една „репрезентативна проверка” – през месец септември или октомври 2007 г. и че преди това не е правена друга такава. Свидетелят И. Д. (л.603), която е работила в банковия салон, която отговаря уклончиво за функциите и задълженията на ищцата и правомощията и спрямо работата на свидетеля, въпреки, че е работила ежедневно с нея, също твърди само за една подобна проверка – през месец август 2008 г. Ищцата обаче е наказана за това

От съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели – служителите в банковия салон през периода, през който са установени нарушенията, се оформя извод, че организацията на работата на служителите в банковия салон не е била добра и върху нея не е упражняван последователен контрол, а едва при проверката на вътрешния одит са установени нарушения на служителите Ж., Ч. и Р.), за което е взето решение са им бъдат наложени дисциплинарни наказания.

Настоящият състав намира, че случаите на : обработване на платежни документи без подпис на наредителя или с видимо различен подпис от тези в спесимените (индивидуализирани са десетки), както и само с един вместо с два изискуеми подписа, неправомерно изтеглени парични средства от сметки на различни вложители чрез банкови документи, съставени в нарушение на нормативни и вътрешни актове, което е установено по оплаквания на вложители и при вътрешна проверка, представляват тежки нарушения на правилата за работа с клиенти и на банковата счетоводна отчетност. Случаите са установени и индивидуализирани. Обстоятелството, че след установяването им с одита банката е предприела мерки за отстраняването им и е възстановила средствата по сметките не намалява тежестта на нарушенията.

Ищцата се позовава на това, че част от нарушенията, за които е наказана, (вкл. присвоявания на парични средства от банкови сметки на клиенти) са извършени преди едногодишния срок по чл.194,ал.1 КТ. Но настоящата инстанция намира, че десетки от индивидуализираните нарушения са извършени преди да изтекат сроковете по чл.194,ал.1 КТ, както и намира за основателен доводът на банката, че ищцата не е наказана за личното си участие в присвояването на тези средства от девет посочени банкови сметки (като е подправила подписите на титулярите и е вписала несъществуващи номера на лични карти), а за това, че е бездействала и не е упражнила контрол за правилното оформяне на първичните счетоводни документи, допуснала е извършването на посочените нарушения и до момента на вътрешната проверка не е предприела действия за възстановяването на сумите в полза на титулярите на сметките (изрично на стр.9 от заповедта) по отношение на тези нарушения в сроковете по чл.194,ал.1 КТ и те са били разкрити по сигнали и чрез проверки на самите клиенти и на вътрешния одит.

Основателен е доводът на жалбоподателя, че процесуалните нарушения и необосноваността са довели до неправилно приложение на материалния закон – на крайния извод за незаконосъобразност на уволнението.

Следва крайния извод, че са установени множество тежки нарушения на трудови задължения на ищцата, извършени в сроковете за налагане на дисциплинарни наказания, за които са и поискани писмени обяснения, които тя е дала, за които и е наложено дисциплинарно наказание с мотивирана писмена заповед от работодателя.

От това следва извод за неоснователност на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, което обуславя неоснователността и на другите два иска - по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ.

От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Жалбоподателят претендира разноски, но с оглед изхода от спора няма право на разноски. На ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 140.52 лева, както и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 17.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 618 /2009 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о., в частта, с която са уважени искове на Д. Н. Ж. срещу [фирма] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ и с която [фирма] е осъдена за разноски. Вместо това постановява:

Отхвърля исковете на Д. Н. Ж. срещу [фирма] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за отмяна на заповед от 23.06.2009 г. за дисциплинарно уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” на банков клон на Ц. АД в [населено място] и за заплащане на обезщетение в размер на 2,526.08 лева, за времето от 25.06.2009 г. до 24.09.2009 г., през което ищцата е останала без работа.

Осъжда Д. Н. Ж. да заплати на [фирма] 440.52 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.