3 Р Е Ш Е Н И Е 304 гр.София, 26.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 11 октомври 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. №1378 по описа за 2011 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел „Алианс франсез”- [населено място], срещу решение № 907 от 6 юли 2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно дело № 786 по описа за 2011 г., с което е потвърдено решение № 483 от 14.02.2011 г. по гр.д. № 11332 по описа за 2010 г. на Районен съд-Варна за отмяна на заповед № 11 от 9.4.2010 г. на председателя на управителния съвет на сдружението за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на Р. Х. Щъркова. Касаторът твърди, че решението е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по жалбата Р. Х. Щ. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за отмяна на дисциплинарно наказание, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 452 от 26.03.2012 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1 т.3 от ГПК по въпрос, който е от значение точното прилагане на чл.192, ал.1 от КТ. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е следният: При сдруженията с нестопанска цел кой е органът, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания на лица, които са в трудови правоотношения със сдружението, ако по този въпрос липсва изрична уредба в устава на сдружението. По този въпрос настоящият състав приема следното: Правомощията на общото събрание и на управителния съвет на юридическите лица с нестопанска цел са уредени съответно в чл.25 и чл.31 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел/ДВ, бр.81 от 2000 г./. Съгласно ал.2 на чл.25 от Закона изключителните правомощия на общото събрание, които не могат да бъдат прехвърляни на други органи, са тези по т.1, 3, 7, 9, 11 и 12 на ал.1 на чл.25 и между тях не е правомощието за налагане на дисциплинарни наказания на работниците и служителите. При съпоставка на уредените в закона правомощия на тези два органа е видно, че общото събрание разрешава общи, принципни въпроси, свързани с дейността на сдружението с нестопанска цел, а по въпроси от оперативен характер правомощията са възложени на Управителния съвет. Уреждането на трудовите правоотношения, включително и налагането на дисциплинарни наказания, няма принципен, основополагащ за целите на сдружението характер, а спада към оперативните, ежедневни задачи на управлението. Следователно правомощието за налагане на дисциплинарни наказания на работниците и служителите по трудов договор в сдружението с нестопанска цел не е нито от изключителните правомощия на общото събрание, нито от присъщите му принципни правомощия по чл.25 от ЗЮЛНЦ. Това правомощие е възложено съгласно чл.31, т.8 от ЗЮЛНЦ на управителния съвет. При този отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е издадена от компетентния орган. Въззивният съд неправилно е достигнал до обратния извод и е потвърдил отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поради липса на взето решение на общото събрание. Другите доводи на Р. Х. за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” също са несъстоятелни. Видно от протокол № 11 от 2.3.2010 г. Управителният съвет е задължил Р. Щ. да провежда ежеседмични срещи с представителя на Френския институт с цел планиране на дейностите. От дадените на 22.03.2010 г. писмени обяснения става ясно, че Р. Щ. не е осъществила възложените срещи. Тя е счела, че ежедневните и контакти с аташето предвид на факта, че дели общи помещения и работи по съвместни проекти, заместват тези срещи. Ежедневните контакти обаче не представляват официална среща с цел планиране на дейностите, поради което е налице неизпълнение на законно нареждане на работодателя. Нарушението на трудовата дисциплина е извършено след налагане на предходно наказание „забележка” със заповед № 10 от 22.03.2010 г., поради което последващото наказание „предупреждение за уволнение” съответства на критериите, предвидени в чл.189, ал.1 от КТ. Ето защо обжалваното решение за потвърждаване отмяната на дисциплинарното наказание е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяната на въззивното решение следва да бъде постановено от настоящата инстанция друго решение, с което искът на Р. Щъркова за отмяна на заповед № 11 от 9.4.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” да бъде отхвърлен. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 907 от 6.07.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно дело № 786 по описа за 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Х. Щ., [ЕГН], [населено място], [улица] против сдружение с нестопанска цел „А. Ф.”, [населено място], ул. „П. № 69, Булстат №[ЕИК], иск за отмяна на заповед № 11 от 9.4.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: