Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 194

София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3545 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Столична община – район „Изгрев“ срещу решение № 263509 от 31.05.2021г. по в.гр.дело № 10684/2020г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение № 114394 от 09.06.2020 г., постановено по гр. д. № 74357/2019г. на Софийски районен съд, в частта, с която са уважени предявените от Р. А. Б. срещу Район „Изгрев“ на Столична община, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РИВ – 19 – РД15 – 3 – 2/29.11.2019г. на представляващ Район „Изгрев“ на Столична община, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за въстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Старши специалист“, и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за обезщетение за по – ниско платена работа в размер на 1 627,50 лева за периода от 29.11.2019г. до 24.02.2020г., ведно със законната лихва от 19.12.2019г. до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до окончателното плащане, като претенцията е отхвърлена за горницата над присъдения до пълния претендиран размер от 2 496,00 лева и за периода от 25.02.2020г. до 01.04.2020г. като неоснователна.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК по следните правни въпрос: „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото, които имат значение за решението по делото? Следва ли въззивният съд при условията на ограничения въззив, споделяйки като правилни мотивите на първоинстанционното решение, да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тяхната относимост към предмета на спора? Възпроизвеждането на мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивния съд от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?; 2/ Ненадлежно мотивирана ли се явява заповед на работодател за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, която заповед ясно сочи и препраща към друг акт /документ/, в който надлежно е описано дисциплинарното нарушение? Допустимо ли е да се приеме, че заповед за налагане на дисциплинарно уволнение не съдържа достатъчно данни за извършеното нарушение, при положение, че заповедта препраща към друг документ, в който дисциплинарното нарушение е конкретно и подробно описано?“ По тези въпроси се сочи противоречие с практиката на ВКС, която прилага; навежда и твърдение за очевидна неправилност на съдебния акт по съображенията в касационната жалба, изразяващи се в това, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на представените по делото от негова страна доказателства и възпрепятстване ефективното приложение на принципа за установяване на обективната истина, формулиран като едно от основните начала на гражданския процес в чл. 10 ГПК.
В отговора по чл. 287 ГПК ответникът по жалбата Р. А. Б., чрез пълномощник адв. Б. Липчински, счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са уважени като основателни, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд е приел, че ищцата Р. А. Б. е работила в Столична община – район „Изгрев“ по безсрочен трудов договор от 12.02.2008 г. на длъжността "старши специалист", код по НКПД 41923007, в отдел „Правно – нормативно, административно – информационно обслужване и човешки ресурси“. На 29.11.2019 г., трудовото й правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, съгласно Заповед № РИВ19 – РД15 – 3 – 2/29.11.2019 г. на кмета на СО – район „Изгрев“, за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ. Наказанието е наложено за това, че ищцата е проявила заядливо, иронично, агресивно и недружелюбно отношение при предоставяне на административна услуга.
Въззивният съд е приел, че в конкретния случай изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ не са спазени. В процесната уволнителна заповед, с която е наложено на ищеца наказание "уволнение", е приел, че действително са посочени нарушителят и законовият текст, въз основа на който е наложено наказанието, но същата не съдържа достатъчно данни относно извършеното нарушение. Констатирано е единствено, че Р. А. Б. е проявила заядливо, иронично, агресивно и недружелюбно отношение при предоставяне на административна услуга, с което е злоупотребила с доверието на работодателя и е уронила престижа му пред Столична община.Според съда в уволнителната заповед не се съдържат данни, в какво се изразяват конкретните извършени от работника - ищец действия/активно поведение, с които е нарушил трудовата дисциплина, както и начинът на извършването им, което препятства, както защитата на работника, така и съдебния контрол за законност за наложеното наказание.
Посочил е, че не може да се счете и че непълнотата в заповедта е преодоляна по отношение на нарушението чрез позоваването в нея на жалба № РИВ19 – ВК08 – 941/03.10.2019г. и протокол от заседание на дисциплинарен съвет от 29.11.2019г., тъй като в първия документ също не се съдържат данни за конкретното проявено поведение /жестове или думи/, а субективна оценка за такова, а във втория е направено единствено препращане и позоваване на жалбата. Приел е, че нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неспазването й е достатъчно основание за незаконността на извършеното уволнение, поради което и всички доводи на работодателя СО „Изгрев“ са неоснователни.
Допълнил е, че дори и да се приеме, че изложените в процесната уволнителна заповед мотиви са достатъчни за удовлетворяване на законовите изисквания и последната е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, изцяло в доказателствена тежест на ответника – работодател е било провеждането на пълно и главно доказване по отношение на фактите и обстоятелствата, на които се позовава, за да посочи, че са налице нарушения на трудовата дисциплина от ищеца и които са основание за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание, а именно – уволнение. При съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е намерил, че не е доказано по делото такова поведение на ищцата, което да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина. При липса на ангажирани от ответната страна доказателства и доказателствени средства в посочения аспект – такива, извън депозираната жалба от лицето, поискало извършване на административна услуга, въззивният съд е намерил за недоказано визираното в заповедта за уволнение нарушение на трудови задълженията от страна на ищцата в производството.
Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне на дисциплинарното наказание следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Касае се до императивна законова разпоредба, която предвижда задължение за работодателя да извърши посочената в нея преценка при определяне на вида на дисциплинарното наказание преди неговото налагане. Осъществяването на тази процедура е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание и също е условие за неговата законосъобразност. Приел е, че при конкретните обстоятелства в случая, при които се твърди да е извършено нарушението на задълженията на ищцата, а именно – проявено заядливо, иронично, агресивно и недружелюбно отношение при предоставяне на административна услуга, извършеното нарушение не следва да се квалифицира като тежко такова по смисъла на чл. 190 КТ и не оправдава налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Установил е, че по делото липсват данни, а и твърдения от ответната страна, ищцата да има наложени други наказания, същата е дългогодишен служител в общината, предоставила е поисканата административна услуга, поради което процесното уволнение би било незаконно и на това основание. Поради което е приел, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като основателен, респективно и правилно го е уважил.
В мотивите на обжалваното решение е посочено още, че от събраните в производството доказателствени материали, е видно, че трудовото правоотношение за заеманата от ищцата длъжност към датата на уволнението й е по безсрочен договор. Не се твърди, а и не се установява в процеса друго обстоятелство, препятстващо упражняването на длъжността занапред, поради което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа също е приел за основателен.
По отношение доводите на въззивника по иска с правно основание по чл.344, ал.1, т.3 КТ, е отбелязал, че същите са изцяло неоснователни. Липсва в производството спор по отношение на обстоятелствата, че след процесното уволнение ищцата е встъпила в трудовоправни отношения с „Модус девелопмент“ ЕООД, че получаваното от последната трудово възнаграждение е било по – ниско по размер от получаваното при ответника, както и конкретният му размер, установяващ се от заключението на назначената и приета в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза, също неоспорена от страните. Предвид това, съдът е намерил, че е налице фактическият състав на вземането за обезвреда – ищцата е понесла вреди от оставането си без работа, респективно на по – ниско платена работа в рамките на законоустановения 6 – месечен срок, вследствие осуетено от незаконното уволнение приращение в имуществото й, в размер на неполученото, съответно по – ниско платеното брутно трудово възнаграждение за същия период, в което именно се състоят подлежащите на репариране пропуснати ползи.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.
Първата група процесуалноправни въпроси, касаещи приложението на чл. 272 ГПК, във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи на страните, доказателства по делото и възражения във въззивната жалба, не обосновава допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е направил самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, като е посочил на доказателства основава своите фактически изводи за спорните между страните обстоятелства, в съответствие със задължителната практика на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в т. 19 на ТР № 1/4.01.2001 г., ОСГК дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. В случая, при постановяване на обжалваното решение, съдът е взел отношение по всички обстоятелства от значение за крайния извод, че извършеното от ищцата нарушение не оправдава налагането й на най-тежкото наказание дисциплинарното уволнение, при положение, че на същата като дългогодишен служител в общината, не са й налагани и други наказания. Тези изводи са в съответствие с трайно установената практика, формирана с решение № 68/22.02.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г. на ВКС, II г. о. и решение № 392/10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на ВКС, I г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява доводите на страните по свое вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдяните по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Отделно от това, относно възможността на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд и задължението му в този случай да изложи собствени мотиви по фактите и правните изводи тогава, когато се касае за оплакване от въззивника за необоснованост на първоинстанционното решение. Трайна е практиката на ВКС по отношение на този правен въпрос, а именно, че въззивния съд може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, но е длъжен да изложи собствени мотиви по доводите и възраженията на страните, в т.ч. и когато се касае за оплакване за необоснованост. Съдът не е процедирал в противоречие с тази съдебна практика, доколкото е препратил към мотивите на първоинстанционния съд единствено по отношение на фактическата обстановка, възприета от този съд, като е изложил първоинстанционния съд, а е изложил собствени мотиви относно основателността на предявения иск, както и се е произнесъл по възраженията и доводите на въззивника, направени във въззивната жалба. В тази насока липсва соченото противоречие със задължителната съдебна практика по този правен въпрос.
Втората група въпроси: „Ненадлежно мотивирана ли се явява заповед на работодател за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, която заповед ясно сочи и препраща към друг акт /документ/, в който надлежно е описано дисциплинарното нарушение? Допустимо ли е да се приеме, че заповед за налагане на дисциплинарно уволнение не съдържа достатъчно данни за извършеното нарушение, при положение, че заповедта препраща към друг документ, в който дисциплинарното нарушение е конкретно и подробно описано?“ не са от значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел незаконност на обжалваната заповед на две основания – нарушение на чл.195 ал.1 КТ и на чл.189 ал.1 КТ.Какъвто и отговор да бъде даден на поставените въпроси , той няма да се отрази на крайния резултат по делото с оглед преценката на съда ,че наложеното дисциплинарно наказание не съответства по тежест на извършеното дисциплинарно нарушение.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване на следва да се допуска.
Релевираното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора жалбоподателят Общинско предприятие Столична община – район „Изгрев“ следва да заплати на ответницата Р. А. Б. по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Воден от горното, Върховният късационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263509 от 31.05.2021 г. по в.гр.дело № 10684/2020 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Столична община – район „Изгрев“ [населено място] да заплати на Р. А. Б., с ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], ул. „132“ № 15, ет. 3, ап. 13 сумата 500 /петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.