О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №517

Гр. София, 07.06.22 г.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. №4488 по описа за 2021 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. В., представляван от адв. Л. А. – САК срещу въззивно решение № 260248 от 09.07.2021 г. постановено по в. гр. д. № 108/2021 г., по описа на ОС – София, втори въззивен състав, с което се отменя решение № 260030 от 18.09.2020 г., постановено по гр. д. № 142/2020 г. на Районен съд – [населено място], в частта, с която е уважен предявеният от Л. М. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 17 от 16.05.2018г. по н. о. х. д. № 405/2017г. на Окръжен съд – София, за размера над сумата 3000 лв. до сумата 12 000лв., ведно със законната лихва от 09.04.2019г. до окончателното й изплащане, като в тази част е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 3 000лв. до сумата от 12 000лв. Потвърдено е решението в частта, с която е уважен предявеният от Л. М. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 3 000лв., както и за сумата от 5 000лв.-представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото незаконно повдигнато обвинение.
В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 12 000 лв., което смята за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя следните уточнени въпроси: 1.Следва ли съдът при определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, да вземе в предвид дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия, както и съдебното минало на ищеца и се сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС- решение №154 от 12.11.2018г. по гр.д.728/2018г. на ВКС, III г.о; решение №376 от 21.10.2015 г. по гр.д.514/2012г. на ВКС, IV г.о.; решение №785 от 02.03.2011г. по гр.д.556/2010г. на ВКС, III г.о; решение №214 от 08.01.2019г. по гр.д.3921/2017г. на ВКС, IV г.о.; решение №60151 от 04.08.2021г. по гр.д.3101/2020г. на ВКС, IV г.о.; решение №126 от 28.10.2020г. по гр.д.4374/2019г. на ВКС, III г.о; решение №111 от 17.03.2014г. по гр.дело 4207/2013г. на ВКС, IV г.о., 2. Как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД и в тази връзка какво следва да се включва в понятието за справедливост и критериите при определяне на обезщетението и сочи и, че по този въпрос, решението е постановено в противоречие със следните решения: решение №376/21.10.2015год. по гр.дело №514/2012год. на ВКС, ІV г.о., решение № 785 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 556/2010 г., III г. о., решение № 214 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3921/2017 г., IV г. о., решение № 60151 от 4.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3101/2020 г., IV г. о., решение № 126 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4374/2019 г., III г. о., решение № 111 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4207/2013 г., IV г. о., ГК, и 3. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението да се съобразят всички обстоятелства и спрямо конкретната личност и по който въпрос също се сочи, че постановеното решение е в противоречие с изброени решения на ВКС.
Ответникът по касация Прокуратура на РБ е получил препис от касационната жалба и не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване и по допускане на обжалването намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че с постановление от 23.03.2017 г. по досъдебно производство № 14/2014 г. по описа на ОсЛС при СОП ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК за това, че на 20.09.2007год. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение-кмет, което по смисъла на чл.93, т.7 НК е за тежко престъпление.По отношение на него е взета мярка за неотклонение "подписка". На 03.07.2017 г. внесен обвинителен акт в Окръжен съд – София, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 405/2017г. и на 16.05.2018 г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение и е отхвърлен предявения срещу него от [община] граждански иск. На 13.03.2019 г. е постановено решение, с което САС е потвърдил изцяло оправдателната присъда. Видно от направеното отбелязване върху първоинстанционната присъда, същата е влязла в сила на 09.04.2019 г.
Прието е, че от показанията на свидетелите М. и Т. се установя, че ищецът многократно споделял пред свидетелите притесненията си и страховете, че ще го вкарат в затвора. Като бивш кмет го познавали хората от цялата околия и след обвинението ищецът се затворил в себе си, бил замислен, чувствал вина пред децата си, станал изнервен и избухлив в резултат на преживения огромен стрес. Пренесъл се да живее на село с цел да избегне контактите си с хората. Бил потиснат, със сринато самочувствие. Бил подложен на негативни коментари и въпроси от страна на хората от града.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките за носене на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и ищецът е претърпял вреди от незаконното обвинение, които подлежат на обезщетяване. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съобразил, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият е претърпял неимуществени вреди, като се дистанцирал от обичайната си социална среда, затворил се е в себе си и е променил съществено начина си на живот. Предвид качество си на обществена личност, заемаща ръководна функция в управлението на общината, повдигането срещу ищеца на обвинение за престъпление по служба, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК е довело до значителни негативни емоционални последици, изразяващи се в притеснение от обществения отзвук на делото и респ. от компрометиране на доброто му име сред жителите на общината и престижа му. Наказателното производство е станало достояние на хората от града. Към момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил на 65- годишна възраст, която възраст предполага по-интензивна уязвимост към стресови фактори и по-трудното преодоляване на негативните емоции. Прието е обаче, че не са установени претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия – нито като негативно отражение в психиката на лицето, нито в социалния дискомфорт. Влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на образуваното и водено наказателно производство е прието, че не е доказано по делото, както и не е доказано, че ищецът е останал без работа вследствие на повдигнатото му обвинение. Като е отчел тези обстоятелства, както и че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда в производство пред две съдебни инстанции, взета е най-леката марка за неотклонение "подписка", не е налагана друга мярка за процесуална принуда в хода на наказателното производство, която да ограничила свободното предвижване на лицето, времето, през което се е водило наказателното производство, социално икономическата обстановка в страната към влизане в сила на оправдателната присъда, съдът е преценил, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 3 000 лв.
Предвид изложеното, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по поставения в изложението правен въпрос, а именно- какво следва да се включва в понятието за справедливост и какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл.52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС и в посочените решения на ВКС в изложението.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260248 от 09.07.2021г., постановено по в. гр. д. № 108/2021 г., по описа на ОС – София, втори въззивен състав.
УКАЗВА на Л. М. В. в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5.00лв., като в същия срок представи документ за това. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: