Ключови фрази
Производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * свидетелство за съдимост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

Гр. София, 04 февруари 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
ЛАДА ПАУНОВА
С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1737/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на н. о. х. д. № 406/2014 год. на Окръжен съд – гр. Плевен и за отмяна на определение от 23. 06. 2014 год., с което е одобрено споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Плевен и защитника на осъдения Й. Т. Г.. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че съдът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 от НПК и е постановил своя акт без да разполага с актуални данни относно съдимостта на Й. Г. – обстоятелство, което е от съществено значение за законосъобразна преценка налице ли са предпоставките на чл. 66 и чл. 68 от НПК. В тази връзка се сочи, че е налице предходно осъждане на Г. на лишаване от свобода и престъплението, за което е санкциониран по настоящото дело, е извършено в изпитателния срок на това предходно осъждане.
Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа предложението.
Осъденият Й. Г. не изразява лично или чрез защитник становище относно основателността на искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 2 от НПК.
Разгледано по същество искането е основателно.
С определение от 23. 06. 2014 год. по н. о. х. д. № 406/2014 год. Окръжният съд гр. Плевен е одобрил споразумение между И. Г., прокурор от Окръжна прокуратура – гр.Плевен и адв. Д. Д., защитник на осъдения Й. Т. Г., с което Г. се признава за виновен в това, че в периода от 06. 06. 2013 год. до 24. 10. 2013 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространявал високорисково наркотично вещество – наркотичен коноп с общо тегло 3,614 грама на стойност 21,70 лева и се съгласява за извършеното от него престъпление по чл. 354 А, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години.
На л. 20 – 21 от ДП е приложена справка за съдимост от 14. 06. 2013 год., съгласно която Й. Т. Г. двукратно е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпления по чл. 354 А, ал. 5 вр. ал. 3 от НК. Както при първоначалното образуване на н. о. х. д. № 96/2014 год. по общия ред с обвинителен акт, така и впоследствие след прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и последвалото го повторно внасяне на делото в окръжния съд, този път по реда на Глава двадесет и девета от НПК, данните за съдебното минало на Й. Г. не са били актуализирани посредством изискване на нова справка за съдимост. Последното е било абсолютно наложително, като се има предвид, че от момента на издаване на коментирания документ до произнасянето на окръжния съд с определение за одобряване на споразумението е изминал значителен период от време – приблизително една година. Обстоятелството, че в Наредба № 8 от 26. 02. 2008 год. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (обн. ДВ, бр. 24/2008 год.) по отношение на справката за съдимост отсъства разпоредба, аналогична на чл. 43 за шестмесечна валидност на свидетелството за съдимост, не освобождава решаващия съд от задължението да събере данни за съдебното минало на дееца. Спецификата на диференцираната процедура, по която се е развило и е приключило наказателното производство, също не дава основание да се счита, че съдът е лишен от възможността по искане на страните или по свой почин да допусне и да приеме доказателства за личността на подсъдимия. Напротив, необходимостта от изискване на актуална справка за съдимост е произтичала от разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК за извършване на преценка дали споразумението, постигнато между прокурора и защитника, е в съответствие със закона и морала. Елемент от тази преценка неизбежно са и видът и размерът на наказанието и начинът на неговото изтърпяване, а задължението за прилагане на ново свидетелство за съдимост е предпоставка за законосъобразност и на извода следва ли да се приложи чл. 68 от НПК. Допълнителен аргумент в тази насока са и данните за наличие на предходно осъждане на Й. Г. по н. о. х. д. № 2162/2013 год. на Районен съд –гр. Плевен, указващи, че част от деянията, включени в продължаваното престъпление – предмет на н. о. х. д. № 406/2014 год., са извършени след влизане в сила (на 23. 08. 2013 год.) на съдебния акт по н. о. х. д. № 2162/2013 год. и в определения от районния съд тригодишен изпитателен срок по чл. 66 от НК. Отсъствието на дължимата процесуална активност за изясняване на въпроса относно съдебното минало на осъдения Г. е обусловило и незаконосъобразност на правните изводи на първата инстанция досежно наличието на предпоставките за приложение института на условното осъждане.
С оглед изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че предложението на Главния прокурор е основателно и н. о. х. д. № 406/2014 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен следва да бъде възобновено, като определението за одобряване на споразумението бъде отменено, а делото бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 406/2014 год. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен.

ОТМЕНЯ определение от 23. 06. 2014 год., с което е одобрено споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Плевен и адв. Д. Д. – защитник на осъдения Й. Т. Г. и с което е прекратено наказателното производство по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – гр. Плевен за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.