Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 10 юни 2019 година, В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурор Стелияна Атанасова разгледа докладваното от съдия Красимир Харалампиев наказателно дело № 255/2019 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от: адв. Х. Р. от САК – защитник на подсъдимия В. Е. Р. Е. /погрешно посочен в жалбата като Р. Е. В. Е./; частните обвинители Н. Д. Н. и И. М. Н. и от частния обвинител П. В. П. чрез повереник – адв. П. В. от АК - Варна, срещу решение № 214 от 28.11.2018г. по в.н.о.х.д. № 227/2018г. на Апелативен съд - Варна. С жалбата на защитника на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Материалната незаконосъобразност на постановения съдебен акт се обосновава с наличието на съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия Д. Н. Н.. Допуснатите нарушения на процесуалните правила се извеждат от неспазване задълженията на съда по чл. 13 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция неоснователно е отхвърлила направените доказателствени искания на подсъдимия и защитата му, в т.ч. да бъде разпитан като свидетел Х. Д.. На последно място в жалбата са изложени пространни твърдения, че наложените наказания са явно несправедливи. Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, „добри характеристики от съседи“ и изразеното от подсъдимия съжаление, а съпричиняването на престъпния резултат от пострадалия е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което съдът е следвало да определи наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Иска се намаляване размера на наложените наказания, алтернативно – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. С жалбата на частните обвинители Н. Д. Н. и И. М. Н. се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Нарушението на процесуалните правила довело до ограничаване процесуалните права на частните обвинители се извежда от липсата на мотиви при определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК. Съдът не е изложил съображенията си за това, кои обстоятелства приема за отегчаващи и кои за смекчаващи вината. Въззивният съдебен акт не съдържа и мотиви относно наличието на предпоставките за отлагане изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Иска се отмяна на решението на Апелативен съд – Варна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В касационната жалба на частния обвинител П. В. П., подадена чрез повереника й – адв. П. В., се заявява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Същото е обосновано с липса на мотиви на въззивното решение, не изцяло, а в частта при определяне на наказанието и неговото отлагане на основание чл. 66 от НК. Иска се отмяна на решението на Апелативен съд – Варна и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. Депозирани са четири броя възражения от частните обвинители. Във всичките се излагат доводи за недопустимост на касационната жалба на подсъдимия В. Е. Р. Е., поради липса на съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият В. Е. Р. Е. се явява лично. Представлява се от редовно упълномощени защитници адв. Х. Р. и адв. М. К., които поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Частните обвинители Н. Д. Н. и И. М. Н. се явяват лично и с редовно упълномощен повереник адв. Т., който поддържа касационната жалба. Частният обвинител П. В. П. не се явява, редовно призована. За нея се явява адв. П. В., който поддържа касационната жалба. В съдебно заседание се явява и Е. М. С. – преводач от български на английски и обратното. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на подсъдимия, в частта относно неприлагането на чл. 55 от НК. Намира, че съпричиняването на ПТП от страна на пострадалия мотоциклетист представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство. Налице са и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. По отношение на жалбите на частните обвинители, представителят на държавното обвинение намира същите за неоснователни. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 25 от 19.03.2018г. по нохд № 140/2018г., Окръжен съд-Варна е признал подсъдимия В. Е. Р. Е. за виновен в това, че на 08.07.2017г. в [населено място], при управление на МПС л.а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Н. Н., настъпила на 29.07.2017г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.“в“ от НК вр. чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, т. 1 от НК го е осъдил на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 /три години/. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, като е зачетено времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена в наказателно – осъдителната част като е увеличено наложеното на подсъдимия В. Е. Р. Е. наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ година на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца . С въззивното решение е увеличено и наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС от 1 /една/ година на 1/една/ година и 8 /осем/ месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намира жалбите на частните обвинители за основателни, а на подсъдимия за частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл.371, т. 2 от НПК, което е предопределило ограниченията в пределите на инстанционния контрол. С оглед задължителната съдебна практика /ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС/ въззивният съд следва да провери дали процесуалната дейност на първоинстанционния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на особеното производство – наличните предпоставки за прилагане на диференцираната процедура /действително направеното волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка/; спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК. В производството по Глава двадесет и седма от НПК въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите от подсъдимия факти - включително и за обстоятелството, че преди произшествието В. Е. е санкциониран три пъти с глоба наложена с фиш за нарушаване правилата за движение при управление на автомобила си, а не сочения от защитата му в съдебното производство пред първоинстанционния съд като нарушител Х. Д.. В съдебния си акт въззивният съд е посочил, че за него съществува задължение и ограничение да постанови решението си въз основа на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са отразени и в мотивите към присъдата, но фактически е излязъл вън от тези рамки. В случая, в обвинителния акт са отразени данните от заключението на автотехническата експертиза от досъдебното производство, от които държавното обвинение е направило извод за допуснати нарушения на правилата за движение от страна на пострадалия, които също са допринесли за настъпилите вредоносни последици и които първоинстанционният съд е отчел при индивидуализиране наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. При възвивната проверка второинстанционният съд е изразил несъгласие с изводите на окръжния съд за наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, изразяващи се в чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, изразеното съжаление за стореното и като е приел, че в случая разпоредбата на чл.55 от НК е неприложима, е завишил основното и съпътстващото наказания, като е игнорирал отразените в обвинителния акт фактически данни за съпричиняване при настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалия. Настоящият касационен състав намира, че в мотивите на решението не са обсъдени направените от страните възражения във въззивните жалби на частните обвинители, които са възпроизведени и пред касационната инстанция. Не е даден изчерпателен отговор на поставените в тях въпроси свързани с определяне на наказанието „лишаване от свобода”, неговия размер и начина му на изпълнение. Въпреки че, с оглед възприетата форма на съдебния акт, мотивите следва да отговарят на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305 от НПК, въззивният съд не е освободен от задължението му да даде отговор на наведените от частните обвинители доводи за заниженост на определеното наказание и искането „лишаването от свобода” да бъде изпълнено ефективно. Това произтича от функцията му на контролна инстанция, която следва да провери изцяло законосъобразността на първоинстанционната присъда и важи при упражняването на всички правомощия на въззивния съд по чл. 334 от НПК. При липсата на обсъждане на направените възражения настоящата инстанция, а и страните не са в състояние да проследят по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда, за да измени обжалваната пред него присъда в наказателната й част. Това дава основание да се приеме, че постановеното въззивно решение не отговаря на законоустановените изисквания относно съдържанието на мотивите към него. Изложените от частните обвинители доводи за липсата на мотиви в обжалваното решение са основани на виждането за допуснати нарушения от въззивната инстанция не само при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, но и за неизпълнение на задължението й да се произнесе за начина на изпълнение на определеното наказание”лишаване от свобода”. Втората решаваща по фактите съдебна инстанция не се е съобразила с указанията, свързани с определянето на наказанието при проведено производство по реда на гл. ХХVІІ от НПК дадени с Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСНК и по специално с обстоятелството, че: ”Специалните норми на чл. 58а от НК не дерогират изцяло общите правила за определяне на наказанието. Към тях изрично препраща алинея 1, чрез израза: „като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс”. На следващо място, съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е сред предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК, но има косвено значение при преценката на възможността за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК с прилагането на института на условното осъждане/Виж. ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК/. Втората дейност на съда относно приложението на института на “условното осъждане” е подчинена на лимитираните в чл.66, ал.1 НК предпоставки. При решаване на въпроса за приложимостта на чл.66, ал.1 НК индивидуалната и генерална превенция следва да бъдат анализирани в светлината на диалектическата им връзка, какъвто е и замисълът на законодателя, още повече, че завишаването на основното наказание е налагало нова преценка за възможността на приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. В контекста на изложеното са две решения на ОСНК на ВС, валидни и в наши дни: № 37/09.06.1983год.-”при решаване въпроса за отлагане изпълнението на наложеното наказание по реда на чл.66 НК, съдът трябва да има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали целите на чл.36 НК” и № 83/27.10.1983год -” при преценка на обществената опасност на дееца при автотранспортните престъпления, следва да се има предвид освен съдебното минало, трудова и обществена характеристика, семейно положение и други обстоятелства, отнасящи се за личността му и неговото поведение като водач на моторно превозно средство”. Видно от мотивите на решението въззивната инстанция е пропуснала да изложи съждения и заключение в този аспект. Ето защо, критиката към Апелативен съд – Варна за неизпълнение на принципите за обективност, всестранност и пълнота при изследване на релевантните обстоятелства е основателна, от което следва и извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Установените нарушения, изразяващи се в липсата на произнасяне в процеса за индивидуализиране на наказанието е непълнота на мотивите, което обуславя отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото посочените съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат отстранени, като се осъществи задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и се даде прецизен отговор на възраженията на всяка от страните срещу първоинстанционната присъда. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3,т.2, във вр. чл. 348, ал. 3, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 214 от 28.11.2018г. постановено по в.н.о.х.д. № 227/2018г. на Апелативен съд – Варна и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при същия съд за отстраняване на допуснатите нарушения и изпълнение на дадените по реда на чл.355, ал. 1,т. 3 от НПК указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: