Р Е Ш Е Н И Е № 578 София, 05 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1186/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Й. М., чрез защитника му адв. Н. от АК- Бургас, срещу въззивна присъда № 140 от 16.03.2012 г., постановена по внохд № 257/2011 г. на Окръжен съд - Благоевград (ОС - Благоевград) „в частта, в която въпреки изменяване на присъдата и намаляване на наложените наказания от първата инстанция, К. М. все пак е признат за виновен, като с оглед потвърждаване на присъдата на Районен съд – Сандански по нохд № 217/2008 г. в останалата част е потвърдено и активирано наказанието, наложено по нохд № 2/1998 г. по описа на Районен съд - Сандански”. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 НПК, като в условията на алтернативност се прави искане за отмяна на присъдата на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сандански (РС - Сандански) или за признаване на подсъдимия М. за невиновен от касационната инстанция. Според защитника на подсъдимия, допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са свързани, наред с ограничаване правото на защита на подсъдимия, и с незаконосъобразното разглеждане на гражданския иск срещу касатора, както и другия подсъдим по делото. Друго такова нарушение според адв. Н. е и това, че съдията-докладчик по нохд № 217/2008 г. е одобрил споразумения за прекратяване на наказателното производство по отношение на други обвиняеми от досъдебното производство, които впоследствие са били разпитани като свидетели пред същия съдия по нохд № 217/2008 г. Във връзка с последното съображение са и представените в срока по чл. 351, ал. 3 НПК две допълнителни писмени изложения към подадената касационна жалба, според които в мотивите към новата присъда не са изложени аргументи дали гореизложеното е съществено процесуално нарушение според въззивния съд. В жалбата също така е посочено, че е активирано наложено наказание по нохд № 2/1998 г. на РС – Сандански, а съгласно свидетелството за съдимост на подсъдимия М., същият е с чисто съдебно минало. Останалите развити съображения в жалбата са касателно авторството на деянието. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за прекратяване на касационното производство, тъй като според него касационната жалба е подадена от подсъдимия само срещу решението на ОС - Благоевград, което е озаглавено „присъда”, но то се състои от две части, а именно нова присъда за престъплението, за което е признат за невиновен, а в останалата - изменителна и потвърдителна част, въззивният акт има характер на решение. По същество, прокурорът счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Гражданският ищец и частен обвинител Е. В. С. и неговият повереник, редовно призовани, не се явяват. Жалбоподателят – подсъдим К. Й. М., редовно призован, не се явява лично. Явява се упълномощеният му защитник адв. Н., който моли да се даде ход на делото. Счита, че не са налице сочените основания за прекратяване на делото, тъй като не е атакувано решение, а нова присъда на ОС - Благоевград. Защитникът отбелязва, че в касационната жалба е посочил, че обжалва присъдата в частта, в която М. е признат за виновен и по този начин е потвърден първоинстанционният съдебен акт. Той поддържа касационната жалба и двете допълнения към нея, по изложените доводи и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсата на съпричастност на неговия подзащитен за извършено престъпление. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 3408 от 21.12.2010 г., постановена по нохд № 217/2008 г., РС – Сандански е признал подсъдимият К. Й. М. за виновен в това че: - В [населено място], при условията на продължавано престъпление, за периода от 25.12.2004 г. до края на м. февруари 2005 г., в съучастие като съизвършител с Р. И. С., с користна цел е склонявал друго лице към проституция, като деянието е извършено по отношение на непълнолетната Е. В. С. от [населено място] – поради което и на основание чл.155, ал.3, вр. чл.155, ал.1, вр. чл.26 и чл.20, ал.1 и ал.2, вр. чл.2, ал.2 НК /в ред. на ДВ, бр. 92 от 2002 г./ и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на осемстотин лева; - В [населено място], при условията на продължавано престъпление, за периода от 25.12.2004 г. до края на м. февруари 2005 г., в съучастие като съизвършител с Р. И. С., с користна цел е склонявал друго лице към проституция, като деянието е извършено по отношение на Н.В. Б., поради което и на основание чл.155, ал.3, вр. чл.155, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2, вр. чл.2, ал.2 НК /в ред. на ДВ, бр.92 от 2002г./ и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на шестстотин лева; - На 25.12.2004 г. от сградата на РПУ - [населено място], с лек автомобил "марка" с ДК № е транспортирал Е. В.С., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 18г., поради което и на основание чл.159а, ал.2, т.1, вр. ал.1 пр.2, вр. чл.2, ал.2 от НК /в ред. ДВ, бр. 92 от 2002 г./ и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на две хиляди лева; - На 25.12.2004 г. от сградата на РПУ - [населено място], с лек автомобил "марка" с ДК № е транспортирал Н.В. Б. с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което и на основание чл.159а, ал.1, пр.2, вр.2, ал.2 НК /в ред. ДВ, бр.92 от 2002г./ и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на хиляда лева; - На 27.12.2004 г., в [населено място], извън заведение - бар „Т.”, непосредствено до заведението е набрал отделно лице – Е. В. С., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 18 г. и чрез обещаване на облаги, поради което и на основание чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.2, ал.2 от НК /в ред. на ДВ, бр. 92 от 2002 г./ и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на три хиляди лева; - На 29.12.2004 г., в [населено място], в апартамент е приел отделно лице – Е. В. С., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 18г., поради което и на основание чл.159а, ал.2, т.1, вр. ал.1, пр.4, вр. чл.2, ал.2 от НК /в ред. на ДВ, бр. 92 от 2002 г./ и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на две хиляди лева; - На 29.12.2004г., в [населено място], в апартамент, е приел отделно лице – Н. В. Б., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което и на основание чл.159а, ал.1, пр.4, вр. чл.2, ал.2 НК /в ред. на ДВ, бр. 92 от 2002 г./ и чл.54 НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на хиляда лева; - На 14.02.2005г. от заведение - бар „Т.”, намиращо се в [населено място], с лек автомобил "марка" с ДК № е транспортирал Е. В. С. с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 18 г., поради което и на основание чл.159, ал.2, т.1, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.2, ал.2 от НК /в ред. на ДВ, бр.92 от 2002 г./ и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на две хиляди лева; - На 14.02.2005г. от заведение - бар „Т.”, намиращо се в [населено място], с лек автомобил "марка" с ДК № е транспортирал Н. В. Б., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което и на основание чл.159а, ал.1, пр.2, вр. чл.2, ал.2 от НК /в ред. на ДВ, бр. 92 от 2002г./ и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на хиляда лева. На основание чл. 23, ал.1 от НК, РС – Сандански определил на подсъдимия К. Й. М. общо и най-тежкото измежду наложените по-горе наказания, а именно наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим, в затвор и глоба в размер на три хиляди лева. На основание чл. 59, ал. 1 НК било приспаднато времето, през което подсъдимият М. бил задържан под стража и времето, през което спрямо него била взета мярка за неотклонение задържане под стража. На основание чл. 68, ал.1 НК, съдът постановил подсъдимият К. Й. М. да изтърпи отделно и наказанието лишаване от свобода за срок от три години, наложено по нохд № 2/1998 г. по описа на РС - Сандански, с присъда № 241/05.12.2001 г., влязла в сила на 07.01.2002 г. Осъдил подсъдимият К. Й. М. да заплати на Е. В. С. сумата от три хиляди лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние по чл. 155, ал.3, вр. чл.155, ал.1, вр. чл.26 и чл. 20, ал. 1 и 2 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Отхвърлил като неоснователни предявените граждански искове от Е. В. С. срещу подсъдимия К. Й. М. за сумата от три хиляди лв., съставляваща неимуществени вреди, претърпени от останалите инкриминирани престъпления. В тежест на осъдения е присъдена и дължимата се държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. По протест на РП – С. и жалба на подсъдимия М. и другия подсъдим С., ОС – Благоевград, с въззивният съдебен акт – присъда № 140 от 16.03.2012 г. по внохд № 257/2011 г. е отменил присъда № 3408 от 21.12.2010 г., постановена по нохд № 217/2008 г. по описа на РС – Сандански в частта, с която подсъдимият К. Й. М. е признат за виновен в престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 НК, извършено на 27.12.2004 г. спрямо Е. В. С. и вместо това го е признал за невиновен и оправдан в извършването на това престъпление. В частта относно останалите наказания, наложени на М., присъдата е била изменена в посока тяхното намаляване. Присъдата на РС – Сандански е била изменена и в частта относно определеното на подсъдимия К. Й. М. общо наказание за реалната съвкупност от престъпления, като същото е било намалено от шест години лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на две хиляди лв. Присъдата била изменена в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване на приведеното по чл. 68, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода от три години на подсъдимия К. Й. М. от общ на строг. Присъдата била изменена в частта относно приспадането по чл. 59 НК на времето, през което спрямо подсъдимия К. Й. М. е била взета мярка за неотклонение домашен арест, като при изпълнението на общото наказание един ден домашен арест следва да се зачита за един ден лишаване от свобода. На първо място, настоящата инстанция намира за необходимо да се произнесе по допустимостта на касационната жалба. Производството е образувано по реда на чл.346, ал.2 от НПК. Подадената от адв.Н., защитник на подсъдимия К. М. жалба е в 15 дневният срок, даден от ОС-Благоевград при постановяване на новата въззивна присъда по горепосоченото въззивно производство. Постановеният съдебен акт има характер на нова присъда само в частта, с която на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК въззивният съд е отменил осъдителната първоинстанционна присъда по отношение на подс.К. М., но само за едно от обвиненията и го е оправдал. В останалата част, с която първоинстанционната присъда е изменена и потвърдена, въззивният съдебен акт е с характеристиките на решение. При тези констатации, преценени в контекста на разпоредбата на чл.346 от НПК, предмет на касационно обжалване може да бъде само тази част от съдебния акт на окръжния съд, с която той като въззивна инстанция е постановил нова присъда. В касационната жалба изрично е отразено, че тя е насочена към изменителната и потвърдителна част на въззивната присъда, в които части присъдата на окръжния съд не подлежи на касационен контрол и е влязла в сила. Осъденият би могъл единствено да се ползва от възможността за активиране на производство по Глава тридесет и трета от НПК. В насока на горното е практиката на ВКС, която по тези въпроси е трайна и последователна. При тези констатации принципно касационната инстанция би следвало да остави без разглеждане жалбата, като недопустима и прекрати производството. В конкретният случай обаче, същата следва да се приеме и разгледа като искане за възобновяване по реда на чл.420 и сл. от НПК. До този извод, настоящият съдебен състав достигна, преценявайки в хронологичен аспект процесуалните действия на съдебните инстанции и тези на подсъдимия М. и защитата му, значими при преценката за допустимостта на инстанционен контрол по отношение на въззивния съдебен акт. Отчитайки следните факти: предоставяне на възможност за обжалване от страна на въззивния съд, образуване на производство пред настоящата инстанция, изтичане на срока за отправяне на искане за възобновяване преди първото по делото заседание пред ВКС, настоящата инстанция прецени, че за да бъдат охранени правата на подс.М. в изискуемия се от закона обем, жалбата му следва да бъде разгледана по същество, приемайки я за искане за възобновяване. Противното би ограничило в значителна степен неговите процесуални права, особено при наличието на причини, стоящи извън неговото поведение. На следващо място вече следва да бъдат обсъдени доводите, които се релевират в искането и са свързани с всички касационни основания. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Възразява се/в допълнителното писмено изложение се акцентира/, че делото е разгледано от съдия, който е одобрил споразумения по отношение на трима обвиняеми от досъдебното производство, които са свидетели по делото, а именно Ф., К. и П.. От данните по делото се установява, че съдията-докладчик - Стойка Янчева-Мирчева е постановила определение, с което е одобрила само едно споразумение, а именно това по нохд № 686/06г. по описа на РС-Сандански, постигнато между прокуратурата, обвиняемия Н. Ф. и защитата му. В случая не е налице визираното в разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1, б.”Б” от НПК основание за отвод, тъй като това споразумение не е по отношение на обвиняем/подсъдим по настоящото дело. Същото е постигнато в рамките на друго наказателно производство по което Ф. е имал качеството на обвиняем. Не би могло да се приеме, че е приложима и разпоредбата на чл.29, ал.2 от НПК. Действително в хода на досъдебното производство, прокуратурата е отделила материалите, касаещи К., П. и Ф., като образуваното по отношение на тях друго наказателно производство е приключило със споразумение относно тримата. Независимо, че както техните действия, така и тези на подсъдимите по настоящото делото са извършени досежно едно и също лице, жертва на трафик на хора, както и, че хронологическата им последователност във времето е описана в обвинителния акт, с който К. М., Р. С. и М. М. са предадени на съд, не може да се приеме, че е налице предубеденост на съдията-докладчик, предвид идентичност на фактите. От определението, с което е одобрено споразумението относно Ф. е видно, че същият е признат за виновен за престъпление по чл.159а, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 24.12.2004г. по отношение на Е. С. Деянията, за които подсъдимият К. М. е признат за виновен, касателно пострадалата С. са с начален момент 25.12.2004г. Независимо от описаната фактология в обвинителния акт, основните правно релевантните факти за ангажиране наказателната отговорност на подс.М. и тази на Ф., са се случили в различни времеви периоди, поради което не може да се приеме, че тяхната известност на съда сочи на предубеденост. Неоснователни са възраженията и относно конституирането на С. в качеството й на граждански ищец и приемане за съвместно разглеждане на граждански претенции за неимуществени вреди. Въззивната инстанция е изложила в акта си своята теза по това възражение, отправено и пред нея. Освен тези съображения, следва да се посочи, че безспорно първата инстанция е могла да прояви по-голяма прецизност в процесуалните си действия по конституиране на страните в процеса, но независимо от това като краен резултат не може да се приеме, че сме изправени пред допуснато съществено процесуално нарушение, което да е от категорията на абсолютните или такова, нарушаващо правата на някоя от страните в процеса. От значение е, че всички действия на първата инстанция във връзка с конституирането на пострадалата С. в качеството на граждански ищец са извършени преди даване ход на съдебното следствие. Също така съдебните актове-определения, с които съдът се е произнасял по въпросите за конституирането й, са от категорията на тези, които не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, извън присъдата, което би ограничило възможността за тяхната отмяна от страна на съда и ново произнасяне. Също така, оспорваните действия на съда не са довели до нарушаване правата на страните в процеса и в частност на подсъдимия. От значение е, конституирането в наказателния процес в качеството на граждански ищец е на лице, което предвид инкриминираните обвинения има статут на пострадало. Също така зачетена е неговата воля, декларирана присъствено в съдебното заседание на 22.12.2008г. и самото конституиране е сторено на допустимия етап от процеса. Възраженията в искането относно допуснати процесуални нарушения с активиране на предходно осъждане на основание чл.68 от НК следва да бъдат обсъдени при доводите, касаещи нарушения на материалния закон, тъй като не са от процесуално естество. При гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения/в рамките на твърдяните/, които до обусловят касационно основани по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователни са възраженията в искането за неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилно приложение на материалния закон с постановяването на осъдителна присъда относно подсъдимия М.. Твърденията са във връзка с показанията на свидетелките Б. и С., за които се сочи, че са опровергани от тези на полицейските служители Т. и Б.. Тези доводи са били предмет на обсъждане и при въззивната проверка, предвид релевирането им с въззивната жалба, като съдът мотивирано ги е отхвърлил. Оценъчната дейност на решаващите съдилища по отношение на събраната от тях доказателствата съвкупност е съответна на изискванията на нормите от НПК. Действително тази деятелност на съдилищата е могла да бъде по-задълбочена, но от значение е, че правилно са изяснени всички релевантни факти, установяващи механизма на извършване на деянията, осъществени от подсъдимия М. по отношение на двете пострадали, както и неговото авторство. Събраната съвкупна доказателства маса съдържа взаимно кореспондиращи доказателства, които не могат да бъдат игнорирани от твърденията на двамата полицейски служители, независимо от тяхното служебно качество, върху което се акцентира. В обобщение следва да се посочи, че анализирайки доказателствената съвкупност, съдилищата са извели правилни и законосъобразни изводи за доказаност по несъмнен начин на инкриминираните на подс.К. М. обвинения. Неоснователни са възраженията относно приложението на чл.68 от НК. Твърди се, че невярно е приет момента на влизане в сила на присъдата, която е активирана. Във връзка с това възражение следва да се посочи, че свидетелството за съдимост е официален документ, който удостоверява данни за съдебното минало на съответното лице. Видно от приложеното в кориците на въззивното производство свидетелство за съдимост и копие от бюлетин за съдимост, подсъдимият К. М. е осъждан по нохд № 2/98г. по описа на РС-Сандански, по което дело му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 от НК за срок от четири години.Присъдата по това дело е влязла в сила на 07.01.2002г. Това е и меродавната дата, която е значима за началния момент, от който започва да тече изпитателния срок. Твърдението, че присъдата не е била обжалвана от подс.М. и по отношение на него е влязла в сила в по ранен момент е въпрос, който не може да бъде изследват в това производство и не почива да обективни данни от делото. При горните констатации, правилно е преценено, че са налице предпоставките на чл.68 от НК. С оглед на горното, касационна инстанция намира, че не са допуснати нарушения на материалния закон, които да обективират необходимост от възобновяване на производството. Във връзка с твърденията за явна несправедливост на наказанията, настоящата инстанция констатира, че аргументи в подкрепа на това оплакване, не се сочат. Въззивният съд е намалил размера на наложените на подс.М. наказания, както и на това, определено по чл.23 от НК. Изложената от окръжния съд аргументация сочи наличието на смекчаващи обстоятелства, които обуславят определяне на наказанията към минимума на предвиденото в закона. Отчетен е и изминалият период от момента на извършване на деянията до постановяване на осъдителните съдебни актове, който в случая не обуславя приложението на чл.55 от НК, доколкото не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка на цитирания текст, а именно и най-лекото предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения К. М.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.П. Н., защитник на осъдения К. Й. М. за възобновяване на производството по внохд № 257/11г., по описа на Окръжен съд-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: