Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 15 април 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 233 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство, по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК, е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. М. Г. – адв. Б. Х., против въззивна присъда № 240/09.11.2018 г., постановена по внохд № 4170/2018 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди сe, че въззивната присъда е постановена при избирателно и превратно тълкуване на доказателствения материал, включително и чрез използването на непозволени логически съждения. Второинстанционният състав не е положил необходимата процесуална активност, за да отстрани съществуващите противоречия в показанията на свидетелите, като декларативно е кредитирал част от тях в нарушение на чл.13, ал.1 и чл.18 от НПК. Следствие на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, с осъждането на подсъдимия, се е достигнало до неправилното приложение на материалния закон. Претендира се да се отмени присъдата и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание подсъдимият Р. Г. и защитниците му адв. С. и адв. Х. поддържат жалбата и пледират тя да се уважи по направените в нея възражения. Представителят на ВКП счита, че жалбата следва да се отхвърли и присъдата като правилна и законосъобразна да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 21/05.03.2018 г. по нохд № 8604/2017 г., постановена от Районен съд - София подсъдимият Р. Г. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. По протест на прокурор от РП - София е образувано внохд № 4170/2018 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, е отменен първоинстанционния съдебен акт и подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на 18.08.2016 г. в [населено място] се е заканил с убийство на А. Г., като е казал „Ще те убия жестоко и брутално! Това е най-голямата ти грешка...” и това заканване е възбудило основателен страх у Г. за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на 538,20 лв. При извършената проверка относно спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд при установяване на относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства, касационният състав намира, че са допуснати нарушения от категорията на съществените, които дават основание за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. На първо място следва да се отбележи, че в мотивите на обжалвания съдебен акт се изложени събития, които по време и място са извън конкретиката на повдигнатото обвинение и са ирелевантни за изводите относно престъпното деяние, но навеждат към ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Поведението на Г. е интерпретирано като продължен във времето процес, при който всяко негово действие се извежда и обуславя от предходното. За разлика от обвинителния акт, където лаконично, буквално с едно изречение, е отразено влошаването на отношенията между подсъдимия и пострадалата, а като причина за фактическата им раздяла е посочена единствено системната употреба на алкохол и наркотици от страна на Г., в мотивите към присъда съдебният състав подробно се е спрял на обтегнатите отношения между двамата, все още съпрузи по документи, включително и за упражнено интензивно физическо насилие около месец и половина преди инкриминираната дата; в обвинителния акт е посочено, че около 22,00 ч. на 17.08.2016 г. подсъдимият позвънил на мобилния телефон на пострадалата, като й крещял и се „заканвал, че ще дойде да ги пребие двете с дъщеря й”, а в присъдата е прието, „че ще идва към дома й и ще я убие”. Така възприетите от въззивния съд фактически положения, надхвърлят пределите на обвинението, което е недопустимо и безспорно утежнява наказателно правното положение на подсъдимия, като обуславя направеният извод относно ангажирането на отговорността му. При осъществения контрол върху дейността на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е ползвала единствено събраните от районния съд доказателства, но е установила нови фактически положения. Съобразно изложеното в обвинителния акт, който определя рамките на обвинението, са инкриминирани единствено твърдените за изречени от подсъдимия реплики, които са отправени в присъствието на пострадалата и на полицейските служители – свидетелите С. К. и Б. С.. По време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд св. К. изрично е заявил, че „Не си спомням подсъдимия... Не си спомням за случая”. Депозираните от него показания на досъдебното производство не са приобщени към доказателствения материал по делото, очевидно предвид пълната им идентичност със заявеното от колегата му – св.С.. От своя страна, вторият полицейски служител е заявил пред първоинстанционния съд, че „ Сигналът беше посред нощ. Не си спомням да е имало реплики между пострадалата и подсъдимия. В наше присъствие не е имало размяна на реплики, не съм забелязал да е имало насилие срещу жената”. При това положение единствените доказателства, които уличават подсъдимия в извършване на вмененото му във вина престъпление са изведени от показанията на пострадалата, като следва да се има предвид, че съобразно обвинителния акт последващите действия на Г. – влизането му през прозореца в апартамента и чупенето на мебелите в присъствието на бащата и дъщерята на Г., не са инкриминирани от представителя на държавното обвинение. На тази основа, въззивният съд е приел, че тъй като пострадалата не се е конституирала като частен обвинител и граждански ищец, показанията й са напълно достоверни. Следва да се има предвид, че за да бъдат кредитирани като достоверни и правдиви определени показания, зависи не само от тяхната вътрешна последователност и житейска логика, но най-вече от синхрона им с останалите събрани по делото доказателства, който в конкретния казус липсва. Същевременно не може да се приеме, че с отказа на пострадалата да участва като страна в процеса е отпаднала обективната й заинтересованост от изхода на делото. В този смисъл касационният състав, тъй като не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намира, че градският съд при изпълнение на задълженията си по чл.14 от НПК не е обезпечил, съобразно чл.107 от НПК, чрез събраните и проверени доказателства, обективното и пълно изясняване на релевантните обстоятелства. Без да проведе съдебно следствие, въззивният съд не е проявил необходимата процесуална активност за установяване на обективната истина, като изцяло извън вниманието му е останало и приложеното Решение по гр.д. № 324/2017 г. по описа на СГС, с което е отменено решението на СРС и дори като недоказана е оставена без уважение молбата на А. Г. за предоставяне на съдебна защита на нея и на дъщеря й – св.Н., за акт на домашно насилие. При това положение настоящият касационен състав е на становище, че атакуваната присъда е постановена при неизяснена фактическа обстановка, тъй като аналитичната дейност на въззивния съд не е съобразена с процесуалните изисквания, събраните по делото доказателства не са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и съдържание, като оценката на доказателствата не намира обективна опора в материалите по делото. Това е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, с което е реализирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 вр. с ал.3, т.1 от НПК и се налага обжалваната присъда да се отмени. При новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд е необходимо да се извърши преразпит на пострадалата, като при констатиране на съществени противоречия с показанията на св.Б. С., съдът е длъжен предприеме предвидените в закона мерки за тяхното отстраняване, включително и чрез използване на възможностите на предвидения в чл.143, ал.4 от НПК доказателствен способ. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.5 вр. с ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 240/09.11.2018 г., постановена по внохд № 4170/2018 г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: