6 Р Е Ш Е Н И Е № 535 гр. София, 10 ноември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №552/2010 г. Производството е образувано по искане на осъдения Ю. Е. за отмяна на присъда от 11.12.2009г., по НОХД№3690/2007г. на Софийски районен съд /РС/ и връщане на делото за ново разглеждане, по реда на възобновяването. В депозираното искане се релевират визираните в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК основания. В подкрепа на очертаните оплаквания се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при реализираната от съдебните инстанции дейност по събиране, проверка и анализ на доказателствата, довели до нарушаване на правото на защита на осъденото лице. Поставя се акцент на неправилното кредитиране на изолираните показания на пострадалата Р., на тенденциозно игнориране на заявеното от осъдения Е. и свидетеля Г. С., и на съществуващи непълноти в доказателствената маса, обосновали постановяването на съдебен акт, базиращ се на предположения досежно авторството на инкриминираното престъпление и предмета на посегателство. Аргументира се дерогиране на материалния закон с пренебрегване на фактите, сочещи на обективна съпричастност на Б. И. и Г. С. към неправомерното деяние и на общност на умисъла при неговото извършване. При условията на алтернативност се декларира и явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В открито съдебно заседание на 02.11.2010г. пред настоящия състав, Ю. Е. участвува чрез упълномощен процесуален представител. В хода на съдебните прения защитата поддържа искането за възобновяване по предложените в него доводи и моли за упражняване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.2 или т.3 от НПК. Прокурор при ВКП пледира за неоснователност на искането на осъдения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния способ за съдебен контрол,за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 11.12.2009г., обявена по НОХД№3690/2007г. С. РС е признал Ю. Е. за виновен в това, че на 24.06.2006г. в[населено място] отнел чужди движими вещи /златни бижута/, на обща стойност 230 лева от владението на Ц. Р., чрез употреба на сила и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.198, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК ангажирал наказателната му отговорност и го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като в съответствие с изискванията на чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение определената по НОХД №556/2005г. наказателна санкция – лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД №938/2010г. на Софийски градски съд /СГС/, финализирала с решение №624/12.05.2010г., с което съдебният акт е потвърден изцяло. Искането на осъдения е допустимо за разглеждане в настоящото съдебно производство, регламентирано от процесуалните разпоредби на чл.419-чл.426, Глава тридесет и трета от НПК, но преценено в контекста на предложените доводи за отмяна на постановената и влязла в сила присъда, е неоснователно. Претендираното несъблюдаване на нормите, предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинението обстоятелства, и за задълбочен доказателствен анализ не е съобразено с реализираната от съдебните инстанции, процесуална и доказателствена дейност. Върховният касационен съд не констатира очертаните в жалбата нарушения на чл.чл. 13, 14, 18 и 107 от НПК, предпоставили погрешно заключение за авторството на инкриминираното престъпно деяние и неговия предмет. Фактическите данни, приобщени чрез дадените в хода на наказателното производство свидетелски показания на пострадалата Р. и съдържими се в приложения по делото протокол за разпознаване на лица от 07.07.2006г. , с изискуемата се степен на доказателствен интензитет обезпечават изводите на първостепенния и въззивен съд за извършителя на престъплението. Логично и житейски правдиво Ц. Р. пресъздава осъщественото спрямо нея на 24.06.2006г. посегателство, при което е имала обективната възможност да огледа и впоследствие опише по външни белези /ръст, коса, облекло/ непосредствения нападател и придружаващите същия лица. Подробно и в детайли е очертана конкретиката на инкриминирания грабеж, изразяваща се в насилствено „дърпане и късане” на носения от жертвата златен синджир с медальон; и коректно възпроизведени последващите отнемането на инкриминираните вещи зрителни възприятия на пострадалата Р.. Последователността и вътрешната устойчивост в разказа на жертвата на престъпление, и наличната корелация при съотнасяне на установените чрез него обстоятелства с направените от Ц. Р. волеизявления пред досъдебните органи, при разпознаването на Е., внушава достоверност на гласното доказателствено средство и предпоставя безусловното му кредитиране. Документът, словно материализиращ реализираното на 07.07.2006г. процесуално-следствено действие е изготвен в съответствие с императивните предписания на закона. Спазени са формалните и необходими условия, предявени от процесуалните разпоредби на чл.169-171 от НПК, при прилагането на очертания доказателствен способ; изпълнени са възложените задължения за провеждане на предварителен разпит на разпознаващия; и съобразен изчерпателно определеният в рамките на нормативния регламент ред /брой на съпоставените,наличие на външно сходство помежду им и присъствие на поемни лица/, поради което правилно писменият документ е инкорпориран и ценен. Действително приетата въз основа на коментираните източници безспорна доказаност на авторството на неправомерния акт не кореспондира с лансираната от осъдения защитна теза и с депозираните от свидетеля С. показания, сочещи намиращият се в чужбина Б. И. като извършител на грабежа. Доказателствените противоречия са преодолени с проявен юридически усет и демонстриран професионализъм от съдебните инстанции, при съблюдаване с процесуалния статут на Ю. Е. и неговите близки взаимоотношения[населено място]; чрез задълбочено изследване на особеностите на заявеното от визираните лица, носещо белезите на фрагментарност, спорадичност и неубедителност; и при внимателно съпоставяне на техните твърдения с останалия доказателствен материал /свидетелските показания на Ц. Р., протокола за разпознаване от 07.07.2006г. и писмата от управителите на заложни къщи [фирма], [фирма] и [фирма]/, категорично опровергаващ ги. Инкорпорираната доказателствена съвкупност обосновава и изведените от първостепенния и въззивен съд фактически положения досежно предмета на инкриминираното престъпление и неговите индивидуализиращи характеристики Разказът на пострадалата, с нужната прецизност и точност предоставя доказателства за отнетите вещи /златни изделия - синджир с медальон, 10 грама, проба 14 карата/, проверени от назначеното вещо лице-оценител и използвани при лимитиране на стойностните им параметри в изготвената икономическа експертиза. Последната е изслушана в съдебно заседание на 03.04.2009г. пред РС-София, в присъствието на осъдения Е. и неговия процесуален представител, не е оспорена от тях, и приобщена по делото без възражения . Промяна в мотивираната позиция за обезпеченост на обвинението не внасят и акцентираните доводи за доказателствена непълнота, обективирана в отказа на съда да бъде разпитан свидетелят Б. И., в липсата на надлежно разпознаване на присъствалите на местопрестъплението лица - Г. С. и Б. И. от пострадалата Р., и в отсъстващи данни, в които да намира доказателствена опора твърдяното от жертвата на престъпното посегателство за вида и количеството на инкриминираните бижута. Предметът на доказване, очертан от разпоредбата на чл.102 от НПК е детерминиран от съдържанието на обвинителната теза, като може и следва да бъде установяван с нормативно предвидените процесуални способи и средства. Последните са свързани с тактиката и стратегията на наказателното разследване, и предопределени от конкретиката на инкриминираното престъпление и визираната правна квалификация. Реализираните от органите на досъдебното производство процесуално-следствени действия, насочени към събиране и проверка на доказателства по делото са в обхвата на субективната им преценка и оперативна самостоятелност, като същите са обвързани със санкционни последици, при установени неотстраними недостатъци в тяхната работа, и непълнота в доказателствените източници, обусловили необоснованост на повдигнатото обвинение досежно подлежащите на доказване факти- престъпно деяние и участието на обвиняемия в него, характера и размера на причинените вреди и другите обстоятелства, значими за наказателната отговорност.След инкорпориране и задълбочен анализ на представената при досъдебното разследване доказателствена съвкупност, в изпълнение на възложените от чл.13, 14 и чл.107 от НПК задължения съдът е оправомощен да формира своето вътрешно убеждение и да изгради фактическите си и юридически констатации за обективните и субективни признаци на престъпния акт и неговия извършител. При хипотезите, в които обвинението е доказано по категоричен начин, въз основа на достатъчно и убедителни фактически данни, и не съществуват съмнения по отношение осъществяването на посегателството, престъпната му съставомерност и неговото авторство, правно ирелевантно е че всички допустими и относими доказателства не са приобщени, чрез регламентираните в процесуалния закон гласни, писмени и веществени доказателствени средства. При налични предположения и колебания обаче за реализирани от обвиняемия /подсъдим/ прояви на престъпно виновно поведение, и обективна невъзможност за допълнително събиране и проверка на необходимите за тяхното доказване факти в хода на проведеното съдебно следствие, той трябва да бъде оправдан. Релевираните от защитата на осъденото лице оплаквания за доказателствена непълнота илюстрират неразбиране на така аргументираното от доктрината и съдебната практика становище.Те индицират на несъобразяване с наложените от повдигнатото срещу Ю. Е. обвинение по чл.198, ал.1 от НК ограничения при наказателното разследване, и игнорират безспорната доказателствена обезпеченост на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, чрез фактическите и правни очертания на прокурорския акт. В контекста на изложеното предявените доказателствени искания са процесуално ненужни, а в частта досежно претендираните разпит на Б. И. и разпознаване на свидетели, с оглед постъпилата информация, че посоченото лице е напуснало пределите на Р. и е с неизвестно местонахождение в чужбина, и предвид извършената процесуално-следствена дейност, те са и неизпълними при връщане на делото за ново разглеждане. При упражняване на инициирания от осъдения извънреден съдебен контрол, ВКС не установи дерогиране на материалния закон. Инкриминираното поведение на Ю. Е. се субсумира от нормата на чл.198, ал.1 от НК. Грабежът е сложно престъпление, включващо две прояви /принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ /, всяка от които осъществяваща сама по себе си състав на престъпно деяние, като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност. При визираното съставно престъпление съотнасянето и зависимостта межу отделните престъпни актове се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което и същата предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен в хипотезата на чл.198, ал.3 от НК /грабежоподобната кражба/, при която употребените сила и заплашване са предназначени за запазване владението върху откраднатата вещ. Използваната от осъдения Е. сила при издърпването на златния синджир с медальон от врата на Ц. Р., и последващите действия по прекъсване владението на собственика и установяване на трайна фактическа власт върху бижутата, чрез бягство от мястото на инцидента и разпореждане с инкриминираните предмети, консумират обективните и субективни дадености на визирания в чл.198, ал.1 от НК престъпен състав. При очертаната в обвинителния акт и приета от съдебните инстанции фактология, обуславяща приложимото материално право на юридическа неиздържаност сочат доводите на упълномощения адвокат на осъдения за пренебрегнати съпричастност на Б. И. и Г. С. към неправомерния акт и общност на умисъла[населено място] при неговото реализиране. Интервенирането на ВКС при налични данни за извършени престъпления от други лица е недопустимо. Повдигането на обвинение, преценката по отношение на преследваните престъпни посегателства и на кръга от субекти, чиято наказателна отговорност се претендира в рамките на съдебния процес, е изключителна компетентност на прокуратурата и изцяло в нейните прерогативи като държавна институция. Съдът е оторизиран да се произнася по въпросите, свързани с доказаността на инкриминираното деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от това санкционни последици за посочения извършител, в обсега на фактическите и правни очертания в акта на обвинителната власт, което инстанциите по същество са съобразили. Несъстоятелни са и предявените от осъденото лице бланкетни оплаквания за явна несправедливост на наложеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание за инкриминираното престъпление по чл. 198, ал.1 от НК - ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. При диференциране на отговорността в постановения и влязъл в сила съдебен акт са преценени тежестта на инкриминираното посегателство, неговата насоченост срещу собствеността на гражданите и честотата на този вид неправомерни деяния според официалната статистика за общата престъпност. Мотивиращи определянето на наказателната санкция са и данните за личността на Ю. Е. /младежка възраст, предходни осъждания, наркотична зависимост на осъденото лице/, интерпретирани в аспекта на необходимото постигане на визираните в чл.36 от НК специална и генерална превенция. В съответствие с предявените от чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС изисквания за разумни срокове на провеждане и финализиране на наказателния процес е отчетена и продължителността на досъдебното и съдебно разследване спрямо Ю. Е., и след констатация, че той не е допринесъл за това с недобросъвестно процесуално поведение, правилно приложена разпоредбата на чл.55 от НК. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъдения Eвгениев за отмяна или ревизия на постановената на 11.12.2009г. и влязла в сила присъда на Софийски РС, при лимитираните в процесуалните норми на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК предпоставки, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. Н. Е. за отмяна или изменение на присъда от 11.12.2009г., постановена по НОХД №3690/2007г. на РС - София, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.