Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 26.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2338 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения В. Н. Т. за възобновяване на НОХД № 399/2007 г. на Санданския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 3067/25.11.2010 г. (влязла в сила на 05.01.2012 г.), с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 156 ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и осъден на 4 години лишаване от свобода, като му е било определено общо наказание по чл. 25, вр. чл. 23 от НК в размер на 4 години лишаване от свобода (по НОХД № 339/07 г., № 483/07 г., № 121/05 г. и № 562/06 г.), както и е било постановено отделно изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД № 664/07 г. в размер на 1 година лишаване от свобода. Същата присъда е била изменена с решение № 307/05.01.2012 г. на Благоевградския окръжен съд по ВНОХД № 97/2011 г., като е било постановено наложеното му общо наказание да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С решение № 400/11.01.2013 г. на ВКС, І н. о. по н. д. № 1182/2012 г. е било оставено без уважение искането на В. Т. за възобновяване на производството по НОХД № 339/07 г. на Санданския районен съд. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се твърди, че Т. не е бил уведомен за датата на която е било насрочено делото му, не се е укривал, имал е постоянен адрес в Р България и Холандия, където е бил докато се е водел процеса. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие. Прокурорът от ВКП намира, че искането следва да се остави без разглеждане като подадено извън срока по чл. 423 ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за присъдата най-рано на 03.07.2012 г., когато е подписал пълномощно на защитника си за участие в производството по н. д. № 1182/2012 г. на ВКС по искане за възобновяване. Алтернативно пледира за неговата неоснователност. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било изпратено по пощата на 25.11.2013 г. след задържане на осъдения Т. в Холандия на 21.09.2013 г. по повод издадена ЕЗА и предаването му за изпълнение на присъдата по НОХД № 339/2007 г., което е започнало на 10.10.2013 г. Вярно е, че по н. д. № 1182/2012 г. на ВКС е приложено пълномощно, подписано на 03.07.2012 г. от осъдения Т., но настоящият състав намира, че убедителни данни за надлежното съобщаване на присъдата са изводими към момента на привеждането й в изпълнение. Съответно, искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. От материалите по делото е видно, че осъденият Т. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало и приключило в негово присъствие. Същият е знаел и за образуваното пред Санданския районен съд съдебно производство по НОХД № 339/2007 г. Препис от обвинителния акт му е бил надлежно връчен и Т. е бил уведомен за датата на първото по делото с. з., както и се е явявал лично и е участвал в съдебното производство до с. з. на 19.07.2010 г. Тогава същият е бил уведомен за следващото с. з., насрочено за 20.10.2010 г., но не се явил и не е посочил уважителни причини за това. Мярката му за неотклонение е била изменена от парична гаранция в задържане под стража и същият е бил обявен за общодържавно издирване. От събраните данни по делото е видно, че подсъдимият е бил търсен многократно на съобщения по делото постоянен адрес, но не е бил намерен, като е била получена информация, че е напуснал пределите на страната с цел установяването му в Холандия. В с. з. на 24.11.2010 г. съдът е докладвал тези данни и е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия Т., като същият ден е постановил и присъдата си. Впоследствие служебният му защитник е обжалвал същата пред Благоевградския окръжен съд. И в рамките на това производство подсъдимият е търсен на постоянния му адрес и издирван, но не е бил установен. В с. з. на 07.10.2011 г. съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269 ал. 3, т. 2 от НПК, а след това е постановил решението, с което първоинстанционната присъда е била изменена единствено в частта относно режима и типа затворническо общежитие за изтърпяване на наложеното му наказание от 4 години лишаване от свобода. В рамките на проведено производство по н. д. № 1182/2012 г. на ВКС по искане за възобновяване и от осъдения Т. (оставено без уважение) е приложено пълномощно от 03.07.2012 г. за упълномощаване на адв. С. като негов защитник. По повод влязлата в сила присъда по НОХД № 399/2007 г. е била издадена ЕЗА, изпълнена от властите в Холандия, като осъденият Т. е бил предаден и впоследствие преведен в затвора гр. Бобов дол. В ЕЗА изрично е посочено, че лицето се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е била постановена присъдата. Отсъстват данни, индициращи Т. да е бил предаден при предоставени гаранции за възобновяване на делото по смисъла на чл. 423 ал. 5 от НПК. Това определя, че искането му може да бъде разглеждано единствено на основанието по чл. 423 ал. 1 от НПК. Изложените по-горе обстоятелства обаче ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК. Осъденият Т. е бил уведомен за образуваното съдебно производство и лично се е явявал и участвал в него до 19.07.2010 г. Тогава му е била съобщена и датата на следващото с. з., но той не се явил без да има уважителни причини за това, каквито не е посочил и впоследствие. Положените усилия за издирването му в пределите на страната са останали безуспешни, като по повод изпълнение на ЕЗА същият е бил установен в Холандия и предаден на българските власти. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, поради което няма основание за компенсирането му чрез възобновяване на съдебното производство. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задочно осъдения В. Н. Т. за възобновяване на НОХД № 399/2007 г. на Санданския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 3067/25.11.2010 г., изменена с решение на Благоевградския окръжен съд по ВНОХД № 97/2011 г. (влязла в сила на 05.01.2012 г.). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.