Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * договор за охрана * вливане на дружество * процесуална правосубектност * погасителна давност * изменение на иска


7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 221

гр. София, 22.02.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Ирена Велчева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1161 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. К. Б. срещу решение № 360 от 30.06.2010г. по гр. дело № 2921/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав, с което след частична отмяна на решението от 08.04.2009г. по гр. дело № 0653/2006г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 4 състав ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 16 200 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за охрана от 06.11.2001г. и данъчна фактура № 2007/01.07.2002г., сумата 37 193 лв., представляваща договорна лихва за забавеното плащане за периода от 01.08.2002г. до 30.09.2004г. и сумата 3 000 лв. – съдебни и деловодни разноски по компенсация за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за неправилност на извода за наличие на уточнение на исковата молба съгласно чл. 100 ГПК /отм./, а не изменение на иска по смисъла на чл. 116 и чл. 117 ГПК /отм./. Поддържа становище, че липсата на първоначална правосубектност съставлява едностранно неотстраним недостатък, порок, който не може да бъде саниран едностранно от ищеца с обратна сила, а промяна на страната във висящ процес може да стане в хипотезата на чл. 117, ал. 1 ГПК /отм./ със съгласие на новата страна, каквото в случая няма. Касаторът мотивира невъзможност за промяна на страната в конкретния казус поради липса на създадено процесуално правоотношение поради това, че първоначалният ответник [фирма] не съществува в правния мир. Релевира и доводи за неприложимост на хипотезата на чл. 120 ГПК /отм./, тъй като правоприемството между [фирма] и [фирма] е настъпило преди завеждане на делото, а не по време на висящия процес. Касаторът прави оплакване за неправилност на извода, че само част от претенцията за възнаграждение за охрана е погасена по давност поради прекъсване теченето на погасителната давност с подаването на исковата молба на 12.01.2005г. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението и съобразяването му със задължителните указания, дадени от ВКС при връщане на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

На 12.01.2005г. пред Софийски районен съд е постъпила искова молба от [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сума общо в размер на 53 414,40 лв., от която 16 200 лв. – част от неизплатено възнаграждение по договор за охрана, сключен между страните на 06.11.2001г. и посочени данъчни фактури, а 37 214,40 лв. – лихви. След прекратяване на производството пред СРС на основание чл. 93, ал. 1 във връзка с чл. 92, ал. 2 ГПК /отм./, изпращане на делото на СГС и оставянето на исковата молба от СГС без движение на основание чл. 15, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 100, ал. 3 ГПК и даване указания за представяне на актуални съдебни удостоверения за регистрация на страните, посочване на ответника и адреса му за призоваване, посочване на периода на главницата и лихвата за забава, ищецът на 07.06.2006г. е депозирал молба, с която е посочил, че ответник в производството е [фирма] – универсален правоприемник на [фирма], посочил е адресът му за призоваване и е уточнил периодите на претендираните главница и лихва за забава.
С определение от 09.10.2006г. СГС е прекратил производството по гр. дело № 0653/2006г. поради недопустимост с оглед липсата на първоначална правосубектност на ответника на основание чл. 15, ал. 1 ГПК /отм./. Срещу посочения съдебен акт е подадена частна жалба, която е оставена без уважение с определение № 178/21.03.2007г. на САС, ГК. По повод на постъпила от ищеца частна жалба съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение е отменил определенията на САС и СГС и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по делото след произнасяне по молбата от 07.05.2006г.
След връщане на делото в СГС и постъпили от ищеца молби от 11.06.2007г. и 13.08.2007г. първоинстанционният съд е допуснал направената от ищеца конкретизация относно ответника като исковете следва се считат предявени срещу [фирма].
Видно от удостоверение, издадено на 22.05.2006г. по ф. дело № 2584/1990г. на СГС, ФО, с решение от 11.02.2003г. е вписано вливане на [фирма], рег. по ф. дело № 2296/2000г. на СГС и [фирма], рег. по ф. дело № 11101/1994г. на СГС във [фирма], рег. по ф. дело № 2584/1990г. на СГС при условията на универсално правоприемство.
Въззивният съд е приел, че е налице облигационна връзка между страните въз основа на договор за услуга – въоръжена охрана, сключен между ищеца и праводателя на ответника – [фирма], преобразуван чрез вливане във [фирма] при условията на универсално правоприемство. Съдебният състав е изложил съображения, че към момента на предявяване на исковата молба посоченият в обстоятелствената част на исковата молба ответник [фирма] не съществува поради вливането му във [фирма], но посочването на правосубектния ответник не представлява изменение на иска поради това, че предприетите до връчване на преписа поправки в съдържанието на исковата молба не са ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за изменение на иска. До момента на връчването на препис от исковата молба ищецът може да я променя без процесуални ограничения и подобно изменение в съдържанието й се счита за поправка, поради което поправената искова молба срещу надлежна правосубектна страна се смята за редовна от деня на подаването й – 12.01.2005г.
Въззивният съд е приел за доказани исковете съответно в размер 16 200 лв. – неплатена част от възнаграждението за въоръжена охрана за извършени договорени услуги през периода м. март 2002г. – м. юни 2002г., и 37 193 лв. – договорна лихва за забавено плащане за претендирания период на 25-месечна забава.
За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност, решаващият съдебен състав е констатирал кога става изискуемо всяко от вземанията за възнаграждение и е приел, че към датата на предявяването на иска – 12.01.2005г. давността не е изтекла, включително и тригодишната давност досежно изтеклите лихви, поради което не е обсъдил доводите на ищеца за прекъсване на давността при условията на чл. 116, б. „а” ЗЗД.

С определение № 546 от 27.07.2011г. по настоящото т. дело № 1161/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в осъдителната му част по следните процесуалноправни въпроси:
1/ Ако искът е предявен срещу търговско дружество, което преди подаване на исковата молба се е вляло в друго търговско дружество, посочването на правосубектния ответник – универсален правоприемник на влялото се търговско дружество, представлява ли изменение на ответника по смисъла на чл. 117 ГПК /отм./ или отстраняване на нередовност /поправка/ на исковата молба;
2/ От кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник – универсален правоприемник на влялото се търговско дружество преди подаване на исковата молба.

Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на право на иск зависи от наличието на съответни положителни процесуални предпоставки или липсата на определени процесуални пречки /отрицателни процесуални предпоставки/. Една от абсолютните процесуални предпоставки, за да бъде проведено успешно исково производство, е да съществуват правосубектни страни. Процесуалните правоспособност и дееспособност, респективно процесуалната правосубектност /за юридически лица/ са от категорията на процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно. Доколкото процесуалната правосубектност на дадено юридическо лице представлява признатата от закона възможност това лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна, то несъществуването на юридическото лице в правния мир към момента на предявяване на иска, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от ищеца правни последици. Ако е предявен иск срещу юридическо лице, което преди подаване на исковата молба е загубило своята правосубектност поради вливането му в друго юридическо лице, този ответник не би могъл да бъде субект на процесуално правоотношение и не би имал качеството на надлежна страна по смисъла на чл. 15 ГПК /отм./. Това лице не би могло да извършва правно валидни процесуални действия, нито срещу него биха могли да се предприемат такива действия. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че е недопустимо провеждането на исково производство при първоначална липса на правен субект, какъвто е случаят, в който вливането на ответника в друго търговско дружество предхожда исковата молба. При липса на възникнало процесуално правоотношение между ищеца, ответника и съда, не се касае до нередовност или поправка на исковата молба, която да може да бъде отстранена по реда на чл. 100 ГПК /отм./, а до липса на първоначална процесуална легитимация поради неправилно посочване на ответника от страна на ищеца.
Предявяването на иска срещу търговско дружество, което преди подаване на исковата молба се е вляло в друго търговско дружество, не обуславя процесуално правоприемство между влялото се дружество и неговия универсален правоприемник по чл. 120 ГПК /отм./, поради което конституирането на търговското дружество - универсален правоприемник като страна се свързва с подаването на молбата за конституирането му, към който момент следва да се преценява допустимостта на иска и правните последици /процесуалноправни и материалноправни/ от неговото предявяване.
Ако искът е предявен срещу търговско дружество, което преди подаване на исковата молба се е вляло в друго търговско дружество, посочването на правосубектния ответник – универсален правоприемник на влялото се търговско дружество не представлява и изменение на ответника по смисъла на чл. 117 ГПК /отм./ в хипотезата на ал. 1. За да настъпи изменение на иска чрез замяна на някоя от страните с друго лице по смисъла на чл. 117, ал. 1 ГПК /отм./, е необходимо заменяната и заменящата страна да съществуват в правния мир, т. е. да са правосубектни и да е налице съгласие за замяната от страните в процеса и новата страна. Ако заменяната страна не съществува като правен субект, същата не може да даде съгласие за замяната, поради което посочената хипотеза не е налице. Недопустимо е замяна на липсващ субект в невъзникнало процесуално правоотношение.
Хипотезите на чл. 117, ал. 3 и ал. 4 ГПК /отм./ не представляват същинско изменение на иска, а се касае до нов процес, възникване на процесуално правоотношение между ищеца, новия ответник и съда към момента на подаване на исковата молба /молбата за конституиране/ срещу новия ответник, срещу който искът ще се смята предявен от деня, когато e постъпила в съда исковата молба /молбата за конституиране/ срещу него, като в този нов процес следва да се извършат нови процесуални действия. Поради това, когато искът е предявен срещу търговско дружество, което преди подаване на исковата молба се е вляло в друго търговско дружество, посочването на правосубектния ответник – универсален правоприемник на влялото се търговско дружество и неговото конституиране като ответна страна поражда възникване на процесуално правоотношение между ищеца, правосубектния ответник и съда от момента на подаване на молбата /исковата молба, респективно молбата за конституиране/ срещу правосубектния ответник, от който момент следва да се счита предявен искът срещу него.
При така дадените отговори на релевантните за спора процесуалноправни въпроси, се налага извод, че правилно въззивният съд е приел, че към момента на предявяване на исковата молба посоченият в исковата молба ответник [фирма] не съществува поради вливането му във [фирма], но е направил неправилен извод, че до момента на връчването на препис от исковата молба ищецът може да я променя без процесуални ограничения и подобно изменение в съдържанието й се счита за поправка, поради което поправената искова молба срещу надлежна правосубектна страна се смята за редовна от деня на подаването й – 12.01.2005г. Поради това, че исковата молба следва да се счита предявена срещу правосубектния ответник [фирма] от датата на подаване на молбата срещу него – 07.06.2006г., към този момент следва да се преценяват и последиците от предявяване на иска, в случая с оглед направените в първоинстанционното производство възражения за изтекла погасителна давност правозапазващи последици – прекъсване на течението на погасителната давност.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Уговореното между страните месечно възнаграждение за охрана представлява периодично вземане, поради което на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД за претендираните вземания погасителната давност е тригодишна. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/, в конкретния случай съгласно чл. 11 от договора изискуемостта за всяко възнаграждение за охрана настъпва с изтичане на срока за плащане на съответното месечно вземане за възнаграждение – на 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението. При претендирано вземане за възнаграждение за охрана за периода от 01.03.2002г. до 31.07.2002г. и предявен иск срещу ответника на 07.06.2006г. се налага извод, че изискуемостта за всички претендирани вноски за възнаграждение е настъпила преди повече от три години, считано от 07.06.2006г. назад, поради което претенциите на ищеца за възнаграждение за охрана са погасени поради изтекла тригодишна давност.
Поради погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, в случая претендираното обезщетение за забава /лихва за забава/ за периода от м. август 2002г. до м. септември 2004г. съгласно чл. 119 ЗЗД.
По изложените съображения обжалваното решение на въззивния съд следва да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГГПК ищецът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер общо 1 248,56 лв. С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 360 от 30.06.2010г. по гр. дело № 2921/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав, в частта, с която ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 16 200 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за охрана от 06.11.2001г. и данъчна фактура № 2007/01.07.2002г., сумата 37 193 лв., представляваща договорна лихва за забавеното плащане за периода от 01.08.2002г. до 30.09.2004г. и сумата 3 000 лв. – съдебни и деловодни разноски по компенсация за двете инстанции, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] искове по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 16 200 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за охрана от 06.11.2001г. и данъчна фактура № 2007/01.07.2002г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 37 193 лв., представляваща договорна лихва за забавеното плащане за периода от 01.08.2002г. до 30.09.2004г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 248,56 лв. /хиляда двеста четиридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/ – направени разноски по делото за всички инстанционни производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.