О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 125 гр. София, 27 март 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…….…Ив. Симов...……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 222 по описа за 2023 г. Производството е с правно основание чл. 44 от НПК. Образувано е след изпращането му от РС – Сливен, с определение по чнд № 318/23г. по описа на същия съд, с което освен че съдебното производство е било прекратено, е бил повдигнат и спор за подсъдност между този съд и Софийският районен съд. В постъпило писмено становище прокурорът при ВКП изразява становище, че „ ..постановленията за отказ от образуване на наказателно производство не подлежат на съдебен контрол, а инстанционен такъв е извършен в пълен обем, завършвайки с окончателното постановление на прокурор при ВКП” Според прокурора обаче, отсъствието на компетентност на съд въобще, следва да бъде съобщено на тъжителя от „съответно компетентния съд, който в настоящия случай е РС - Сливен”. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Преди всичко следва да се посочи, че съдилищата са били сезирани с тъжба от С. М. С. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България с изричното искане „…съдът да упражни последващ контрол върху обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебното производство..”, като изрично тъжителят е претендирал отмяната на всички постановления на прокуратурата на РБ по пр.пр. № 1920/22година. Въпреки отсъствие на съдебна компетентност за произнасяне по същество по така депозираната тъжба и липсата на позитивно регламентирана нарочна процедура – както в НПК, така и с оглед изчерпателно изброените в чл. 80, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата изд. от ВСС, обн. ДВ, бр. 68 от 2017г., в сила от 22.08.2017г., изм. и доп., бр.91 от 2020г.) допустими за образуване видове дела, е било образувано частно наказателно дело по чл. 243 от НПК под № 1865/23г. по описа на Софийски районен съд. На принципа на случайния подбор е бил определен и съдия –докладчик, който с разпореждане № 2441/20.02.23г. приел, че компетентен да се произнесе по тъжбата е Районен съд - Сливен. Изтъкнал е съображения, че постановленията за отказ да се образува наказателно производство не подлежат на обжалване пред съд, но вместо да прекрати частното производство и да остави без разглеждане тъжбата, на свой ред препратил делото по компетентност на друг съд. Паралелно с това не особено ясно в какъв контекст, тъй като в тъжбата ( по която е образувано и по която се е произнасял СРС не е имало твърдения за нанесени на тъжителя обиди и клевети) е посочил, че „ По отношение на евенуално нанесените на тъжителя обиди и клевети, съобразно посоченото в постановление на РП - Сливен от 02.08.22г. за отказ за образуване на наказателното производство…. Компетентен се явява съдът, в района на който е извършено деянието на осн. чл. 36, ал.1 от НК”. На практика погрешно образуваното частно, „наказателно”, производство, вместо да получи законосъобразен финал, чрез прекратяването му поради отсъствие на процесуален (при това и конституционно допустим) начин за разглеждането му и оставяне на тъжбата без разглеждане, е препратено за разглеждане и решаване на друг съд. При постъпване на делото в РС - Сливен, същото на свой ред било образувано като частно наказателно дело по чл. 243 от НПК, въпреки липсата на законовите предпоставки за това. Съдията - докладчик, след запознаване с материалите по делото, след като се съгласил че по постановленията за отказ да се образува наказателно производство не подлежат на съдебен контрол, т.е. че липсват процесуални предпоставки за съдебна намеса по тъжбата на С., на свой ред обосновал заключение за компетентност да се произнесе по тъжбата на Софийският районен съд. Изтъкнал съображения, че доколкото тъжбата е подадена „срещу Прокуратурата на Република България”, т.е. срещу юридическо лице и делото е следвало да бъде образувано като наказателно частен характер дело (нчхд), което е следвало да се прекрати поради това, че тъжбата е насочена срещу юридическо лице, а не срещу физическо лице. Така посоченото дава основание на настоящия съдебен състав да счете следното: Спецификите на казуса, произтичащи най-вече от сезиращия съдебните органи документ и направените в него искания, обуславят заключение, че в случая не е налице спор за подсъдност по смисъла на чл. 44, ал.1 от НПК. Първо, и двата съда се обединяват около законосъобразното и конституционно обоснованото становище, че постановленията на прокурора за отказ да се образува наказателно производство (чл. 213 от НПК) не подлежат на съдебен контрол, за разлика от други, изрично предвидени в НПК случаи на произнасяния на прокурора в досъдебната фаза на процеса. Законодателят е предвидил съдебна намеса в определени и развити като процедури в НПК казуси, но разглежданият случай не е в техния кръг. Следователно двата съда не спорят относно това кой е компетентен да се произнесе (да разгледа и реши) по тъжбата, а относно това кой от тях да уведоми тъжителя, че съдилищата не разполагат с компетентност да се произнесат по тъжбата, с която той ги е сезирал. Второ, поредицата от погрешното образуване на частни наказателни производства по тъжбата, не само е създала юридически хаос, но обективно е забавила информирането на тъжителя за законосъобразния ред, по който може да получи защита на правата си, включително и чрез законосъобразно и допустимо съдебно произнасяне, със съответните възможности включително и за инстанционен съдебен контрол. Трето, извън всякакво съмнение „подсъдността” се дефинира като компетентност - обем на властта (вж. Павлов, Ст. „Наказателен процес на НРБ”, с.153), с която съдът разполага при осъществяване на правосъдната дейност във връзка с разрешаване на правни спорове при защита правата на отделните субекти и при спазване на основните принципи и гаранции, позитивно уредени в процесуалните разпоредби. Без да се претендира за изчерпателност и прецизност на определението по – горе, това означава че спорове за подсъдност биха могли да бъдат разрешени там, където съществува действителна (позитивно уредена и произтичаща от норми, регламентиращи подсъдност на съд) компетентност на съдилища. Когато такава процесуално не съществува, а напротив - дори е предвидена в конституционните правомощия не на съд, а на прокуратурата, не е налице спор за подсъдност по смисъла на чл. 44, ал.1 от НПК, по който ВКС да се произнесе. Подобно на недопустимостта ВКС да се произнася по спор за подсъдност между съд и прокуратура, по спор за подсъдност между по - долустоящ и по - горестоящ съд, в настоящия случай недопустимостта за произнасянето на ВКС произтича от отсъствието на спор между съдилищата, че те поначало не са овластени да се произнесат по тъжбата. Налице е квазиспор, обусловен от погрешното образувано на частни наказателни производство по сезиращ документ, по който съдът принципно не разполага с компетентност да даде какъвто и да е правно защитен отговор. При така изложеното, ВКС намира че следва да отмени постановените от съдиите - докладчици при СлРС и СРС разпореждания, прекрати образуваните пред двата съда частни наказателни производства и остави без разглеждане повдигнатия спор за подсъдност, поради отсъствие на процесуалните предпоставки на чл. 44, ал.1 от НПК. Депозираната тъжба от С. М. С. следва да се остави без разглеждане поради липса на процесуален ред за упражняване на съдебен контрол върху постановленията за отказ да се образува наказателно производство. Тъжителят може да потърси защита на правата си по реда на гл. VІІІ, раздел ІІІ от НПК. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ повдигнатия между РС- Сливен и Софийски районен съд спор за подсъдност. ОТМЕНЯ разпореждане № 2441/20.02.23г. на съдия - докладчик по чнд № 1865/23г. по описа на СРС и разпореждане на съдия - докладчик № 315/10.03.23 по чнд № 318/23г. по описа на РС- Сливен. ПРЕКРАТЯВА образуваните чнд № 1865/23г. по описа на СРС и чнд № 318/23г. по описа на РС- Сливен. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ тъжбата на С. М. С. поради липса на процесуален ред за упражняване на съдебен контрол върху постановленията за отказ да се образува наказателно производство. Определението не подлежи на обжалване и протест. Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд – Сливен, на Софийски районен съд, както и на тъжителя С. М. С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: