Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№ 60182

гр.София, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 285 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „Юробанк България“ АД чрез адвокат З. Г.-Л. от АК-София срещу решение № 260002/24.08.2020 г. по т.д.№ 153/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 708/23.12.2019 г. по т.д.№ 538/2018 г. на Окръжен съд Пловдив и са отхвърлени предявените искове от „Юробанк България“ АД против Г. Т. П., на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ, за сумата 86 312,09 швейцарски франка – част от получена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 10.01.2008 г. и допълнителните споразумения към него, ведно със законните лихви от подаването на исковата молба - 09.07.2018 г., до изплащане на сумите.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита?“;
По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване е дадено разрешение в съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 136 от 20.01.2021г. по т.д. № 1467/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 168 от 29.01.2021г. по т.д. № 2184/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. с които се приема, че „в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/.” В цитираните решения на ВКС се посочва задължителна практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, по транспонираните в Закона за защита на потребителите разпоредби на правото на ЕС, във връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори, в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, съответно в резервната валута на страна /евро – чл. 29 ЗБНБ/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор. Кредитът е остойностен в чуждестранна валута /предоставя се кредитен лимит от равностойността в швейцарски франкове на определена сума евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита/ и е поето задължение за погасяване в същата чуждестранна валута, т.е. в тази хипотеза кредитът е в чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута на страната – евро, с оглед валутния режим на Република България – Паричен съвет /Валутен съвет или Валутен борд/ и именно в тази хипотеза са изследвани критериите за неравноправност на договорните клаузи, относими към поемане на валутния риск само от потребителя - кредитополучател.
Настоящият състав споделя изцяло цитираната съдебна практика на ВКС и СЕС, с оглед на което приема, че въззивният съд неправилно е тълкувал съдържанието на сключения договор за кредит на жилищен имот № HL 31053/10.01.2008 г. и е приел, че след като предоставената реално сума е в български лева, задължението за погасяване също е в лева, а не в уговорената чуждестранна валута. От сключения договор за банков кредит е видно, че страните всъщност са договорили кредитен лимит по „блокирана“ сметка в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита, т.е. отпуснатия заем е в швейцарски франкове на името на кредитополучателя, която му е предоставена по негова банкова сметка в резервната валута на страната - евро. Предвид отговора на повдигнатия правен въпрос, крайният извод на въззивния съд, че задължението за погасяване на кредита е в български лева е формиран при неправилна преценка на събраните доказателства за смисъла на уговорените клаузи в договора за банков кредит от 10.01.2008 г., приложение № 1 към него и молбата от 31.01.2008 г. на кредитополучателя Г. Т. П.. В случая, отпускането на банковия кредит в чуждестранна валута е било осъществено със съгласие на кредитополучателя – в приложение № 1 към договора е уточнена датата на усвояване на кредита и приложимия курс „купува“ на швейцарския франк към еврото, а с молбата от 31.01.2008 г. е направено искане и е посочена валутната сметка на физическото лице /Г. Т. П./, по която да постъпи “евровата равностойност“ на отпуснатия заем.
Другият довод в касационната жалба, че неправилно са обявени за нищожни клаузите на чл.1, чл.2, ал.1, чл.6, ал.2, чл.20-22 от договора за кредит, тъй като не са налице основанията на чл.143, т.10, т.11 и т.12 ЗЗП, е частично основателен. Както е изяснено в съдебната практика на ВКС, „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай не се прилагат изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП”. В случая, клаузите на договора за банков кредит относно валутата, в която е бил уговорен и фактически е отпуснат заема, засягат основния предмет на договора, но те са ясни и разбираеми, поради което не са неравноправни. С оглед изложените по-горе съображения за съдържанието на сключения договор за кредит в чуждестранна валута, правилно въззивният съд е приел, че спорът за дължимостта на претендираната главница следва да се разреши само въз основа на договора за банков кредит от 10.01.2008 г., приложение № 1 и молбата на кредитополучателя от 31.01.2008 г., тъй като допълнителните споразумения от 30.04.2010 г., 30.06.2011 г. за предоговаряне /преструкториране/ на кредита е установено по несъмнен начин по делото, че не са подписани от Г. Т. П.. Правилно съдът е установил също така, че падежът на месечните погасителни вноски е определен с чл.7, ал.1 от договора, а ответникът е бил наясно с първоначалния погасителен план, погасявайки изцяло осем вноски по 459,91 швейцарски франка от усвоения на 31.01.2008 г. кредит в размер на 82 332 CHF. В нарушение на материалния закон, обаче, съдът е приел, че отпускането на кредита не е в швейцарски франкове, равностойни на 50 000 евро по курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а връщането на сумата на месечни вноски, включващи главница и лихва, следва да е в български лева. Този извод не е съобразен с писмените доказателства, тъй като от договора за кредит за покупка на недвижим имот се установява размера на всяка погасителна месечна вноска за връщане на кредита„във валутата, в която същият е разрешен“, съгласно погасителния план към него, т.е. страните са изразили съгласие и добросъвестно са изпълнявали клаузите на чл.1, чл.2, ал.1 и чл.6, ал.1 от сключения договор /сумата е усвоена в уговорения срок и са били платени са първите осем вноски/. Ето защо, тези клаузи на договора за кредит неправилно са обявени за нищожни, при условие, че ответникът не оспорва сключване на договора за кредит, бил е наясно с размера на дължимите месечните вноски за погасяване на заема, съгласно първоначалния погасителен план и е започнал неговото изпълнение.
Останалите доводи по отношение на приетите за нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143, т.9, т.10, т.12 и т.18 ЗЗП клаузи на чл.6, ал.2, чл.20, чл.21 и чл.22 от договора за кредит, са преценявани от въззивния съд въз основа на неправилния извод за сключен договор за банков кредит в български лева. Даденото от въззивния съд разрешение на повдигнатия правен въпрос противоречи на съдебната практика на ВКС, във връзка с тълкуването на договора и задължението за връщане на кредита в чуждестранна валута. В случая, въззивният съд правилно е установил, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП и се ползва от защитата, въведена с Директива 93/13/ЕИО, тъй като е сключил договор за кредит за покупка на недвижим имот като физическо лице, с оглед на което преценката за нищожност на клауза в договора за кредит, като неравноправна, следва да бъде съобразена не само с вида на стоката или услугата - предмет на договора, но и с останалите обстоятелства, които имат значение за неговото сключване и изпълнение. От съдебно-счетоводната експертиза по делото, обаче, е видно, че първоначалният погасителен план не е представен по делото, поради което вещото лице не може да даде отговор на въпроса за дължимите месечни вноски, които ответникът следва да осигури в швейцарски франкове по одобрения към договора за кредит погасителен план, нито общото задължение на ответника при връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита – 30.05.2008 г., т.е. не може да се установи действителният размер на дълга след преустановяване плащанията на месечните вноски, но без допълнителните споразумения с банката /с нов погасителен план/, за които е безспорно, че не са били подписани от кредитополучателя.
Предвид изложените съображения, делото е останало неизяснено от фактическа страна, което налага касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане, следва да бъде изслушано допълнително заключение на вещо лице, което да даде отговор за размера на усвоената и непогасена главница по договора за кредит на жилищен имот № ****/10.01.2008 г., съгласно първоначалния погасителен план към него и двустранно подписаните споразумения /приложения и молби/, без да взема предвид тези допълнителните споразумения, за които се установи по делото, че не са подписани от длъжника. С оглед отговора на повдигнатия правен въпрос, въззивната инстанция следва да извърши преценка на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора за банков кредит в чуждестранна валута, предвид оспорването им като неравноправни съгласно чл.143, ал.2 ЗЗП.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260002 от 24.08.2020 г. по т.д.№ 153/2020 г. на Апелативен съд Пловдив и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на апелативния съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.